четвъртък, 24 февруари 2011 г.

ПИРАМИДИ В ЗЕМНИТЕ НЕДРА НА БЪЛГАРИЯ

Докато споровете относно произхода на различни и, меко казано, странни находки по българските земи продължават, в недрата им чакат да бъдат открити и изследвани още стотици предмети или цели постройки и съоръжения, носещи тайните на легендарни епохи.
В подножието на най-високия връх в българската част на Странджа – Градище, има египетска пирамида. Това твърди в книгата си “Хомо сапиенс за произхода на хомо сапиенс” Кръстю Мутафчиев. Съветник на Людмила Живкова и шеф на отдел “Културно наследство” по време на нейното управление като министър на културата, Мутафчиев е участник в археологическата експедиция, която се отправя към Малко Търново през 1981 г., за да изследва загадъчната гробница.
Мутафчиев има както привърженици, така и противници. Нормално за подобна теория, която в случай на достоверност би преобърнала представите ни за света и човечеството. Тези, които го поддържат, смятат, че в гробницата в подножието на връх Градище в Странджа е погребана богиня с глава на котка. Отнасят строителството към VIII в. пр. н. е. Хилядите роби, построили светилището на божеството, били изклани до крак, за да не разнесат свещената тайна. В саркофага на Бастет били заключени огромни знания за Земята, Космоса и произхода на човечеството. Това била заявила Ванга, според Мутафчиев, когато й занесли картата на мястото. Пророчицата от Петрич уточнила, че погребаната жена държи жезъл от извънземна материя. Много отдавна били дошли по вода от Египет строителите на пирамидата. Високи и стройни, с черни коси, те носели маски, подобни на кукерските.


ПРОЗРЕНИЕТО НА ВАНГА


Дали това прозрение на Ванга е накарало Людмила Живкова да организира експедицията за проучване на гробниците в района на Малко Търново? Публична тайна са пристрастията на дъщерята на тогавашния първи през определен период от живота й към тайните и загадките на отвъдното и мистиката на религиозни системи като будизма например. Доколко те отвеждат до истината за произхода ни днес е важно не само за личната биография на Живкова, но все повече и за България.
Колкото и да ни се иска легендите и слуховете, както и т.нар. разкази на очевидци, да изяснят нещата - какво точно лежи под Странджа в района на Градище може да стане ясно само след мащабно археологическо проучване. Защо ли след толкова години обаче никой не се е решил да инвестира в подобно начинание? Първи и единствени засега си остават опитите за разкопки през пролетта на 1981 г., откъдето тръгват и всичките митове и легенди около загадъчното място.


ВИДЕНИЕ ВЦЕПЕНЯВА ИЗСЛЕДОВАТЕЛИТЕ


Още с пристигането си в местността Мишкова нива изследователите стават свидетели на странно явление – след изгрева на луната на фона на планината се появяват две фосфоресциращи човешки фигури - едната на трон, а другата изправена зад него. Мутафчиев и колегите му се вцепеняват от ужас. При последвалите разкопки експедицията им открива вход, подобен на минна галерия и затворен с обработен правоъгълен камък. Сред обявените находки вниманието привличат два камъка от черен гранит – плосък с гравиран мъжки профил и сферичен с 12 стени. На около 2 м след входа откриват и дупка в пода с формата на окръжност, която прилича на кладенец. Толкова засега.
Независимо от секретността на проекта и протекциите на Живкова, не закъснява и намесата на Държавна сигурност, която взима обекта под своя опека. Факт е, че каквото и да има или да няма на това място, то дълго време е било зорко пазено от военните. Внезапната смърт на Людмила слага край и на каквито и да било проучвания.


ДРЕВНИ КАРТИНИ И КОСМИЧЕСКИ КОРАБИ


В началото на юни 1972 г. изследователят Райко Сефтерски проучва предоставени му от двама специалисти от Института за български език при БАН 160 фотоснимки на изображения от врачански пещери.
Най-късните рисунки, носещи следи от религиозни култове и всекидневни битови сцени, датират от периода ХIII-ХVIII в. Сред най-стария културен пласт (IV и III хилядолетие пр. н. е.) Сефтерски забелязва мотиви, които по думите му “стоят извън битието на предшестващите ни етнически културни пластове”. Той отъждествява странните рисунки с космически технологии и различава на една от графиките, издълбани с тънко острие, излитаща ракета с контейнер и приземяващо се парашутоподобно съоръжение с въжета, възел и товар. Сефтерски открива и композиция на загадъчна писменост, издълбана върху едрозърнестия пясъчник на скалата, и рисунки-таблици, които според него наподобяват електронноизчислителни схеми. Изследванията показват, че графитните изображения, подобни на тези от с. Градешница (Врачанско) и с. Караново (Новозагорско), са едни от най-старите в Европа.


ЗНАЧЕНИЕТО НА ТРАКИЙСКИТЕ МОГИЛИ


За изпреварили с хилядолетия достиженията на съвременната астрономия познания свидетелстват и откритията в разположената край Исперих (Североизточна България) местност Сборяново. В резултат на обширни археологически разкопки и проучвания са разкрити над 150 тракийски могили, най-известната от които е тази близо до с. Свещари. След картографиране на това древно културно средище се оказва, че отдалечените точно на 1900 м помежду си над 150 могили са разположени така, че от птичи поглед се оказват земна проекция на 9 от видимите на нощното небе съзвездия. Изумителните познания за всемира на нашите предци се потвърждават и от проучванията на специалисти от Националния астрономически институт, открили върху каменното плато Белинташ на 30 км югоизточно от Асеновград “най-старата звездна карта в света” с предполагаема възраст до 7000 години. Върху три каменни тепсии древните инженери са “картографирали” всички познати на съвременната наука съзвездия във вид на изрязани в скалата ями, заобиколени от пръстени застинала лава. В началото на скалния масив се извисява обърната на юг ерозирала скала с форма на човешко лице, напомняща на египетския сфинкс.


КАКВО Е “СТРАЖЪТ НА СВЕТИЛИЩЕТО”?


Монументът е наречен “Стражът на светилището”. Предполага се, че мегалитният комплекс е съграден от тракийското племе беси в чест на бога на живата природа Сабазий. И днес очевидци уверяват, че в нощта над мистичното светилище често е забелязван странен припламващ огън и са прелитали големи светещи кълба в посока към Кръстова гора.

сряда, 23 февруари 2011 г.

Тайните на Третия Райх.Втора Част


Към края на Втората световна война съюзническите пилоти се натъкват на странни пламтящи дискове. Освен силна светлина, те излъчват и мощно електростатично поле, което блокира електроинсталациите на двигателите и навигационните системи на самолетите. Американските пилоти докладват, че огнените дискове се "лепват" към машините им и въпреки отчаяните им маневри, те неизменно ги следват на около 10 м разстояние. Това е едно от тайните оръжия на Хитлер, за което говори и в. "Ню Йорк Таймс". В броя си от 14 декември 1944 г. вестникът описва свидетелствата на очевидци, наблюдавали огнените дискове в небесата над Германия, Норвегия и Холандия. Заради пламтящия им ореол пилотите ги наричат "фуу файтърс" (foo fighters) (от френски feu - огън).
Началото на екзотичните технологични разработки на германците се поставя още през 1919 г. в Берлин с основаването на езотеричното общество "Врил" (Vril Gesellschaft), известно също като Ложата на просветените. Основател е професор Карл Хаусхофер, директор на Института по геополитика към Мюнхенския университет. Негов ученик е Рудолф Хес - съмишленикът на Хитлер от зората на националсоциалистическото движение. Хаусхофер е чест посетител на Хитлер и Хес в затвора Ландсберг и дългите им дискусии там повлияли за окончателното формиране на идеологията на Хитлер. От геополитическите теории на Хаусхофер той заимства идеята за завземане на жизнено пространство, необходимо за развитието на "германската господстваща раса". Хаусхофер е въведен в окултизма от руския метафизик Гюрджиев. Когато бил военен аташе в Токио, Хаусхофер е изучавал Дзен-будизъм в тайното Общество на Зеления дракон, посветен е в тайните учения на тибетските лами и заема местото на починалия Дитрих Екарт като окултен наставник на Хитлер. Всред членовете на "Врил" са също Алфред Розенберг, Химлер и Гьоринг.


Обществото "Врил" съчетава политическите възгледи на Ордена на Илюминатите с индийския мистицизъм, теософията и Кабала. Името си получава от утопичния роман на англичанина сър Едуард Булър Литън "Врил - силата на идващата раса", публикуван през 1871 г. В него Литън описва подземна човешка цивилизация, технологично напреднала много повече от нас. Свръхчовеците са овладели мощната енергия врил, която ги е направила богоподобни. Литън описва двойнствената физично-духовна същност на енергията врил, която освен чудовищна унищожителна сила, придава телепатични, левитационни и лечителски способности на тези, които я владеят. Тази енергия се излъчва от Черното слънце - голямо кълбо от "първична материя", което се намира в центъра на нашата планета и дава светлина на подземните хора. То става емблема на новото общество и може да бъде видяно на много асирийски и вавилонски свещени места. В продължение на векове Черното слънце е било почитано като източник на неизчерпаема и невидима за човешкото око божествена вътрешна светлина с форма, подобна на германския рицарски кръст.



