сряда, 7 ноември 2018 г.

ТРИТЕ ПЪТЯ ПРЕД БЪЛГАРИЯ



На всекиго е ясно, че България е на кръстопът. Всеки вижда, че така повече не може. Всеки усеща, че наближава някаква промяна. Но каква? Накъде ще поемем?
Пред България има три възможности. Три пътища. 

Първата възможност е да преодолеем своите малки лични различия. Да се организираме, да се обединим, да се вдигнем всички и да срутим тая смъртоносна демокрация. Ще го направим ли? Няма. Няма, защото за толкова много години доказахме, че не сме в състояние да извоюваме и най -дребната победа. Няма, защото доказахме, че между нас няма мъже, няма герои, няма личности, решени и годни да жертват себе си в името на народната свобода.

Втората възможност е да се опрем на външните българи и заедно с тях да възродим своята Родина. Ще го направим ли?
Няма. Няма, защото вместо да се обединяваме, ние постоянно се делим. По религиозен, идеологически и не знам още какъв признак. Делим се и не осъзнаваме, че най-важен е етническият признак, всичко останало е маловажно и временно. Променливо. Непроменим е само произходът. Всеки може да смени своята вяра, но как ще въздейства на гените си? Няма да го направим, защото емигрантите с малки, даже нищожни изключения показаха, че пет пари не дават за род и Родина. Няма да го направим, защото турско-еврейско-циганските правителства създават неимоверни пречки пред заселването на българи от Молдова, Татарстан и Кавказ. Като в същото време ускорено заселват турци, евреи и цигани върху освободената от българи земя.

Остава ни третата възможност. Да се разбягаме. Да се махнем оттук. Да се махнем от страната, в която срещу нас се провежда целенасочен безжалостен геноцид. Да се махнем и да отидем някъде, където поне ще останем живи. Пък може и да преуспеем. И после, когато се съвземем, когато стъпим на краката си, да поведем война за освобождението на нашата България. Това вече можем да направим. И най-вероятно ще го направим. Поне първата част. Тъкмо по този начин ще се реши и циганския въпрос.
Останали без нас, циганите ще измрат от глад, вече няма да има кой да ги храни и от кого да крадат. Само че ние как ще постъпим след като се махнем оттук, няма ли да забравим, че сме българи?
Няма ли да почнем и там, навън да се цепим и да се делим, вместо да се организираме и обединяваме? Може би точно това ще се случи. Значи ли, че няма надежда, че с България е свършено.



Не. С България не е и няма да бъде свършено. Ако Дунавска България се провали, ще се появи друга България. Дали край Волга, дали в Кавказ, но ще се появи. Само че това вече е друга приказка, която още не е ясно дали ви засяга…” Не успях да сбъркам. Всичко си продължи по старому, а разбягването се ускори. Ние се разбягваме, напускаме България, а земята ни се заселва с пришълци. Всеки има право да живее, българите също. Особено младите българи, които напускат своята Родина, за да оживеят. Някои обаче се заинатиха и решиха да останат. Пак хубаво. И аз не мисля да се изселвам. Нито сам, нито със семейството си. Ще останем. И след като оставаме, значи няма да е зле да опитаме да променим обстоятелствата и да възродим умиращата си земя. 
„Няма начин, безнадеждно е. Ние като три години писахме срещу какво? Пак си го преизбраха. Няма начин, никой не обръща внимание. Ние като направихме такъв митинг в София – какво? Всичко си върви по старому.” Не мисля така, няма начин да няма начин. Ако единият начин не успее, да опитаме друг. Не вярвам, че всичко е свършило, не вярвам в безнадеждността. Не вярвам, че Българският Бог ще ни изостави. И така: ще опитаме ли още нещо?
„Ама защо да опитваме? Бъдещето е Европейския съюз, ти  срещу това ще вървиш?”  Искам да опитаме, защото вярвам, че е полезно да опитаме. Когато през Средновековието средната продължителност на живота в Западна Европа била 40 – 45 години, тук, в България тя била два пъти по-висока. И след като преди 18 години „се запътихме” към същата Европа, продължителността на човешкия живот у нас отново почна да намалява. Значи нещо не е както трябва. Омръзна ми да слушам за светло бъдеще и цивилизационен избор. Омръзна ми да ме учат на комунизъм и демокрация, защото видите ли, тези идеологии били най-прогресивни. Омръзна ми да слушам, докато те пият от моята кръв. Не искам комунизъм, не искам демокрация. Искам по добър живот. За себе си, за своето семейство, за своите близки и за своя народ. Не искам думи, искам сигурност и реални възможности. Не искам либерална мултикултура, при която моят свят се разпада пред очите ми. Не искам утрешният ден да е наситен само и единствено със зло. Ако бъдещето изисква българинът да умира, не навършил 40 години, на мен такова бъдеще не ми харесва и ще опитам да тръгна към друго бъдеще. Вие тръгвате ли с мен?


