сряда, 23 февруари 2011 г.

Нацистки Бази в Антарктида



Историческите факти са ясни. В началото на 1938, дълго преди края на WWII, нацистите започнаха да изпращат многобройни изследователски мисии до региона Кралица Мод (Queen Maud) на Антарктида. Постоянен поток от експедиции са били изпращани от бели първенци от Южна Африка. Над 230 000 квадратни мили от замръзналия континент били картографирани от въздуха, и германците открили обширни райони, които били изненадващо свободни от леда, както и топли водни езера и пещерни заливчета. Съобщено е, че е открита огромна ледена пещера в един ледник, която се простирала до 30 мили към голямо горещо геотермално езеро дълбоко в недрата на земята. Най-разнообразни научни групи се преместили към областта, включващи ловци, трапери, колекционери и зоолози, ботаници, земеделци, специалисти по растенията, паразитолози, морски биолози, орнитолози и много други. Многобройни дивизии на германското правителство били включени в топ секретния проект.

Тук, вече историците млъкват, докато само онези от тях, които си спомнят или наистиан се връщат назад, биха обмислили следващите недомлъвки.

След като цялата информация била събрана, в преименуваната "Neu-Schwabenland" започнали да прииждат групите по дълбоки подземни конструкции. Те дошли на товарни кораби, военни транспортни кораби и подводници. Товарните кораби идващи от Южна Африка били защитени от множество подводници-убийци и военни кораби. Това би могло да обясни усилените интензивните нацистки военни усилия в Северна и Южна Африка. Всеки кораб, който дори се приближавал до морските маршрути от Южна Африка до Антарктида е бил разрушаван от германски подводници с цел съхраняване на тайната. След като всички стоки били донесени, VIP - овете и учените започнали да се появяват с комплиментите на ULTRA, високо специализираната нацистка SS група също като MJ-12.

ULTRA винаги е контролирала всичко в Антарктида. ULTRA е името на секретна извънземна интерфейс агенция в NSA. Запомнете, че NSA има връзки едновременно с нацистките SS и базата Dulce. Според контактьора Alex Collier, членовете на по-горните нива на групата NSA-ULTRA са клонирани клонирани репликации (replicates) образи, или са толкова тежко имплантирани, виртуални киборги, че те едва могат да се считат за хора; автомати, които са контролирани от разстояние от груповото его или груповото съзнание на Сивите. Трябва да се отбележи, че ULTRA е също името на свръхсекретна CIA-NSA-Извънземна база под платото Archuleta и върха североизточно от Dulce, New Mexico. Това може също да обясни настойчивостта на Valdamar Valerian, че ранни изрезки от вестници просто дават приоритет на избухването на Втората световна война и на факта, че немците са били навсякъде В Ню Мексико, изучавайки пещери и мини, купувайки земя и отприщвайки всякакви мистериозни дейности.

Възможно ли е Антарктида да е истинската сила зад Новия Световен Ред? Ако нацистките бази все още съществуват в Антарктида тогава те без съмнение все още поддържат таен контакт с Баварските култове, които спонсорирали и били неотменна част на Нацистката партия, както Баварското общество THULE например. Интересно е че обединената Източна и Западна Германия павира пътя за "унификацията" на Европа. Например, всички икономически търговски кодове трябва да се обработват през Германия. Германия се опитва да наложи със сила ограничения на кариерата, където кариерата на човек е определена от семейството, в което е роден; британска новинарска агенция говори за разследванията на Баварска секретна служба, които редовно са били докладвани, за контрабанда на оръжия и обогатен плутоний в Германия от ядрения черен пазар установен от тях в бившите Съветски Републики, Illuminati има своя собствена база в Германия (Бавария), и Германия е най-активната страна в международното движение за цензура и контрол на Интернат. С други думи Демокрацията изглежда умира в болезнена смърт в Германия, ако наистина тя е съществувала там първоначално.