Членовете на обществото вярвали, че преди много хилядолетия цивилизацията, която сега обитава вътрешността на Земята, първоначално е живяла на повърхността. Водила е велика война с извънземна цивилизация и вследствие на нея се е пренесла във вътрешността на Земята. Светът - такъв, какъвто го познаваме - скоро ще се промени и "господарите" ще излязат на повърхността. Ако хората не успеят да овладеят силата врил, за да станат също "господари" и да се съюзят с подземните свръхчовеци, ще станат бъдещите "роби". Това овладяване трябва да стане посредством метод на вътрешната концентрация, аналогичен на методите от окултните учения на йезуитите и тибетския будизъм. Считало се, че този метод е наследен от древните атланти и правилното му приложение би трябвало да реактивира силата врил, която дреме във всеки ариец, за да може арийската раса да доминира над останалите. Според Литън подземната и арийската раса произлизат от едни и същи прародители. Сър Литън е бил посветен розенкройцер и поради това членовете на обществото Врил считали, че романът е всъщност езотерично откровение относно реални факти, изложено под формата на социално-утопична фантастика и насочено към тези, които имат способността да го проумеят.



Врил-енергията е била известна през вековете под много имена - наричана е още чи (или ци) от китайците, астрална светлина, оргон (оrgone), одическа сила, охас (оjas), прана от хиндуистите, йешод (yesod) в Кабала, негативна ентропия, квинтесенция и др. Тя наподобява енергията на нулевия вакуум в квантовата физика. Занимавала е умовете на магьосниците и алхимиците през вековете, като бива интерпретирана от Литън в светлината на окултното възраждане и научния прогрес от края на ХІХ в. За първи път терминът "врил" се употребява от Луи Жаколио (1837-1890 г.), френски консул в Калкута по времето на Втората империя, който описва използването на врил-енергия от сектата джайни в районите на Мисор и Гюджерат в Индия.



Един от най-големите за времето си ракетни експерти, сътрудникът на Вернер фон Браун д-р Вили Лей през 1947 г. разкрива пред света съществуването на обществото. Предполага се, че още през 20-те години "Врил" са успели да установят контакт с подземната човешка цивилизация, както и телепатична връзка с представители на извънземен разум, които посветили членовете на тайното общество в някои достижения на техния философски, културен и технологичен прогрес. Изглежда, че с тяхна помощ и в сътрудничество с някои от водещите германски учени (Рудолф Шрайвер, д-р Рихард Мите, Клаус Хабермол), както и италианеца д-р Джузепе Белуцо, членовете на "Врил" са първата група, направила опити за построяване на летящи чинии. Работата по конструирането им започва още през 1922 г. Летателните апарати на Врил са задвижвани от електромагнитния левитатор на инж. Шуман от Техническия университет в Мюнхен, използващ конвертора на свободна енергия на инж. Ханс Кьолер в съчетание с вълновия генератор на Ван Де Граф и вихровото динамо на Маркони за създаване на мощни въртящи се електромагнитни полета за преодоляване на гравитацията. Изпитанията често завършвали с катастрофи - машините излизали извън контрол, започвали да се клатушкат и въртят около оста си, губели височина и се разбивали на земята. Частно финансираната експериментална дейност получава официална подкрепа след 1933 г., когато нацистите идват на власт. Фюрерът приветства възможността да разчита на алтернативна енергия за осъществяване на плановете си за световно господство.



Зависимостта на германската промишленост от румънския петрол е ахилесовата пета на неговия режим, за което той много добре си дава сметка. През 1935 г. в СС е създаден технически отдел Е-ІV (Entwicklungsstelle 4) за разработване на алтернативни видове енергия, с експериментална база "Хаунебург" в Хаунетал, северозападна Германия. Различните разработки получават наименования JFM (JenseitsFlugMaschine), RFZ (RundFlugZeug), Haunebu и Vril. В работата участват конструкторските бюра на Хайнкел и Дорние. Добилите популярност всред съюзническите пилоти "фуу файтърс" всъщност били безпилотните прихващачи WNF Feuerball (огнено кълбо), задвижвани от конвенционални ракетни двигатели, а електростатичното им оръжие под формата на пламтящ ореол било съвсем нова разработка на Месершмит. Пламтящите дискове създавали дискомфорт на янките от ноември 1944 г. до края на войната, като свалили 415 бомбардировача, всеки с по пет до осем души екипаж.



Причините, поради които тези революционни идеи не са приложени в реален въздушен бой са няколко. Независимо от по-напредналата им технология в сравнение с конвенционалните самолети, германците не са успели да намерят полезна за войната функция на летящите чинии, освен евентуално за разузнаване. Авангардните машини страдали от недостатъците на всяка нова и неутвърдена технология. Мощните електромагнитни левитатори били трудни за управление и изисквали сложна навигационна система, каквато тогава все още не е била разработена. Летящите дискове значително отстъпвали по маневреност на обикновените самолети (Месершмит 109, Фоке-Вулф 190), като можели да завиват само на 22?, 45 и 90 градуса. Монтираните експериментални оръдия опасно дестабилизирали полета на машината и съответно точността на стрелба била незадоволителна. Поради това били премахнати, а на някои модели били заменени с картечници, от които нямало особена полза.



Независимо от тези недостатъци, към края на войната СС дали приоритет на Врил-разработките, защото чиниите можели да излитат и кацат без писта. Това обстоятелство било решаващо на фона на денонощните съюзнически бомбардировки, които правели тези маневри най-опасни за немските самолети, понеже летищата били сред най-приоритетните цели. За ускоряване на работата по усъвършенстване на новите машини СС преровили патентните бюра както в Германия, така и в цяла окупирана Европа. Всички инженери, способни да вземат участие в секретната програма, били принудени да го направят или направо арестувани - измежду тях са австриецът Виктор Шаубергер и румънецът Хенри Коанда. Широко бил използван робски труд за изграждане на подземни хангари и за производство на части за машините. Любопитно е, че дори министъра на въоръжението Алберт Шпеер не е бил информиран за какви цели осигурява работна ръка. Само на висши офицери от СС били известни и задграничните складови, производствени и експериментални бази на Райха.



През 1937-38 г. нацистите задълбочено изследват и Антарктика в търсене на мистериозната дупка около Южния полюс, която се счита за вход към подземния свят. Предполага се, че тук нацистите са установили контакт със "свръхчовеците", населяващи митичния Град на дъгата, като основали военна колония в Земята на кралица Мод, на която немците дават името Нова Швабия (Neu Schwabenland). Там била изградена база за подводници, а през 1942-43 г. концлагеристи изграждат и подземен комплекс в планината Мюлиг-Хофман (Muhlig-Hoffman), наречен База 211. Колонията има за цел укриване от войната на секретните врил-технологии и последващото тяхно разработване. Германски подводници често пътуват до Южна Америка и Антарктика. За разлика от "вълчите глутници" на адмирал Дьониц, пътуванията на тези подводници нямат агресивен характер и старателно избягвали срещи с други съдове. Германците също така разполагат метеорологични станции по необитаемите острови между края на Южна Америка и полярния континент. През 1942 г. в Украйна Службата на Общото СС за "Раси и преселение" RuSHA осигурява жени от арийски произход за нуждите на База 211. Подбрани са около 10 000 руси жени с добро телосложение между 17 и 24 г., както и 2500 войници от Вафен СС за постоянно заселване на военната колония. Предполага се, че през март 1945 г. последните товари с врил-технологии са евакуирани там. Две германски подводници, които края на войната сварва край бреговете на Аржентина, са заподозрени в обслужване на База 211. При предаването си на аржентинските власти, подводниците били празни, а екипажите им упорито отказват да разкрият местоназначенията си.



На 15 август 1945 г. президентът на САЩ Хари Труман издава указ за събиране (ограбване) на материали, свързани с германските високи технологии. През март 1946 г. Военноморската комисия създава програма с кодовото название "Проект Кламер". Задачата е "доброназорното" депортиране на германски учени в САЩ. Въпреки значителния брой депортирани, става очевидно, че над 2000 учени и 4000 техници от Е-ІV "липсват", а цели 54 германски подводници са в неизвестност. Въпреки че официално ги класира като жертви на войната, Вашингтон знае, че те не могат просто да изчезнат и ги подозира като бегълци в База 211. Под прикритието на следвоенната пропаганда за разкриване на военнопрестъпници, САЩ планират южноамериканска версия на Проекта "Кламер".



Един боен кораб и един самолетоносач с общо 4700 души морски пехотинци, водени от адмирал Ричард Бърд, провеждат операция "Висок скок" по издирване на германските високи технологии, евакуирани в Антарктика. Конкретната задача е претърсване на Нова Швабия. Проведено е въздушно разузнаване с фото- и видеозаснемане, както и замервания с магнитометри за откриване на магнитни аномалии под леда. Самолетите се натъкнали на вражеската отбрана, тъй като войната съвсем не е приключила за автономната База 211. Скоро американците понасят огромен процент загуби на жива сила и техника, което принуждава адмирал Бърд да се завърне в Щатите много преди планирания срок на операцията. Наложено е "информационно затъмнение", тъй като Вашингтон няма намерение да разсекретява операцията независимо от резултата, а и загубата е неочаквана на фона на съвсем наскоро спечелената победа във войната.



Това е предисторията на съвременната уфология, разказана съвсем накратко. Статията няма претенции за всеобхватност и достоверност, тъй като ограбената от съюзниците документация, касаеща германските високи технологии, продължава да бъде крита от световната общественост и едва ли ще я видим някога. Каквато и да е обективната истина, предметът на дейност и достиженията на обществото "Врил" и до днес остават една от най-строго пазените тайни от господарите на Новия световен ред.