Елтимир

вторник, 6 ноември 2018 г.

НЕВИДИМАТА АТАКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ ! ПСИ - ОРЪЖИЕТО - ЧАСТ ВТОРА



Думите имат свойството да създават информационна среда, която да заменя реалността с подобие на реалност. Пример: годишно при автомобилни катастрофи загиват много повече хора, отколкото умират от СПИН. Обаче някой си решил, че именно СПИН-ът е бич за човечеството и мнозина си мислят, че е именно така. Защо никой не казва, че автомобилът е бич за човечеството? Често хората живеят в състояние на изменено съзнание и не го забелязват. Какво се случи? Запълниха умовете ни с лъжливи имена, с лъжливи думи, смисълът на които е изопачен до неузнаваемост. Ние заживяхме с лъжата и измамата, изгубихме контрола над реалността. Ние допуснахме в земята ни да бъде сътворена такава реалност, в която няма място за нас. И в тази война, в която бяхме победени, главно оръжие се оказаха думите. Не СПИН-ът е чумата на века, а психотрониката. Въздействието върху човешкия разум и възприемане на света.

Всъщност в една или друга форма тези въздействия са съпътствали човека през цялата му история. В своите митове маите разказват за дребни на ръст човекоподобни. Те имали на ръцете си по четири пръста и физически били по-слаби от хората, но при появата им хората се разбягвали панически, обхващал ги непреодолим ужас и те даже изоставяли великолепните си градове. Нещо подобно могли да вършат африканските шамани. Уменията са пренесени в Хаити например, където е особено популярна станалата известна по цял свят религия Вуду. Българските колобъри също можели да внушават страх и ужас сред вражеските войски. Излишно е да изброявам. В историята на който и народ да се заровите, навсякъде ще срещнете повече или по малко сполучливи опити за влияние върху човешката психика. Само че никога досега пси въздействието не е било така масово и с използването на такива съвършени технологии.




Как действа пси-оръжието? То изгражда в нашето съзнание една реалност, удобна за тях, за враговете ни. Явлението е много добре описано във филма “Матрицата”:

“- И това не е реално?
- Какво е "реално"? Как определяш "реалното"? Ако то е онова, което може да се усети, помирише, вкуси и види, тогава "реалното" е серия електро - импулси, познати на мозъка ти. Това е светът, който познаваш. Днес той съществува само като част от нервно-интерактивна симулация, която наричаме Матрицата. Ти живееше в един сън, Нео. Ето го светът, какъвто е той днес. Добре дошъл в "пустинята... на реалността".
Какво е Матрицата? Контрол. Матрицата е компютърно генериран свят-мечта, създаден, за да ни държи под контрол...” Да, пси-оръжието е контрол, под който сме държани докато ни унищожават. Хората могат да виждат едно и също, но да го тълкуват по различни начини. Представете си някой средновековен селянин да наблюдава излитането на космическа ракета. Той ще ви каже, че е видял към небето да се възнася Бог. Или Арахангел Михаил. Средновековният селянин приема за реални, даже за физически същности Бог и Арахангел Михаил, докато космическата ракета е нещо нереално, измислено. В най -добрия случай е дело на Сатаната.
Айнщайн казва, че хората на практика виждат онова, за което са подготвени от теорията. Реалността не е онова, което виждате и чувствате, а онова, което мислите, че виждате и чувствате. Разликата е огромна. Нещо подобно е описано в романа на Джордж Оруел “1984”. Там правителството намалява седмичната дажба шоколад от 30 на 20 грама и ето как продължава книгата: “Оказа се, че даже имало манифестации в израз на благодарност към Големия брат, задето повишил дажбите шоколад на двайсет грама седмично, А едва вчера, помисли си той, беше съобщено, че дажбата ще бъде намалена на двайсет грама седмично. Възможно ли бе да преглътнат такова нещо само за двайсет и четири часа? Да, бяха го преглътнали.” Та новите неща под слънцето са твърде малко, само където ние невинаги го забелязваме. Истинската, реалната, съществуващата Матрица е мисловната рамка, в която ни натикват, за да не осъзнаваме какво се върши около нас. Да не разберем кой и защо го върши. И по този начин още в зародиш да задушат всеки опит за съпротива. 