Както за Neu Schwabenland, конструкциите и секретните проекти продължили през целия развой на войната. Малко преди края на WWII, две германски подводници с провизии, U-530 и U-977, били спуснати от пристанище в Балтийско море. Те взели със себе си членове на изследванията по антигравитационния диск и групата за развитие (ULTRA), и последните от най-важните компоненти на диска (много от тази технология и хардуер е била транспортирана към базата по време на войната). Тук се включваха бележките и рисунките за дизайна на последния въздушен диск, и дизайните за гигантските подземни комплекси и квартирите за живеене базирани върху забележителните подземни фабрики на Nordhausen в планините Harz. Двете подводници пристигат навреме новата земя на Neu Schwabenland, където разтоварват всичко. Когато няколко месеца по-късно те пристигат в Аржентина, техните екипажи били пленени. Изглежда като, че ли са разчитали или на приятелски настроените аржентинци, или нарочно са се оставяли да бъдат видени за дезинформация.
Екипажите на тези подводници били разбира се разпитани от американските разузнавателни агенти, които подозирали съществуването на Антарктическа база. Каквото и да се опитали да им кажат нацистките войници, очевидно американците не били убедени... специално отчитайки последващите и завършили без успех военни акции на американската флота срещу "последният батальон" на нацистите в Антарктида. Тези акции се ръководели от адмирал Richrd E. Byrd, който пристигнал в Антарктида с цялата военна армада и провизии за 6 месеца. Въпреки че цялата експедиция е продължила само 8 седмици, като само приблизително три седмици на активни антарктически операции. Антарктиците били отчаяни по време на войната, и знаели че конфронтацията е била неизбежна. Били положени много усилия в развитието на секретни оръжейни проекти за защита на тяхната нова подземна империя, която без съмнение е била конструирана с "помощта" на огромно количество изразходваеми работници -роби транспортирани от концентрационните лагери в Европа. Главната база - град на Антарктида станала известна като Новия Берлин, или с кодовото си име "База-211". Действителното начало на германския интерес към полярните региони може би датира преди най-ранните полярни експедиции на американската флота
Например един сегмент от NOVA разказал, че пленените останки на капитан Charles Hall на злополучната експедиция POLARIS, една от първите американски авантюри към Северния полюс, били открити в един леден гроб от последваща полярна експедиция. Изглежда че, когато тялото било проучено било открито също че то съдържа отрова. От претърсените записи било открито също, че готвачът (който би бил в перфектна позиция в раздаването на отровата) и първият помощник-капитан на експедицията били немски окулти шпиони! Запомнете че немските тайни общества на Бавария, които помогнали за стремителното хвърляне в първата и втората световни войни, датират далеч назад до античните времена когато - следвайки окупацията на Египет - военните сили на (не)"Свещенната Римска Империя" базирани в Германия, мястото на правителството за HO.R.E, донасят от Египет черните гностични "змийски култове", които по-късно издигат баварския Illuminati, Баварското общество THULE и множество други по-малко познати сатанински расистки култове, които гравитирали около тези. Възможно ли е тези окултни шпиони, които саботирали експедицията POLARIS да са се опитвали да защитят тайна скрита дълбоко в полярните региони. Би ли могла тази тайна да е имала някаква връзка с древните сътрудничества между Баварските сатанински култове и влечугоподобните? Германски полярен изследовател, който ние ще идентифицираме като "Stefan" разкрива че "историческите" начала на немския интерес и изследвания в Антарктида или региона на Южния полюс започват през 1873, когато сър Eduard Dallman от името на току що основаното Германско Общество за Полярни Изследвания открил нови Антарктически пътища с неговия кораб "GRONLAND. "..... Dallman открил the "Kaiser –Wilhelm -Inseln" на западния вход на the Biskmarkstrasse покрай островите Biscoue. Изследвайки полярните региони, немците били вече по това време доста иновативни, "GRONLAND" е бил първият парен кораб, който видял антарктическия лед изобщо.
В следващите 60 години място взели още 2 експедиционни тласъка , и две завършени експедиции били задоволени, а именно 1910 под Wilhem Filchner с неговия кораб "Deutschland" и 1925 със специално направен кораб за полярни експедиции, "Meteor" под командването на д-р Albert Metz. По време на последните години преди WWII германците предявили претенция за хегемония върху части от Антарктида и желанието да притежават своя собствена база се покачило неимоверно. По това време Антарктика не била сигурна поради международните договори като днес и прагматично доказателство на германските твърдения чрез единствен удар към южния полюс в навечерието на войната изглеждало като най-добрия избор.

Самият Хитлер бил загрижен за опора в Антарктика и такава претенция би била използвана доста добре за Националсоциалистическата пропаганда и по-нататъшни демонстрации на възставщата "Суперсила Германия". От друга страна все още била отбягната нова провокация на съюзниците за малко време. Германия тогава още не била напълно готова за предстоящата война. Пораснала идеята за полу -цивилна експедиция в сътрудничество с германската национална въздушна компания Lufthansa. Цивилна експедиция с действителен военен и стратегически фон, високо политически нападателен балансиращ акт. Командването на този удар е било поверено на опитния капитан Alfred Rischter, който вече е бил провел няколко експедиции до Северния полюс и показал кураж и умение в критични ситуации. Избраният кораб е бил "MS SCHWABENLAND", немски самолетоносач използван от 1934 за трансатлантическо доставяне на поща чрез специални бойни лодки, известния "Dornier Wale. Тези "Wales" били монтирани на парни катапулти на палубата на кораба и по този начин е било възможно да се стартират и презъреждат много лесно. Това обстоятелство би могло да се докаже много добре по време на експедицията. "SCHWABENLAND" е бил подготвен за експедицията в корабостроителниците в Хамбург, което коствало огромното количество от 1 милион Райхмарки, близо една трета от целия бюджет на експедицията.