 Днес със сигурност е известно, че през 30-те - 40-те години Германия провеждала интензивна работа по създаванеро на дискообразни летателни апарати, използващи нетрадиционни способи за създаване на подемна сила. Разработките се водили успоредно от няколко конструктори. Изработката на отделните възли и детайли ставало в различни заводи, за да не може никой да се досети за тяхното истинско предназначение. Какви физически принципи са били заложени в основата на движение на дисколетите? Откъде са били получени тези данни? Каква роля са играли в това немските тайни общества? Всички сведения ли са се съдържали в конструкторската документация? За това ще разкажа по-нататък, а сега главния въпрос. Защо немците се насочили към дискове? Нима попаднали на следи от катастрофи на НЛО? Но всичко е много по-просто (Голяма благодарност на Михаил Коваленко за професионалните разяснения).
Война е. Води се борба за повишаване скоростта на изтребителите и товароподемността на бомбардировачите, което изисква интензивни разработки в областта на аеродинамиката (да и ФАУ-2 с много усилие достига - свръхзвукови скорости на полета). До тогава аеродинамичните изследвания дали добре известен резултат - при дозвукова скорост натоварването на крилото е елипсовидно, крилото притежава най-малко индуктивно съпротивление в сравнение с правоъгълното. Колкото по-голяма е елиптичността, толкова е по-малко това съпротивление. А това на свой ред води до повишаване скоростта на самолета. Погледнете крилата на самолетите от онова време. То е елипсовидно (изтребителя ИЛ, например). А ако отидем по-далеч? Елипса се приближава до кръга. Схващате ли идеята? Започнали да се появяват вертолетите. Тяхната устойчивост тогава била неразрешим проблем. В тази насока се правели интензивни проучвания, екранолети с кръгла форма вече имало. (Кръгъл екранолет, на Грибовски струва ми се, началото на 30-те). Известен е самолета с дискообразно крило на руския изобретател А.Г.Умицев, тъй наречения "сфероплан", построен през 1909-та година. Енерговъоръжението на "чинията", нейната устойчивост, ето къде предстои схватката на мисълта, тъй като подемната сила на "чинията" не е велика. А вече има и турбореактивни двигатели. Ракетни също - ФАУ-2. Системите за хидростабилизация на полета, разработени за ФАУ-2, работят. Изкушението е голямо. Естествено, дошъл реда на "чиниите".


Всички многообразни разработени през време на войната апарати, може условно да бъдат разделени на четири основни типа: дископлани (както с винтови, така и с реактивни двигатели), вертолети-дискове (с външно и вътрешно разположение на ротора), самолети с вертикално излитане и кацане (със обръщащо се или въртящо крило), дискове-снаряди. Но темата на днешната статия са тези апарати, които можело да бъдат възприети като НЛО.



Първите официално отбелязани съобщения за среща с неизвестни летателни апарати, имащи формата на диск, чиния или пура, се появили през 1942 година. В съобщенията за светещи летящи обекти се отбелязвало тяхното непредсказуемо поведение: обектът можел да премине покрай строя на бомбардировачите с голяма скорост, без да се съобразява със стрелбата на картечниците, а можел по време на полет внезапно да изезне, разтваряйки се в нощното небе. Освен това, били отбелязани случаи на отказ в работата на навигационното оборудване и радиооборудването на бомбардировачите при появата на неизвестните летателни апарати.



През 1950-та година в САЩ разсекретили част от архива на ЦРУ, отнасящ се до НЛО. От тях ставало ясно, че повечето отбелязани след войната летящи обекти представлявали сами по себе си, изследвани трофейни обраазци или по-нататъшно развитие на немските разработки през войната, т.е. явявали се дело на човешката ръка. При това тези архивни данни се оказали достъпни само за много тесен кръг лица и не получили широка гласност.



Много по-голям отзвук получила статията, напечатана на 25 март 1950-та година в италианския "II Giornale d'Italia", където италианския учен Джузепе Белонце (Giuseppe Ballenzo), твърдял, че наблюдаваните по време на войната светещи НЛО били всичко на всичко изобретените от него дискови летателни апарати, тъй наречените "дискове на Белонце", които в състояние на пълна секретност били разработвани от 1942 година в Италия и Германия. Като доказателство за своята правота той представил скици на някои варианти на своите разработки. След известно време в западноевропейската преса бил опоместено заявление на немския учен и конструктор Рудолф Шривер, в което той също твърдял, че в Германия през време на войната се разработвало секретно оръжие с формата на "летящи дискове" или "летящи чинии", а той бил създател на някои от тези апарати. Така в СМИ се появила информацията за тъй наречените Дискове на Белонце.Тези дискове получили своето име от фамилията на главния конструктор - италианския специалист по проектиране на парни турбини Белонце (Giuseppe Ballenzo 25.11.1876 - 21.05.1952 година), предложил схема на дисков летателен апарат с правопоточни двигатели.



Работата над диска започнала през 1942 година. Първоначално това били безпилотни дискови апарати с реактивни двигатели, разработвани в рамките на секретните програми "Feuerball" и "Kugelblitz". Те били предназначени за нанасяне на удари по далечни наземни цели (аналог на далекобойната артилерия) и за борба с бомбардировачите на съюзниците (аналог на зенитната артилерия). И в единия и в другия случай в центъра на диска бил разполаган отсек с бойни заряди, апаратура и резервоари, за двигатели се използвали правопоточни ВРД(рус.). Реактивните струи на ПВРД въртящ се по време на полета на диска, създавали илюзията за бързо движещи се по края на дикса преливащи светлини.



Една от разновидностите на дисковете, предназначена за борба с армадите от бомбардировачи на съюзниците, имала лопатки по периферията си и напомняла на дискова фреза. Въртейки се, те трябвало да отстраняват всичко, което попаднело на пътя. При това, в случай на загуба дори на една лопатка (а това е много вероятно при стълкновение на два апарата), жентъра на тежестта на диска се променяла и той започвал да се движи в най-неочаквани посоки, което всявало паника в бойния строй на самолетите. Някои варианти на диска били снабдени с устройства, създаващи електромагнитни смущения за радио и навигационната апаратура на бомбардировачите.



Дисковете се стартирали от наземна установка по следния начин. Предварително били развъртани около своята ос с помощта на специално пусково устройство или изхвърляеми стартови ускорители. След достигането на определената скорост били стартирани ПВРД. Последващата подемна сила се създавала както за сметка на вертикалната тяга от ПВРД, така и от допълнителната подемна сила, възникнала при възникващия отсос(рус.) на граничния слой с горната повърхност на диска.



Най-интересен бил варианта на конструкцията предложена от "Зондербюро-13" (куриловалос(рус.) "СС"). За създаването на корпуса отговарял Ричард Мит (Richard Miethe), който след войната, вероятно е работил за канадската фирма Авро, над програма за създаване на ЛА "Аврокар". Още един от водещите конструктори - Рудолф Шривер (Rudolf Schriever) бил канструктор на предходни модели на дисколети



Това бил пилотиран апарат с комбинирана тяга. За главен двигател бил използван оригиналния вихров двигател на Виктор Шаубергер (V. Schauberger), който заслужава отделно внимание. Корпуса бил обиколен с 12 наклонени реактивни двигатели (Jumo-004B). Те със своята струя охлаждали двигателя на Шаубергер и, вкарвали въздух, създавали над апарата област с ниско налягане, което способствало за неговото издигане с минимално усилие (ефект на Коанд).



Дискът бил построен в завода в Бреслау (Вроцлав), имал диаметър 68 метра (бил направен и негов макет с диаметър 38 метра), скорост на издигане 302 км/час, хоризонтална скорост 2200 км/час. На 19 февруари 1945 година този апарат извършил своя първи и единствен експериментален полет. За 3 минути летците изпитатели достигнали височина 15 000 км. и скорост 2200 км/час при хоризонтално движение. Той можел да зависва във въздуха и да лети назад и напред почти без да завива, за приземяване имал подвижни стойки. Но войната била към края си и след няколко месеца апарата бил унищожен по заповед на В.Кайтел.



Коментар на Михаил Коваленко:



Не мисля, че в аеродинамиката по онова време сериозно възприемали реализацията на ефекта на Коанд за целите на създаването на подемни сили. в апарата. В Германия били светилата на аеродинамиката, имало и известни математици. Работата е в друго. Този ефект не е ефект на подемна сила, а ефект на прилепване на струя към обтекаемата повърхност. С това няма да излетиш. Необходима е тяга (или крило). При това, ако повърхността е огъната (за да отклонява струята надолу и да получава тяга), ефекта работи само, в случай на ламинарна струя. Струята на газотурбинния двигател, не е подходща за това. Тя трянва да бъде ламинизирана. Това са огромни енергийни загуби. Ето, следния пример. Ан-72 бил замислен с използване на ефекта на Коанд (аз имах честта на изследвам, как работи "Коанд" на този самолет) и какво? Оказала се, на практика не работи за сметка на силната турболентност от струята на двигателя. Но запас от тяга двигателите на Ан-72 имали предостатъчно. Ети и той лети без "Коанд". Всъщност американския YC-14, прототип на Ан-72, тъй не могъл да излезе от хангара. А те, могат да си правят "сметката".



Затова, опитите да се създаде "чиния" - била напълно реална задача за онова време. Но да се доведе до "кондиция", тогава било още рано. Но легендите свързани с нея, по-скоро са признак на това, че било истинско революционно откритие изпреварило много своето време.



Между впрочем, колкото е по-голяма чинията, толкова е по-голямо числото на Рейнолдс и следователно, близко до ламинарното обтичане. Аз бих увеличавал размерите на чинията.