Я се огледайте и помислете. Всички официални лица, всички средства за масово отравяне на съзнанието, наречени “медии” се надпреварват да възхваляват така наречената “демокрация” и никой не забелязва, че у нас вместо демокрация, бе създадена политическа система, чието предназначение е да ликвидира българите като нация и да освободи територията за някой друг. У нас се провежда истински, неприкрит геноцид, никой не го забелязва, а за оглупялото от пси въздействие население няма нищо нередно, нищо смущаващо.  Но също като във филма, човек къде с чужда помощ, къде с помощта на собствената си воля е в състояние да се освободи от контрола, да излезе извън обсега на пси въздействието. Е, отначало ще се ужаси от видяното, но пък после ще потърси път за своето освобождение. И твърде възможно е да го намери и да тръгне по него. 
В началото на 2005 година публикувах статия, в която засегнах неудобната тема. Малко по-късно получих писмо: “Прочетох вашата статия “Псиоръжието”. Аз съм една майка, чийто син, 26 годишен се  хвърли от шестия етаж. Неговото поведение се промени,  в последствие на което стигнахме до психиатър, но не бях се сетила, че може да му въздействат с някакво оръжие и да е обект на експеримент. Синът ми беше много умен и интелигентен, затова не проумявах какво се случи с него. В началото - към края на 2002 година започна да става отнесен и да има един втренчен поглед. Започна да не се сеща да се храни, да не иска да продължи учението си (оставаше му последен семестър от магистратура - МИО) Каза че нямало смисъл да учи. Започна да се държи на моменти странно и през 2003 година  положението му вече много рязко се влоши - беше много отслабнал и стана напълно неконтактен.
Принудихме се да го заведем на психиатър. Започнаха лечение с "Респолепт". От лекарството като че ли му се подобри състоянието, но имаше и странични ефект например ходеше като вдървен. Пи лекарството месеца (в съвсем минимална доза). Пооправи се и като че ли му дойде и сила. Лекарката прецени, пък и той и аз искахме да се спре лекарството, при което той се съживи и пак си стана подвижен и с някакъв импулс за работа. Минаха два месеца и той се е хвърлил от 6-ти етаж - през нощта на 19 юли 2004 година. Бил е сам в апартамента. (поне до тоя извод стигна следствието). Такааа - изкараха го луд  и всичко щеше да свърши, но аз не повярвах, защото съм майка и си познавам детето. Започнах да следя за подобни случаи. /Тук ще направя малко отклонение. Натъкнах се на следното вестникарско съобщение: “…Случай, разказан ми от близки на човека – мъжът живеел в голям и висок 17-етажен блок. Имал постоянно главоболие – всяка вечер по едно и също време и по един и същи начин. Пиел много и различни болкоуспокояващи медикаменти, правили му най различни изследвания. Не се установила никаква причина за главоболието. Мнението на медиците било, че то вероятно се дължи на професионално пренатоварване. След 3-4 месеца главоболието изведнъж спряло, така както се било появило. Всички били доволни, и никой не свързвал внезапното спиране на главоболието със смъртта на 13-годишно момче, което се хвърлило от 6 етаж на блока” Наистина, тук се говори за момче, два пъти по -младо от сина на тази жена, и все пак…/ След един месец - пак в Пловдив и пак момче на 26 години - интелигентно и добро, се хвърлило от пак такава височина - и това се е случило през деня и майка му си е била в къщи. Той се е прибрал в стаята си и след малко са и звъннали да и кажат, че сина и се е хвърлил от терасата. Започнаха да се пораждат у мен съмнения , че нещо не е наред.
/Да, не е наред, изобщо не е наред. “Монитор”, сряда, 06 Октомври 2004 г: “Добре известен е фактът, че България е на първо място в света по самоубийства на тийнейджъри.”, бел. а./
На 18 юни същата година случайно се запознах с една майка, чийто син се е хвърлил  от покрива на жилищният им блок (на 27 декември 2004 г). Пак е било  много умно и интелигентно момче на 28 години. Поговорих си с майката на момчето и установих много съвпадения в поведението на нейния и моя син. Имам приятелка, която има син - умен и интелигентен. Напоследък тя ми сподели, че синът и не е добре и ще го водят на психиатър.
Можете ли да ми обясните дали знаете за такова психотронно оръжие което да кара младежи да се хвърлят от високо (сега се сетих, че миналото лято, по много странен начин един младеж беше нагълтал сода каустик и така е починал по много болезнен начин - пак в Пловдив) или да се самоубиват. И ако знаете за такова, как мога да помогна на сина на моята приятелка за да не стига до тоя край. Как можем да спасим децата си?” По -нататъшните ми контакти с тази жена бяха блокирани от НСС. Някой ужасно се бои истината за нечовешките експерименти да не излезе наяве. Само че едно по едно, камъчетата на мозайката почнаха да се наместват.