Междувременно, екипажът е бил подготвен и планиран прецизно от Германското Общество за Полярно Изследване. Това общество също направило сензационната стъпка да покани Richard E. Byrd, най-известния американски антарктически изследовател. В средата на ноември 1938 той пристигнал в Хамбург и показал на екипажа и на чисто селектирана публичност от 84-ма души неговата Антарктически документален филм в Ураниа в Хамбург. Byrd, който е летял над южния полюс като първия човек през 1929, по това време е бил вече жива легенда, национален герой на американците и най-известния от полярните изследователи. През 1938 той все още бил цивилен. Тези немци би могло да се каже че са типична ирония на историята, защото близо десет години по-късно точно този Richrd E.Byrd - по-късно с ранг американски адмирал на флота - получил инструкцията да разруши секретната германска антарктичека база "211". За целта, му било предоставено командването на най-голямата военна сила на антарктическия лед, 13 кораба и близо 4000 души персонал. Тази мистериозна операция завършила с катастрофален край.
"Schwabenland" напуснал пристанището на Хамбург на 17 Декември 1938 насочвайки се към Антарктида с прецизно планиран и определен маршрут и достигнал леда на 19 Януари 1939 на 4° 15´ Запад и 69° 10´ Юг. В последвалите седмици на 15 полета, "PASSAT" и "BOREAS" прелетяват над 600 000 кв. км и правят над 11 000 снимки със специално създадената немска "Zeiss Reihenmessbildkameras RMK 38". Старите норвежки карти от 1931 на тези области били подновени, като доказали верността си. [Не би могло да е различно, защото норвежките експедиции преди, никога не са навлизали толкова дълбоко в леда от използваната северна десантна зона.] Близо една пета от цялата антарктическа област е била разучена по този начин, така документирана за пръв път и едновременно обявена за Германска територия. За да подчертаят това на външния свят, два самолета се отпращат с няколко хиляди drop - знамена, специални метални прътове със знака на експедицията върху тях - свастиката. Цялата територия получава все още валидното име "Neu Schwabenland" отнасящо се до южния германски регион. Интересно е, че експедицията изглежда е открила области свободни от лед, дори с езера и малки признаци на растителност в средата на Антарктика. Геолозите казват, че този феномен се дължи на топли извори в земята. Съвпадащо, местата за приземяване са били маркирани с флагчета.
Забележка: Някои по-нови историци смаляват количеството на откритите области на 325 000 кв. км. Не се доверявайте на тези числа, имам копия на оригиналните летателни карти, разкриващи числото 600 000 в старите писма. Каква би могла да е причината за намаляването на това число?

Повечето части от "Neu Schwabenland" били преименувани според Антарктическия договор през 1957. Внимавайте за "Земя Кралица Мод" ("Queen Maud Land"), "Бряг на принцеса Марта" ("Princess Martha Coast"), "Бряг на принцеса Астрид" ("Princess Astrid Coast"). На старите карти все още ще откриете оригиналните имена. Въпреки това, до днес все още много от планините в северната антарктическа област носят германски имена като: "M_HLIG_HOFFMAN_MOUNTAINS", "WOHLTAT_MOUNTAINS", и т.н.
Тези имена бяха дадени според водещите берлински бюрократи, чрез които, с тяхната политика дадоха възможност за осъществяването на експедициите . В средата на Февруари "Schawabenland" отново напуска областите на Антарктика. До Хамбург има два месеца и Ritscher внимателно използва това време да организира резултатите от тестовете, картите и снимките. Капитан Ritscher се изненадал от резултатите от тестовете, незабавно планирани след пристигането на втора, напълно цивилна, експедиция използваща по-леки самолети със скидове. Изправяйки се с началото на WWII, тези цивилни (!) планове били прекратени някъде към Октомври 1939.


Но какво да кажем за военния и стратегически избор постигнат от този удар? Дали е било това прахосване на ресурси? Днес, всички историци са съгласни с факта, че WWII не е стартирала инцидентно, а е била много добре планирана от началото на 30-те, че дори и преди това. Най-малко от 1933 (инцидентно същата година, когато един от първите "официални" договори между Сивите и Баварското разузнаване е бил "подписан" - без съмнение с много повече от малка помощ на тайните общества опериращи там) цялата германска диктатура се опитвала да придобие военна сила преди десетилетие или по-рано. Във всички аспекти на живота: военен, "цивилен", икономически, социален, частен, ресурсов, външно политически и т.н., във всички аспекти германците били пуснати напред към техния път към войната повече или по-малко. Насочвайки се към тази единствена цел на националсоциалистите злоупотребяват с типичната германска коректност. Нищо не е било оставено на случайността!