За допълнителните двигатели на Дисла на Белонце.



Ще кажа това. Тогава било като че ли модерно, да се поставят появилите се ракетни двигатели като ускорители. Имало ги и на Месершмитите. И Шаубергер, тук няма нищо общо. Ако са му повярвали, то е само в едно - обещаната им възможност да получат плосък двигател може би. Получавало се идеално. Но Шаубергер, нямал действащ двигател, дори и макет. По-скоро, идеите се срещнали с фктите и се родило чудовище, което не се поддава на никакво описание. А почвата била подходяща за това, дотолкова че по време на войната и след нея всички трофеи, буквално дори гайките, минали през ръцете на НКВД. А там, нивото на "специалистите" било известно. Намерените немски трофейни двигатели били дотолкова небикновени за простосмъртните, че всяко въртящо се "желязо" в кожух попадало в раздела на тайнствените двигатели. А и съюзниците били в същото положение.



Но да се върнем към немските дисколети. Както вече казах по-рано, разработките се водели паралелно в няколко направления.
Този апарат се смята за първия в света летателен апарат с вертикално излитане. Първия прототип - "колело с крило", бил изпитан близо до Прага още през февруари 1941 година. Той имал атмосферни двигатели(с витла) и реактивен двигател на Валтер.



Със своята конструкция напомнял велосипедно колело. Около кабината се въртяло широко колело, ролята на спици играели регулируеми лопатки. Те можело да бъдат установени в определена позиция, както за хоризонтален, така и за вертикален полет. Пилотът бил разположен както в обикновен самолет, по-късно изменили неговото положение почти лежешком. Главен недостатък на апарата била значителната вибрация, предизвиквана от дисбаланса на ротора. Опитите да бъде утежнена външната част не донесли желаните резултати и се отказали от тази концепция в полза на "самолета с вертикално излитане" или ФАУ-7(V-7), разработван в рамките на програмата по създаване на "Оръжие на Възмездието", VergeltungsWaffen. В този модел за стабилизиране използвали рулеви механизъм, подобен на самолетния (вертикално оперение) и имал увеличена мощност на двигателие. Модела бил изпитан през май 1944 година около Прага, имал диаметър 21 метра, вертикално ускорение 288 км/час (за пример, МЕ-163, най-бързия самолет на Втората Световна, 360 км/час), хоризонтална скорост на полета 200 км/час По-нататъшно развитие тази концепция получила в дисколета, построен през 1945 година в завода "Ческо Морава". Той бил аналогичен на предходните модели, имал диаметър 42 метра. Ротора се привеждал в движение с помощта на сопла, разположени в краищата на лопатките. За двигател била използвана реактивната установка на Валтер, работеща с водород.



Около куполообразната кабина на пилота се въртяло широко, плоско колело, задвижвано от управляемите сопла. На 14 февруари 1945 година машината набрала височина 12 400 метра, с хоризонтална скорост на полета около 200 км/час. Според други сведения, тази машина (или една от тях) в края на 1944 година била изпитана в района на Шпицберген, където била изгубена... Най-интересното е, че през 1952 година там действително бил намерен дискообразен апарат.



Следвоенната съдба на конструкторите не е известна точно. Отто Хабермол, както твърдял по-късно неговия немски колега конструктора Андреас Еп, попаднал в СССР. Шривер, загинал в авиокатастрофа през 1953 година, успял да избяга от съветски плен, бил видян в САЩ. http://living-energy.hit.bg
"Летящиата Палачинка" на Цимерман Изпитана през 42-43-та година на полигона в Пенемюнде. Имала газотурбинни двигатели Jumo-004B. Развивала хоризонтална скорост около 700 км/час и скорост при кацане 60 км/час.


Апарата приличал на преобърнат таз с дъното нагоре, с диаметър 5-6 метра. Кръгъл в диаметър. в центъра имал шапковидна прозрачна кабина. На земята се опирал на неголеми гумени колела. За излитане и хоризонтален полет използвал предимно управляеми сопла. Поради невъзможността за точно регулиране на тягата на газотурбинните двигатели или поради някакви други причини бил крайно неустойчив при полет.



Ето какво разказал един от останалите по чудо живи затворници от концлагера в КЦ-4А (Пенемюнде). "През септември 1943 година станах свидетел на един любопитен случай... На бетонната площадка от един от хангарите четирима работници тикали апарат с кръгъл диаметър и с прозрачна кабина в центъра, приличащ на преобърната таз, опиращ се на малки надуваеми колела.
Невисок човек, съдейки по всичко, ръководещ работата, махнал с ръка, и странния апарат, открояващ се на слънцето със сребрист метален цвят и потрепващ от всеки полъх на вятъра, издаде съскащ звук, приличащ на работеща бензинова лампа, и се отдели от бетонната площадка. Той застина някъде на височина 5 метра.
Върху сребристата повърхност ясно се откроявах контурите на строена на апарата. След известно време, през което апарата се полюляваше както "ванка-встанка" (вид детска играчка), контурите на апарата постепенно се размиха. Като че ли се разфокусираха. След това апаата рязко подскочи и започна да набира височина.
Полета, съдейки по полюляването, протичал неустойчиво. И когато духнал особено силен порив на вятъра от Балтика, апарата се преобърнал във въздуха, започнал да губи височина. Мен ме лъхна поток от смес етилов спирт и горещ въздух. Последва удар и шум от счупващи се детайли... Тялото на пилота стоеше провисноло безжизнено от кабината. И парчетата от обшивката, залети с гориво, бяха обхванати в пламъци. Видя се двигателя и всичко гръмна, явно се беше взривил резервоара с гориво..."
за подобен апарат са дали показания деветнадесет бивши войници и офицери на вермахта. Есента на 1943 година те наблюдавали изпитателните полети на някакъв "метален диск с диаметър 5-6 метра с шапковидна кабина в центъра"



След поражението на Германия чертежи и копия, съхранявани в сейфовете на Кайтел, не били намерени. Запазили се само няколко снимки на странеен диск с кабина. Ако не била свастиката, нарисувана на борда, апарата висящ на метри от земята заедно с група фашистки офицери, напълно би могъл да мине за НЛО. Това е официалната версия. Според други данни, част от документацията, или дори почти всички описания и чертежи били намерени от съветски офицери, което е потвърдено и от известния академик В.П.Мишин, по това време участвал в търсенето. От него е известно, че документите за немски летящи чинии били изучавани от нашите конструктори много внимателно.  Дискът "Омега" на Андреас Еп (Andreas Epp) Дискообразния вертолет с 8 звездообразни перки и два правопоточни въздушно-реактивни двигатели бил разработен през 1945 година, пленен от американците и изпитан вече в САЩ, през 1946 година. Самия конструктор Андреас Еп бил отстранен от работа още през 1942 година, попаднал в съветски плен
Апарата бил комбинация от технология на "вентилатори в кръгообразен обтекател" със свободно въртящи се ротори, привеждани в движение от пулсиращ реактивен двигател на Фоке-Вулф "Triebflugel" и увеличаване на подемната сила за сметка на "ефекта на флотация". Летателния апарат се сътоял от: кръгла кабина с диаметър 4 метра, заобиколена от дисков-фюзелаж с диаметър 19 метра. Фюзелажа се състоял от осем четирилопатни вентилатора в кръгли обтекатели, съединени с осем звездообразни двигателя Аргус Ар 8А, с осева тяга 80 к.с. На последните били монтирани осем конични тръби с диаметър 3 метра.
Носещия винт бил закрепен на оста на диска. Ротора имал две лопати с ПВРД на края и диаметър на въртене 22 метра.
При изменение на стъпката на лопатките със спомагателните двигатели, ротора се ускорявал, изхвърляйки силен поток от въздух. Реактивните двигатели се стартирали на 220 об/мин. и пилота изменял стъпката на спомагателните двигатели и носещия винт с 3 градуса. Това било достатъчно за повдигане.
Главния винт бил от авторотиращ тип и не създавал никакъв въртящ момент. За разлика от вертолетите, той не бил закрепен на шарнири, а бил закрепен като перка на обикновен самолет.
Допълнителното ускорение на спомагателните двигатели накланяло машината в желаното направление. Това отклонявало подемната сила на носещия винт и следователно изменяло направлението на полета. Фоке-Вулф 500 "Кълбовидна мълния" на Курт Танк (Kurt Tank) Дискообразния вертолет конструкция на Курт Танк - един от последните модели на летателни апарати от нов тип, разработени от Третия Райх, така и не бил изпитан. Под силнобронираната пилотска кабина били поместени въртящите се лопатки на голям турбовинтов двигател. Корпуса тип летящо крило притежавал два въздухозаборника, в горната и долна предни частни на фюзелажа. Дисколета можел да лети подобно на обикновен самолет или, като вертолет, да се движи във всяко направлени и да зависва във въздуха.



Като въоръжение на "Къбовидната мълния" било планирано използването на шест оръдия Маиаег МС-213 (20-мм, скорост на стрелба 1200 изтрела в минута) и четири 8 дюймови осколъчни-запалителни ракети К100В8 тип "въздух-въздух".