(следва)

Елтимир


четвъртък, 1 ноември 2018 г.

НЕВИДИМАТА АТАКА СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ ! ПСИ - ОРЪЖИЕТО - ЧАСТ ПЪРВА




Все повече разумни хора осъзнават, че срещу българите се осъществява геноцид. ”Господарите на света”, както ги наричат, са планирали пълното унищожение на българския етнос. Тази истина не може повече да остане скрита, все повече подробности стават известни. Когато през 1998 година писах за геноцида, ме арестуваха и ми заведоха следствено дело с обвинение в проповядване на “антидемократична идеология”. Тогава адвокат ми беше професорът по право Янко Янков. Ето какво казва Янков днес, девет години по-късно: “От 16 март до 18 май 2007 година съм регистрирал в канцеларията на Главния прокурор на България девет прецизно обосновани искания за разследване на престъплението геноцид, извършвано от българските посткомунистически правителства против българските граждани. В рамките на сравнително обширни писмени текстове и позовавайки се върху конкретно посочени факти и мнения на видни български експерти съм обосновал тезата, че всички български посткомунистически правителства са извършвали организирано и системно провеждане на практика на държавен тероризъм, евгеника, социално-икономически и пенсионен геноцид, социално-медицински и медикаментозен геноцид, образователен геноцид, извънсъдебни убийства и други форми на геноцидно насилие и изтребление на гражданите на България.
Да, срещу нас, българите се осъществява геноцид и наш дълг е да се опълчим срещу геноцида. Да съхраним народа си, за да премине той през вековете. Сега обаче искам да говоря не за икономиката, не за беззаконието, не за золумите на управниците, а за невидимите измерения на страшната война. За използването на свръхтайните модерни технологии. За психотронната атака срещу България. Имайте предвид, че колкото сме по-невежи, толкова по-лесно ни управляват. Толкова по-лесно ни мачкат. И колкото повече знаем, толкова по-трудно им е да си играят с нас и със съдбите ни. През 2004 година получих писмо, съдържащо следните думи: “Какви са войните, които се водят? И с какви оръжия? Попадам на множество едни и същи симптоми в много хора, като повечето от тях нямат нищо общо един с друг.
Веднага ще изпреваря търсещите доказателства скептици като им отговоря с думите на Юрий Воробьовский: “Вие ми докажете, че при състоянието на сегашните технологии такова оръжие не съществува”. За реалността на психотронното оръжие говорят и приетите в САЩ и Канада закони. В случай, че бъде доказана психотронна намеса, американското законодателство предвижда до милион и половина долара компенсации, а канадското – до 700 хиляди. Подобни закони, за които ще говорим по-долу, бяха гласувани и в Русия. Ние обаче си живеем в блажено невежество, затова над нас могат да извършват всякакви безплатни експерименти.
Какво е психотронно оръжие? На първо място нека не бъркаме психотрониката с психотропните средства. Психотропните средства са химия; психотронните – техника. Психотронното оръжие не е монопол на торсиониката и микролептониката.
Психотронно оръжие е всяка система за негативно въздействие върху организма, посредством електрически и електронни устройства... Някои автори, предимно от средите на руските военни специалисти използват също израза “енергийни удари”.
Психотронните атаки често биват съчетавани с класическа психология и по-рядко с древни окултни техники. Към окултните техники следва да прибавим познатата ни хипноза. Нерядко в действие влизат и психотропните вещества. Сега вече недоразумения не би трябвало да има.
През 1991 година руският академик, българин по произход Тодор Дичев писа, че е планирано до 2020 година да останат не повече от два и половина милиона българи, като постепенно етническите българи ще бъдат измествани от малцинствата. При мен има едно такова негово интервю в оригинал. Човекът го бе донесъл в редакцията на вестник “Християндемокрация”, обаче дежурният цензор го хвърли в коша веднага след като Дичев си тръгна. Хубаво, ама аз го взех от коша веднага след като дежурният излезе за малко и си го прибрах. Макар в доста осакатен вариант интервюто бе пуснато в други вестници. Основните твърдения се повтаряха. Война в България не се предвижда. Срещу нас главното оръжие ще бъде психотронното. Убийствата ще бъдат поединични, а не масови. Всичко трябва да се извършва незабелязано, докато не остане никаква възможност за съпротива Ние, българите ще измираме, а небългарите ще се множат за наша сметка. И така – докато цялата българска земя премине в чужди ръце. Демокрадците побързаха да обявят Дичев за луд. Днес същото твърдение вече изобщо не звучи налудничаво. Дичев също така твърдеше, че основната атака се осъществява предимно чрез американското посолство в София, на което за целта са му нужни нови помещения, годни да поберат съответната техника. Е, новото американско посолство е вече факт. Бомбите и “летящите крепости” от Втората световна война бяха заменени с апаратура за биоелектронно въздействие. Стационарна и подвижна. Резултатът е пред очите ни. Разрушена държава и измиращ народ. И все по -нарастващи агресивност, отчуждение, взаимно недоверие. Усилено се работи за разединението на българите и за обединението на не българските, даже на анти българските елементи в обществото. Малко уточнение. Онова, за което не говори Дичев, е че същите техники се използват даже в по-голяма степен не само от американските, но и от руските служби. И отново срещу България. Съвпаденията са твърде подозрителни, за да ги пренебрегнем.