Дисколета бил замислен като многоцелеви: прихващач, унищожител на танкове, разузнавач, излитащ от позиции в гората недалеч от шосето на Берлин - Хамбург (около НовияРупин). "Кълбовидната мълния" трябвало да биде пусната серийно от 1946 година. Но май 1945 година зачеркнал тези амбициозни планове. http://living-energy.hit.bg



ДОБРЕ ИЗВЕСТНО Е ЧЕ ГЕРМАНЦИТЕ СА ИМАЛИ ядрена програма и са я следвали до самия край на войната.Поради липса на достатъчно обогатен уран и неразработена технология за направа на атомна бомба са експериментирали с други ,по-леки радиоактивни елементи.Има сведения ,че са провели поне два ядрени опита на отдалечени балтийски острови,като вероятно се е получило нещо като първите мръсни бомби.Американците намират произведените количества уран и го отмъкват в щатите заедно с документацията и пленените специалисти.Това им позволява в съкратени срокове да произведат първата истинска атомна бомба и да я изпробват в Лос Аламос.Без натрупания германски опит това би станало след доста години.Получава се същото като с отмъкването на германския ракетен специалист Вернер фон Браун.Руснаците малко изостават ,но после бързо наваксват с помощта на шпионаж.



Експерти по невидими самолети пресъздадоха радикалния, но забравен Horten 2-29.

Тайните на Третия Райх


Нацисткият ретро-футуристичен самолет е създаден в края на Втората световна война, но не достига до масово производство.



Според инженерите, които са си поставили за цел да проверят дали наистина самолетът е бил невидим за радарите, това летателно чудо от миналото е можело да промени изхода на войната. Horten 2-29 прилича на модерните бомбардировачи В-2. Той е изработен основно от дърво и има два реактивни
двигателя, с които е постигал скорост от 970 километра в час. Единственият запазен екземпляр се намира в САЩ и е там от 50 години. Екипиран с четири 30-милиметрови оръдия и две 500-килограмови бомби, той щял да всява страх. Първият успешен полет на самолета е бил на Коледа 1944 година. Но тогава вече било късно да се започне масово производство на самолета. Horten 2-29 е творение на двамата братя Хортен. Главният дизайнер е бил Реймар Хортен. Обсебен от идеята
самолетът да е едно голямо крило, той започва да се бори с несигурните генерали за одобряване на проекта.



Другият брат, Лутер, бил военен, който загубил много приятели в битката за Британия през 1940 година. Той изгарял от желание за мъст и разбрал нуждата от самолет, който ще е невидим за най-сигурната защита на Великобритания - радарите.



Дизайнът на самолета е уникален, всяка повърхност по тялото му помага той да се издига. Имало е много опити
да се постигне същия ефект и всички са се проваляли, до момента на появяването на В-2 през 1989 година, четиридесет и пет години по-късно.



За да се разбере дали Horten 2-29 наистина е бил невидим за радарната система на британците, учените използват последния останал самолет. Преносими радари, подобни на тези използвани по време на Втората световна война, доказват невидимостта на самолета. Така той става първият стелт в историята на човечеството.



Според теста с копието на германския стелт, ако той е прелетял над радарната мрежа на британците е щял да бъде засечен на 130 километра разстояние, обикновените самолети са били хващани от радара на 160 километра. Но заради невероятната скорост, която Horten 2-29 постигал, времето за засичане от радарите е щяло да бъде намалено от 19 на 8 минути, което не оставя шанс за реакция.

Нацистки Бази в Антарктида



Историческите факти са ясни. В началото на 1938, дълго преди края на WWII, нацистите започнаха да изпращат многобройни изследователски мисии до региона Кралица Мод (Queen Maud) на Антарктида. Постоянен поток от експедиции са били изпращани от бели първенци от Южна Африка. Над 230 000 квадратни мили от замръзналия континент били картографирани от въздуха, и германците открили обширни райони, които били изненадващо свободни от леда, както и топли водни езера и пещерни заливчета. Съобщено е, че е открита огромна ледена пещера в един ледник, която се простирала до 30 мили към голямо горещо геотермално езеро дълбоко в недрата на земята. Най-разнообразни научни групи се преместили към областта, включващи ловци, трапери, колекционери и зоолози, ботаници, земеделци, специалисти по растенията, паразитолози, морски биолози, орнитолози и много други. Многобройни дивизии на германското правителство били включени в топ секретния проект.

Тук, вече историците млъкват, докато само онези от тях, които си спомнят или наистиан се връщат назад, биха обмислили следващите недомлъвки.

След като цялата информация била събрана, в преименуваната "Neu-Schwabenland" започнали да прииждат групите по дълбоки подземни конструкции. Те дошли на товарни кораби, военни транспортни кораби и подводници. Товарните кораби идващи от Южна Африка били защитени от множество подводници-убийци и военни кораби. Това би могло да обясни усилените интензивните нацистки военни усилия в Северна и Южна Африка. Всеки кораб, който дори се приближавал до морските маршрути от Южна Африка до Антарктида е бил разрушаван от германски подводници с цел съхраняване на тайната. След като всички стоки били донесени, VIP - овете и учените започнали да се появяват с комплиментите на ULTRA, високо специализираната нацистка SS група също като MJ-12.

ULTRA винаги е контролирала всичко в Антарктида. ULTRA е името на секретна извънземна интерфейс агенция в NSA. Запомнете, че NSA има връзки едновременно с нацистките SS и базата Dulce. Според контактьора Alex Collier, членовете на по-горните нива на групата NSA-ULTRA са клонирани клонирани репликации (replicates) образи, или са толкова тежко имплантирани, виртуални киборги, че те едва могат да се считат за хора; автомати, които са контролирани от разстояние от груповото его или груповото съзнание на Сивите. Трябва да се отбележи, че ULTRA е също името на свръхсекретна CIA-NSA-Извънземна база под платото Archuleta и върха североизточно от Dulce, New Mexico. Това може също да обясни настойчивостта на Valdamar Valerian, че ранни изрезки от вестници просто дават приоритет на избухването на Втората световна война и на факта, че немците са били навсякъде В Ню Мексико, изучавайки пещери и мини, купувайки земя и отприщвайки всякакви мистериозни дейности.

Възможно ли е Антарктида да е истинската сила зад Новия Световен Ред? Ако нацистките бази все още съществуват в Антарктида тогава те без съмнение все още поддържат таен контакт с Баварските култове, които спонсорирали и били неотменна част на Нацистката партия, както Баварското общество THULE например. Интересно е че обединената Източна и Западна Германия павира пътя за "унификацията" на Европа. Например, всички икономически търговски кодове трябва да се обработват през Германия. Германия се опитва да наложи със сила ограничения на кариерата, където кариерата на човек е определена от семейството, в което е роден; британска новинарска агенция говори за разследванията на Баварска секретна служба, които редовно са били докладвани, за контрабанда на оръжия и обогатен плутоний в Германия от ядрения черен пазар установен от тях в бившите Съветски Републики, Illuminati има своя собствена база в Германия (Бавария), и Германия е най-активната страна в международното движение за цензура и контрол на Интернат. С други думи Демокрацията изглежда умира в болезнена смърт в Германия, ако наистина тя е съществувала там първоначално.

Както за Neu Schwabenland, конструкциите и секретните проекти продължили през целия развой на войната. Малко преди края на WWII, две германски подводници с провизии, U-530 и U-977, били спуснати от пристанище в Балтийско море. Те взели със себе си членове на изследванията по антигравитационния диск и групата за развитие (ULTRA), и последните от най-важните компоненти на диска (много от тази технология и хардуер е била транспортирана към базата по време на войната). Тук се включваха бележките и рисунките за дизайна на последния въздушен диск, и дизайните за гигантските подземни комплекси и квартирите за живеене базирани върху забележителните подземни фабрики на Nordhausen в планините Harz. Двете подводници пристигат навреме новата земя на Neu Schwabenland, където разтоварват всичко. Когато няколко месеца по-късно те пристигат в Аржентина, техните екипажи били пленени. Изглежда като, че ли са разчитали или на приятелски настроените аржентинци, или нарочно са се оставяли да бъдат видени за дезинформация.
Екипажите на тези подводници били разбира се разпитани от американските разузнавателни агенти, които подозирали съществуването на Антарктическа база. Каквото и да се опитали да им кажат нацистките войници, очевидно американците не били убедени... специално отчитайки последващите и завършили без успех военни акции на американската флота срещу "последният батальон" на нацистите в Антарктида. Тези акции се ръководели от адмирал Richrd E. Byrd, който пристигнал в Антарктида с цялата военна армада и провизии за 6 месеца. Въпреки че цялата експедиция е продължила само 8 седмици, като само приблизително три седмици на активни антарктически операции. Антарктиците били отчаяни по време на войната, и знаели че конфронтацията е била неизбежна. Били положени много усилия в развитието на секретни оръжейни проекти за защита на тяхната нова подземна империя, която без съмнение е била конструирана с "помощта" на огромно количество изразходваеми работници -роби транспортирани от концентрационните лагери в Европа. Главната база - град на Антарктида станала известна като Новия Берлин, или с кодовото си име "База-211". Действителното начало на германския интерес към полярните региони може би датира преди най-ранните полярни експедиции на американската флота
Например един сегмент от NOVA разказал, че пленените останки на капитан Charles Hall на злополучната експедиция POLARIS, една от първите американски авантюри към Северния полюс, били открити в един леден гроб от последваща полярна експедиция. Изглежда че, когато тялото било проучено било открито също че то съдържа отрова. От претърсените записи било открито също, че готвачът (който би бил в перфектна позиция в раздаването на отровата) и първият помощник-капитан на експедицията били немски окулти шпиони! Запомнете че немските тайни общества на Бавария, които помогнали за стремителното хвърляне в първата и втората световни войни, датират далеч назад до античните времена когато - следвайки окупацията на Египет - военните сили на (не)"Свещенната Римска Империя" базирани в Германия, мястото на правителството за HO.R.E, донасят от Египет черните гностични "змийски култове", които по-късно издигат баварския Illuminati, Баварското общество THULE и множество други по-малко познати сатанински расистки култове, които гравитирали около тези. Възможно ли е тези окултни шпиони, които саботирали експедицията POLARIS да са се опитвали да защитят тайна скрита дълбоко в полярните региони. Би ли могла тази тайна да е имала някаква връзка с древните сътрудничества между Баварските сатанински култове и влечугоподобните? Германски полярен изследовател, който ние ще идентифицираме като "Stefan" разкрива че "историческите" начала на немския интерес и изследвания в Антарктида или региона на Южния полюс започват през 1873, когато сър Eduard Dallman от името на току що основаното Германско Общество за Полярни Изследвания открил нови Антарктически пътища с неговия кораб "GRONLAND. "..... Dallman открил the "Kaiser –Wilhelm -Inseln" на западния вход на the Biskmarkstrasse покрай островите Biscoue. Изследвайки полярните региони, немците били вече по това време доста иновативни, "GRONLAND" е бил първият парен кораб, който видял антарктическия лед изобщо.
В следващите 60 години място взели още 2 експедиционни тласъка , и две завършени експедиции били задоволени, а именно 1910 под Wilhem Filchner с неговия кораб "Deutschland" и 1925 със специално направен кораб за полярни експедиции, "Meteor" под командването на д-р Albert Metz. По време на последните години преди WWII германците предявили претенция за хегемония върху части от Антарктида и желанието да притежават своя собствена база се покачило неимоверно. По това време Антарктика не била сигурна поради международните договори като днес и прагматично доказателство на германските твърдения чрез единствен удар към южния полюс в навечерието на войната изглеждало като най-добрия избор.

Самият Хитлер бил загрижен за опора в Антарктика и такава претенция би била използвана доста добре за Националсоциалистическата пропаганда и по-нататъшни демонстрации на възставщата "Суперсила Германия". От друга страна все още била отбягната нова провокация на съюзниците за малко време. Германия тогава още не била напълно готова за предстоящата война. Пораснала идеята за полу -цивилна експедиция в сътрудничество с германската национална въздушна компания Lufthansa. Цивилна експедиция с действителен военен и стратегически фон, високо политически нападателен балансиращ акт. Командването на този удар е било поверено на опитния капитан Alfred Rischter, който вече е бил провел няколко експедиции до Северния полюс и показал кураж и умение в критични ситуации. Избраният кораб е бил "MS SCHWABENLAND", немски самолетоносач използван от 1934 за трансатлантическо доставяне на поща чрез специални бойни лодки, известния "Dornier Wale. Тези "Wales" били монтирани на парни катапулти на палубата на кораба и по този начин е било възможно да се стартират и презъреждат много лесно. Това обстоятелство би могло да се докаже много добре по време на експедицията. "SCHWABENLAND" е бил подготвен за експедицията в корабостроителниците в Хамбург, което коствало огромното количество от 1 милион Райхмарки, близо една трета от целия бюджет на експедицията.

Междувременно, екипажът е бил подготвен и планиран прецизно от Германското Общество за Полярно Изследване. Това общество също направило сензационната стъпка да покани Richard E. Byrd, най-известния американски антарктически изследовател. В средата на ноември 1938 той пристигнал в Хамбург и показал на екипажа и на чисто селектирана публичност от 84-ма души неговата Антарктически документален филм в Ураниа в Хамбург. Byrd, който е летял над южния полюс като първия човек през 1929, по това време е бил вече жива легенда, национален герой на американците и най-известния от полярните изследователи. През 1938 той все още бил цивилен. Тези немци би могло да се каже че са типична ирония на историята, защото близо десет години по-късно точно този Richrd E.Byrd - по-късно с ранг американски адмирал на флота - получил инструкцията да разруши секретната германска антарктичека база "211". За целта, му било предоставено командването на най-голямата военна сила на антарктическия лед, 13 кораба и близо 4000 души персонал. Тази мистериозна операция завършила с катастрофален край.
"Schwabenland" напуснал пристанището на Хамбург на 17 Декември 1938 насочвайки се към Антарктида с прецизно планиран и определен маршрут и достигнал леда на 19 Януари 1939 на 4° 15´ Запад и 69° 10´ Юг. В последвалите седмици на 15 полета, "PASSAT" и "BOREAS" прелетяват над 600 000 кв. км и правят над 11 000 снимки със специално създадената немска "Zeiss Reihenmessbildkameras RMK 38". Старите норвежки карти от 1931 на тези области били подновени, като доказали верността си. [Не би могло да е различно, защото норвежките експедиции преди, никога не са навлизали толкова дълбоко в леда от използваната северна десантна зона.] Близо една пета от цялата антарктическа област е била разучена по този начин, така документирана за пръв път и едновременно обявена за Германска територия. За да подчертаят това на външния свят, два самолета се отпращат с няколко хиляди drop - знамена, специални метални прътове със знака на експедицията върху тях - свастиката. Цялата територия получава все още валидното име "Neu Schwabenland" отнасящо се до южния германски регион. Интересно е, че експедицията изглежда е открила области свободни от лед, дори с езера и малки признаци на растителност в средата на Антарктика. Геолозите казват, че този феномен се дължи на топли извори в земята. Съвпадащо, местата за приземяване са били маркирани с флагчета.
Забележка: Някои по-нови историци смаляват количеството на откритите области на 325 000 кв. км. Не се доверявайте на тези числа, имам копия на оригиналните летателни карти, разкриващи числото 600 000 в старите писма. Каква би могла да е причината за намаляването на това число?

Повечето части от "Neu Schwabenland" били преименувани според Антарктическия договор през 1957. Внимавайте за "Земя Кралица Мод" ("Queen Maud Land"), "Бряг на принцеса Марта" ("Princess Martha Coast"), "Бряг на принцеса Астрид" ("Princess Astrid Coast"). На старите карти все още ще откриете оригиналните имена. Въпреки това, до днес все още много от планините в северната антарктическа област носят германски имена като: "M_HLIG_HOFFMAN_MOUNTAINS", "WOHLTAT_MOUNTAINS", и т.н.
Тези имена бяха дадени според водещите берлински бюрократи, чрез които, с тяхната политика дадоха възможност за осъществяването на експедициите . В средата на Февруари "Schawabenland" отново напуска областите на Антарктика. До Хамбург има два месеца и Ritscher внимателно използва това време да организира резултатите от тестовете, картите и снимките. Капитан Ritscher се изненадал от резултатите от тестовете, незабавно планирани след пристигането на втора, напълно цивилна, експедиция използваща по-леки самолети със скидове. Изправяйки се с началото на WWII, тези цивилни (!) планове били прекратени някъде към Октомври 1939.


Но какво да кажем за военния и стратегически избор постигнат от този удар? Дали е било това прахосване на ресурси? Днес, всички историци са съгласни с факта, че WWII не е стартирала инцидентно, а е била много добре планирана от началото на 30-те, че дори и преди това. Най-малко от 1933 (инцидентно същата година, когато един от първите "официални" договори между Сивите и Баварското разузнаване е бил "подписан" - без съмнение с много повече от малка помощ на тайните общества опериращи там) цялата германска диктатура се опитвала да придобие военна сила преди десетилетие или по-рано. Във всички аспекти на живота: военен, "цивилен", икономически, социален, частен, ресурсов, външно политически и т.н., във всички аспекти германците били пуснати напред към техния път към войната повече или по-малко. Насочвайки се към тази единствена цел на националсоциалистите злоупотребяват с типичната германска коректност. Нищо не е било оставено на случайността!

И този същия метод е бил използван в Антарктическия въпрос, който в моите очи никога не е завършил със завръщането на Ritshcer през 1938, а е продължил през WWII. За съжаление в тази точка цялата валидна информация е изчезнала. Това което е останало е разпилян пъзел от намеци, свидетелски показания и доклади, които продължават до петдесетте и които ние вече частично не можем да потвърдим. Така че ако немците са можели а построят Антарктическа (подземна) база върху резултатите от експедицията на Ritscher, това би било една от наистина най-добре прикритите тайни на германската история. Без съмнение, немските инженери са притежавали знанието да конструират нещо като огромни подземни бази на комплекса Nordhausen в Harz, както и комплекса Kahla в Thuumlringen и още много доказателства. Дали това ви припомня, Американците, за нещо?? Примерът, някак си, е същия: лъжещо правителство /диктатура/ и уплашени, сляпо -държани хорица, искащи да се подчиняват и да вярват в това с което с нахранени .

Никой не може да каже, че следващите неща наистина са се случили, така че може да ги видите отначало като спекулация. Въпреки това, ние имаме огромни паралели на няколко източника, от които ние можем да кажем само едно нещо 100%- ово: "Те не се познават един друг!" Това, което следва сега е опит за хронологическа колекция на събитията и техните заключения дотолкова доколкото са ни известни днес. Всички те водят до установяването на Антарктическата База 211 в края на войната посредством немски подводници и летящи чинии и до опита (провалил се?) за разрушаването и от американската флота през 1947. Забележка: Следват кратки описания или резюмета от информация и документация , която "Стефан" има , която, все още няма да цитираме в нейната цялост.(Branton)

• Оценяването на анти -гравитационното управление на почти 100% функционираща летяща чиния, шареща надолу по Шварцвалд през лятото на 1936г.



• Алтернативна хипотеза: Саморазвиваща се , този процес от експерименти на немските учени, базираща се на анти -гравитационните експерименти на Виктор Шаубергер.