Сега да видим дали твърденията за съществуването на психотронни системи имат научна основа. Из статия на Владимир Сажин, гр. Ижевск, Руска Федерация: “Технологиите позволяват (с помощта на различно информационно въздействие, или чрез храната и лекарствата) неконтролируемо да се внедряват в организма и психиката на хората дистанционно управляеми системи, програмирани да бъдат задействани в нужното време, или сработващи при подаването на управляващ сигнал. По последни данни, от компетентните служби са разработени методи за пряко предаване на управляващи човешката психика сигнали чрез предаването на пари, чрез телевизията и даже по телефона. Какво пък? Човекът е не само “частица”, но и “вълна”. /…/ В днешно време се разработват и се възстановяват много не традиционни методики за управление не само на масите, но и на управляващия елит.” Човекът не е мъртва материя. Човекът освен физическа материя, е и енергия. Енергийно машинно въздействие върху живата човешка енергия. Очевидно е, логично е. Също както близнакът на психотрониката – психотропните вещества въздействат върху химическите процеси в организма. Онова, което никой не ви казва, е че и обратното е в сила. Също както срещу отровите има противоотрови, така и срещу пси-енергиите могат да бъдат приложени с пълен успех други енергии. И тези защитни енергии се съдържат в самите нас.
Нека ви кажа кое според мен е най - могъщото оръжие, на което противодействие още не е измислено. На какво се крепи цивилизацията? Коя е нейната първична основа?
Коя е онази съставка, без която даден животински вид не може да се развие до ниво на цивилизованост? Разумната мисъл, идеята. Способността на човека да ражда творчески мисли. Именно тя е невидимата сила, чрез която разумният вид налага себе си над останалите видове, населяващи планетата.
Веднъж разговаряхме с инженера на тази тема и той изобщо не беше съгласен с мен. Икономика, военна сила, финанси и какво ли не, само да не е идеята. Идеята е нещо безплътно, неосезаемо, почти мистично, а инженера е реален  човек. Земен. Прагматик до мозъка на костите си. Той иска да усети реални неща. Които окото да види и ръката да пипне. Можеш милион идеи да имаш, щом нямаш пет пари в джоба си, значи нищо не струваш. Мина време. инженера ме срещна и замислено каза: - Знаеш ли, ти се оказа прав. Идеята е най-могъщото и най-основно нещо на този свят. Само че помислил ли си как идеята навлиза в света ни? Как тя се превръща в реалност, как се облича в плът? Аз ще ти кажа – с помощта на думите. Значи най - могъщото реално нещо на този свят е човешкият език. Думите не са желязо, но именно те карат хората да посягат към желязото и да натискат копчетата. Нещо повече, езикът е онова оръжие, на което враговете ни най-много разчитат. И най -много се дразнят, ако някой неупълномощен започне да разсъждава над тази тема – допълних.


(следва)

Елтимир