• Първите безпилотни полети с новият (реконструиран) начин на придвижване. Много специална секция на "Reichsluftfahrtbehoumlrde" взема проекта под свой контрол с цел да построи анти -гравитационни изтребители и десантни самолети. Името на проекта е "HANNEBU" (някои източници също го наричат проекта "VRIL"). Прототипите са номерирани във възходящ ред. Проектът има много пречки в първите години дължащи се на масивните електро -магнетични нарушения и тяхното взаимодействие с конвенционалните електрични компоненти. Въпреки, че начинът на движение (propulsion) може да бъде удържан и използван основно, изглежда почти е невъзможно да се "карат или лети" с тези прототипи в по остри ъгли от 90 градуса така, че са неизползваеми за бойни операции. Допълнителните нормални навигационни системи, отнасящи се някак си до магнитните полета, са били изцяло безполезни и специалното изработеното магнитно -независимо навигационно оборудване, небесната пътеводителна система: "MeisterKompass" и "Peilterkompass".
• По нататъшни германски секретни експедиции до "Neu Schwabenland". Като десантни точки, там , може да са били използвани два от трите маркирани морски десантни точки, северозападно от "HLIG -HOFMAN MOUNTAINS" , близо до 3° W и 70° S. Тези са били вече документирани като места за слизане от морската вода от Ritscher.
• Началото на създаването на Антарктическата база 211. Едновременно е построена втора секретна база на високо плато в Южноамериканските Анди (Аржентина?). Необходимите елементи за изграждането на базите са транспортирани непрекъснато от подводници. Забележка: Немските командири на подводници са много опитни в арктическите води благодарение на нуждата от доставянето на материали и хора до германските северни арктически бази и цивилни изследователски станции. Всъщност най-малко 20 добре документирани операции са се случили в Арктика до 1945 с тези подводници. Някои от тези операции, и по-специално късните са се провели под екстремни условия и с непрекъсната заплаха от контакт в противника. Междувременно, върху техния път до Южния полюс, изследователите открили нещо малко като права, дълбока подводничарска бразда, доста добре пасваща за нуждите на транспорт.
• Сериите "HANNEBU" са оставили прототипи и са отгледали от 19 до 25 кораба с двойно или дори тройно по-големи размери. "HANNEBU I" е малък въздухоплавателен съд, "HANNEBU II" е по-усложнен и по голям. Някои съобщения дори загатват че "HANNEBU III" е бил проектиран (замислен) като кораб майка. Ако тези трети тип е станал реалност, то е съществувал само един единствен кораб. Общите транспортни капацитети са били все още ограничени, дължащо се на доста малкия диаметър на дисковете. В допълнение, производството на кораби става все по-трудно, защото Съюзниците успяват да ограничат достъпа на Германия до сурови материали. "HANNEBU"-тата са предназначени да нарушат някои съюзнически нападения на бомбардировачи над Германия. Забележка: Всеки пилот на съюзнически бомбардировач в късните години на войната е знаел за мистериозната заплаха от т.нар. "foe -fighters" появяващи се и изчезващи с невероятна скорост и причиняващи ярко -оранжеви светлинни феномени и paroxysmal instrumentation failures на всички електрически и магнитни части на бомбардировачите. В никой източник не е спомената директна атака от тези "foe -fighters", те изглежда играят напълно защитна роля през късната въздушна война над Германия. (Забележка: Вижте филма The Battle of the Bulge, който правилно загатва че Германците били на границата на развитието на невероятни нови въздушни оръжия, и се нуждаели от удължаване на войната за още няколко месеца за да придобият техните нови апарати т.е. да ги произведат и битката на Bulge е била част от този план. Така или иначе, само тези оръжия са били на ръба да бъдат пуснати в масово производство, немските военни се провалили да успеят напълно в техните военни планове да купуват повече време и да удължат войната за още няколко месеца , и обединената инвазия на Германия започнала.

Ако "Нацистите - Антарктици" правят планове за планове за планетарно превземане, тогава този път те могат да имат извънземна сила, която да работи с тях. Възможно ли е отвличанията и имплантираният от "извънземни" да са съвместен ЦРУ- Нацистки -Извънземен проект за изпълнение на електронно мозъчно контролно програмиране върху хора от различни нации в подготовка за пробваното оръдие на електронно -контролираният диктат на Новия Световен Ред (Branton).

• Огромният натиск на съюзническите сили принуждава германците да се откажат от големите секретни подземни инсталации в Източна Германия. Самите съюзници изглежда са били много добре информирани за тези инсталации и желаели да ги превземат. Немците бягат и изоставят много материал по проекта "HANNEBU". Пропада и техният опит да възстановят строителните зони в средата на Германия. Войната е почти приключила.
• Цитати: ".... Видях достатъчно от техните проекти и производствени планове за реализация, и ако те бяха успели да удължат войната още няколко месеца, ние щяхме да се изправим пред напълно нови и смъртоносни развития във въздушната война."

Сър Roy Feddon, ръководител на техническата мисия за Германия от Министерството за Военновъздушното производство - 1945г.
"Когато WWII завърши, немците имаха няколко радикални типа летателни апарати и управляеми ракети под развитие. Мнозинството бяха в подготвителни нива, но те бяха единствените известни летателни апарати, които можеха дори да достигнат изпълненията на обектите съобщени от НЛО наблюдателите..."
Капитан Edward J.Ruppelt Ръководител на американския военновъздушен проект "BlueBook" - 1956г.

Забележки:

• Последният конвой от подводници напуска германските пристанища с направление - Антарктида и Андите. Това е общ, успешен опит да се избяга от затягащия се обръч на Съюзниците. Сред този последен конвой са U-530 (капитан Otte Wehrmut) и U-977m (капитан Heinz Schaumlffer).

• Последният визуален контакт с U-977 е бил на 26 април в Christiansund. Екипажът на Schaumlffer не разкрил нищо за целта и товара на подводницата. Плавателния съд изчезва за близо 4 месеца, преди екипажа да го предаде напълно празен на Аржентинските власти.
• По същия начин, водещи Национал -социалистически длъжностни лица и техници са евакуирани от Берлин/ Потсдам с флотата "HANNEBU" насочена към междувременно завършената (?) База 211. Общите транспортни капацитети са доста ограничени.
• Конвоят от подводниците достига до победа в Южния Атлантик над съюзническа единица опитваща се да спре конвоя. Това събитие е под прикритие - до днес.
• Германската капитулация на 17 Август 1945.
• Част от персонала на подводниците, който не е склонен да живее в базата или може би не може да се приеме в базата пътува до Аржентина и предава техните напълно празни подводници.
• Измежду тези са документираните случаи на U-530 и U-977. Високопоставени служители на американската флота незабавно тръгват за Аржентина и започват сурови разпити върху екипажа.Schaumlffer много пъти отрича да е превозвал някого или нещо до някъде. Въпреки че повечето от екипажа няма желание да каже какво се е случило наистина, възможно е тези разпити да са доставили ценна информация за разположението на базата. (Забележка: един източник твърдеше, че информацията която разпитващите получили включвала бягството на Адолф Хитлер, Мартин Борман и Ева Браун и по-голям сегмент от Нацисткото ръководство - без тези, които бяха "пожертвани" на Нюрнбергския процес след войната - към южно полярната база. Този източник потвърди, че тези разпити ултимативно предизвикали военна акция срещу окопалите се нацистки сили в Антарктида под командването на флотския Адмирал Richrd E. Byrd - Branton).
Въпреки това за нас, остава много мистериозно какво наистина е направил екипажа след официалната капитулация през май 1945, по времето , когато са признали, че са го чули по радиото. Когато Schaumlffer останал свободен, той незабавно отпътувал обратно за Аржентина за да остане там с някои от колегите си до края на живота си. (Забележка: Други твърдят че огромно количество от "антарктиците" проникнали в Южна Америка през Аржентина и последователно Северна Америка - където нацистките "НЛО" сили установили няколко подземни бази. Те работят с нацистите от "Кламер", членове на разнообразни братски култове, и англо-американски общи фашисти отгоре, в план да се унищожи Америка чрез създаването на фашистка революция в САЩ, като тази която доведе до власт нацистите в Германия. Концентрационните лагери, хиляди от вагони оборудвани с окови, и изпълнителни заповеди за оръдието на военния закон са вече зададени (Branton).
• До днес повече от 100 подводници от немската флота са изчезнали. сред тези са и високо технологичните XXII клас оборудвани с т.нар. "Walterschnorchel", специално проектиран и покрит шнорхел позволяващ на подводниците в комбинация с новите си развити двигатели да се гмуркат на много хиляди мили. "Разходка" до базата без разпознаване става доста възможна с тази технология.
• Американската флота се опитва да разруши немската база, която не се е предала след края на войната. Операцията е пълен провал. Базата остава функционираща, най-малко частично.
• Повече от година след предаването на U-977, американската флота започва най-голямата военна операция в Антарктическия лед под командването на адмирал Richrd E. Byrd. Това е операцията "Висок скок" ("High Jump"), включваща 13 кораба, 1 самолетоносач, 2 хидроплана , 6 двойно -двигателни R4D транспортни средства и 4000 души. Единственото официално заявление за целта на такава военна кампания е нуждата за тестване "на нов материал под екстремните антарктически условиs". Действията започват с установяването на американски бази в Море Рос, след това се преместват по западния антарктичeски бряг към северния бряг, "Neu Schawbenland" и построяване на военно предмостово укрепление на 27 януари 1947 някъде на запад. Официално експедицията е с голям успех, защото тя предоставя много нови факти по използването на военното оборудване под екстремни условия. Каква е нуждата от такава голяма военна кампания в тази зона? Ако експедицията е имала такъв успех, защо Byrd се е завърнал в САЩ през февруари 1947? Операцията е била планирана и оборудвана за време от 6-8 месеца. Дали експедицията е носела ядрени бойни глави както твърдят някои източници? (Забележка: Въпреки че цялата експедиция продължила около 8 седмици, както е било предложено по-рано, някои от източниците твърдят, че истинската битка -веднъж силите на Byrd са били разделени на три основни бойни групи на Антарктида -траела само 3 седмици- (Branton).
• Byrd прелетял през 1947 най-малко веднъж в дясно -завъртяна окръжност през цялата територия Neu Schwabenland насочвайки се от югозапад през "Ritscher Hochland" и източните области на Полюса. При завръщането си в САЩ, Byrd разкрива в едно (често цитирано, но никъде потвърдено) интервю с репортер, ч е било необходимо за САЩ да предприемат отбранителни действия срещу противниковите въздушни бойци, които идват от полярните региони "и че в случай на нова война, САЩ ще бъдат атакувани от въздушни бойци, които могат да летят от единия полюс до другия с невероятна скорост". (Всъщност този цитат беше потвърден, както ще видим по-късно в края на този документ - Branton). Byrd трябваше да се изправи лице в лице с таен кръстосан разпит от U S власти. САЩ се изтеглят от Антарктика за почти десетилетие. (Забележка: Друго твърдение, което бе направено от сигурни следователи, въпреки че е трудно да се проследи оригиналния източник, е била, че относно завръщането в САЩ на Адмирал Byrd, той изпаднал в немилост пред президента и шефовете и с едва ли не заповеднически тон "предложил", Антарктика да бъде превърната в термоядрена тестова зона (Branton).
• Световни масови наблюдения на НЛО - та. В края на 70-те става все по-ясно, че много от тези наблюдения са идентифицирани в някои технически детайли със сериите "HANNEBU". Това може да бъде заявено специално за т.нар. "ADAMSKI" НЛО-та в ранните 50-те, които някак си изглеждат много земни, почти в "моден стил" на това десетилетие и някак много различни от останалите плоскодънни въздухоплавателни съдове.
• Стартира международната Антарктическа година с големи цивилни изследователски проекти. Резултатът е Антарктическият договор, в който всички участници се съгласиха да предотвратят всякакви военни операции в този регион за бъдещи времена. Този договор изтича някъдe 2000г.

Супермодерна нацистка база скрила Хитлер под Антарктида
Нацистите търсели непрестанно магически знания. Затова техните тайни общества организирали експедиции до най-отдалечените кътчета на Земята ­ Тибет, Южна Америка и Антарктида. На последната те отделяли особено внимание. Така учените на фашисткия Трети райх попаднали на изключително интересни данни.Антарктида е открита през 1820 г., но в архивите има стари карти, които свидетелстват, че континентът е бил известен още преди това. Една от тях съставена през 1513 г. , други са от 1532 г. и от 1737 г. На всички тях има точно изображение на Антарктида, но…без леденото є покривало. На една от тях се вижда пролив, който разделя континента на две части. А негово съществуване беше установено с помощта на най-съвременни методи едва през последните десетилетия. Но откъде тези учени са имали сведения, след като са живели столетия преди откриването на Антарктида?Изследователите са оставили писмени сведения, в които посочват, че са използвали древногръцките карти. Това твърдение има много тълкувания, като най-разпространеното, е че древните карти са съставени от някаква по-висока цивилизация. Тя е съществувала по време, когато земите на Антарктида не са били покрити с лед. Нещо повече ­ появява се мнението, че Антарктда това е бившата Атлантида, а заледяването е станало след глобален катаклизъм. Потвърждение на тази хипотеза има в Платон. Той е описал размерите на Атлантида и те поразително съвпадат с размерите на Антарктида.



Точно тези хипотеза не убягнала от учените във фашистка Германия. Още повече, че те също търсели изчезналата легендарна страна Атлантида. Така изучаването на ледения континент Антарктида станала една от главните цели на нацистките учени в Германия.Светът забелязал засиления интерес на учените във фашистка Германия към заледения и безлюден континент още в навечерието на Втората световна война, но за това нямало разумно обяснение.През 1938-1939 г. германците организирали две Антарктически експедиции. В тях военните летци на "Луфтвафе" не само изследвали континента, но с метални вимпели, с фашистки свастики на тях, оградили за Третия райх огромна територии от Антарктида ­ това била земя, която малко по-късно получила името "Нова Швабия".След завръщането си в Хамбург командирът на експедицията Ритшер на 12 април 1939 г. докладвал: "Изпълних мисия, възложена ми от маршал Гьоринг. За първи път германски самолети прелетяха над антарктическия континент. На всеки 25 километра нашите летци пускаха вимпели. Така ние покрихме зона, приблизително от 600 хиляди квадратни километра. 350 хиляди от тях бяха фотографирани."Въздушните асове на Гьоринг свършили своята работа. Сега идвал ред на морския вълк, "фюрерът на подводниците" адмирал Карл Дьониц. Към бреговете на Антарктида тайно тръгнали кервани от подводници. В свръхсекретните архиви на СС са намерени документи, които сочат нещо много интересно. Ескадрата от подводници са открили на ледения континент цяла система от свързани естествени пещери с топъл въздух.


Адолф Хитлер е успял да се измъкне от победена Германия

"Моите подводничари намериха истинския земен рай", казал тогава Дьониц. През 1943 г. от той отронил загадъчната фраза "Германският подводен флот се гордее, че на другия край на света създаде за Фюрера непристъпна крепост".Оказва се, че в продължение на пет години германците под свръхсекретност са работили по създаването в Антарктида на нацистка секретна база под кодовото име "База 211". Според очевидци, още от началото на 1939 г. изследователския кораб "Швабия" правел на всеки три месеца редовни рейсове между Антарктида и Германия. През този период на континента с кораба е изпращана планинска техника, релси, вагонетки и огромни машини за пробиване на тунели. По всичко изглежда, че с подобни товари са пътували и подводните лодки. При това не съвсем обичайни. Американският полковник от запаса Уиндъл Стиванс пише: "Работих до края на войната в нашето разузнаване. То разполагаше с данни, че германците строят осем много големи товарни подводници. Всички те бяха пуснати на вода. След това те изчезнаха безследно. До днес нямаме никакво понятие къде отидоха те."Към края на войната, заявява полк. Стивънс, разузнаването имало информация, че германците прехвърлят секретните си изследователски предприятия на място, известно с кодовото име "Нова Швабия". Изследователи на Антарктическите тайни на Третия райх са убедени, че през 1942 г. с помощта на подводници, на Южния полюс са прекарани хиляди концлагеристи, а също така видни учени, летци и нацистки политици и семействата им. За там заминавали и младежи от "Хитлерюгенд" ­ генофонд на бъдещата "чиста раса" от арийци.Към Южния полюс отплавали и серийни подводници от клас "U", в това число и свръхсекретното съединение "Конвоят на Фюрера". В неговия състав влизали 35 подводници. В самия край на войната те били натъпкани с тайнствен и ценен товар. Освен това в тях се качвали някакви тайнствени пътници, за които никой не давал каквато и да е информация. В подводниците товарели продукти, храни и вода. С някаква доза достоверност е известна съдбата на две от тези подводни лодки. Една от тях ­ U-530 под командването на 25 -годишният Ото Вермаут тръгнала от пристанището Кил и доставила в Антарктида реликвите на Третия райх и личните вещи на Хитлер. Също така с нея пътували и хора, чийто лица били скрити под хирургически превръзки. Другата подводница ­ "U-977", под командването на Хайнц Шефер, по-късно също повторила този маршрут, но какво е пренесла остава неизвестно. Предположенията са, че висшето ръководство на Третия райх се измъкнало с една от тях. Напълно възможно е сред тях да е билв и самият хитлер, който след пластична операция да е успял да се измъкне от съюзните войски, а версията да самоубийството му да е да е организирана члез двойник.


Чертеж на подводница U-977

През август 1945 г. въпросните две подводници акостирали в аржентинското пристанище Мар-дел-Плата и екипажите се предали на властите. Показанията на арестуваните подводничари развълнували американските военни. Така в края на 1946 г. американският адмирал Ричард Бърд получил заповед за унищожение на нацистката база "Нова Швабия". Тайната операция носела името"Висок скок" и била прикрита зад обикновена антарктическа експедиция. Всъщност към бреговете на ледения континент се отправила мощна военно-морска ескадра ­ самолетоносач и 13 кораба от различен вид, 25 самолета и вертолета, повече от 4000 души и половингодишен запас от продукти.


Подводна лодка акостирала на северния бряг

В началото всичко вървяло по план, но изведнъж ескадрата взела курс към родината без никакви обяснения. Едва през май 1948 г. в пресата се появили някои детайли. Съобщавало се, че американските военни срещнали жестока съпротива от противника в Антарктида. В нея били загубени поне един кораб, десетки войници, четири самолета, като още девет били силно повредени и негодни. Какво точно се е случило можем само да гадаем. Властите в САЩ мълчат за това и до ден днешен. Някои изследователи предполагат че след неуспешната атака на Антарктида между американците и германците е подписан таен договор за обмен на високи технологии. Освен това, те допускат, че базата съществува и до днес във вид на подземен град под името "Нов Берлин".
http://vbox7.com/play:ef11e84c