И този същия метод е бил използван в Антарктическия въпрос, който в моите очи никога не е завършил със завръщането на Ritshcer през 1938, а е продължил през WWII. За съжаление в тази точка цялата валидна информация е изчезнала. Това което е останало е разпилян пъзел от намеци, свидетелски показания и доклади, които продължават до петдесетте и които ние вече частично не можем да потвърдим. Така че ако немците са можели а построят Антарктическа (подземна) база върху резултатите от експедицията на Ritscher, това би било една от наистина най-добре прикритите тайни на германската история. Без съмнение, немските инженери са притежавали знанието да конструират нещо като огромни подземни бази на комплекса Nordhausen в Harz, както и комплекса Kahla в Thuumlringen и още много доказателства. Дали това ви припомня, Американците, за нещо?? Примерът, някак си, е същия: лъжещо правителство /диктатура/ и уплашени, сляпо -държани хорица, искащи да се подчиняват и да вярват в това с което с нахранени .

Никой не може да каже, че следващите неща наистина са се случили, така че може да ги видите отначало като спекулация. Въпреки това, ние имаме огромни паралели на няколко източника, от които ние можем да кажем само едно нещо 100%- ово: "Те не се познават един друг!" Това, което следва сега е опит за хронологическа колекция на събитията и техните заключения дотолкова доколкото са ни известни днес. Всички те водят до установяването на Антарктическата База 211 в края на войната посредством немски подводници и летящи чинии и до опита (провалил се?) за разрушаването и от американската флота през 1947. Забележка: Следват кратки описания или резюмета от информация и документация , която "Стефан" има , която, все още няма да цитираме в нейната цялост.(Branton)

• Оценяването на анти -гравитационното управление на почти 100% функционираща летяща чиния, шареща надолу по Шварцвалд през лятото на 1936г.



• Алтернативна хипотеза: Саморазвиваща се , този процес от експерименти на немските учени, базираща се на анти -гравитационните експерименти на Виктор Шаубергер.

• Първите безпилотни полети с новият (реконструиран) начин на придвижване. Много специална секция на "Reichsluftfahrtbehoumlrde" взема проекта под свой контрол с цел да построи анти -гравитационни изтребители и десантни самолети. Името на проекта е "HANNEBU" (някои източници също го наричат проекта "VRIL"). Прототипите са номерирани във възходящ ред. Проектът има много пречки в първите години дължащи се на масивните електро -магнетични нарушения и тяхното взаимодействие с конвенционалните електрични компоненти. Въпреки, че начинът на движение (propulsion) може да бъде удържан и използван основно, изглежда почти е невъзможно да се "карат или лети" с тези прототипи в по остри ъгли от 90 градуса така, че са неизползваеми за бойни операции. Допълнителните нормални навигационни системи, отнасящи се някак си до магнитните полета, са били изцяло безполезни и специалното изработеното магнитно -независимо навигационно оборудване, небесната пътеводителна система: "MeisterKompass" и "Peilterkompass".
• По нататъшни германски секретни експедиции до "Neu Schwabenland". Като десантни точки, там , може да са били използвани два от трите маркирани морски десантни точки, северозападно от "HLIG -HOFMAN MOUNTAINS" , близо до 3° W и 70° S. Тези са били вече документирани като места за слизане от морската вода от Ritscher.
• Началото на създаването на Антарктическата база 211. Едновременно е построена втора секретна база на високо плато в Южноамериканските Анди (Аржентина?). Необходимите елементи за изграждането на базите са транспортирани непрекъснато от подводници. Забележка: Немските командири на подводници са много опитни в арктическите води благодарение на нуждата от доставянето на материали и хора до германските северни арктически бази и цивилни изследователски станции. Всъщност най-малко 20 добре документирани операции са се случили в Арктика до 1945 с тези подводници. Някои от тези операции, и по-специално късните са се провели под екстремни условия и с непрекъсната заплаха от контакт в противника. Междувременно, върху техния път до Южния полюс, изследователите открили нещо малко като права, дълбока подводничарска бразда, доста добре пасваща за нуждите на транспорт.
• Сериите "HANNEBU" са оставили прототипи и са отгледали от 19 до 25 кораба с двойно или дори тройно по-големи размери. "HANNEBU I" е малък въздухоплавателен съд, "HANNEBU II" е по-усложнен и по голям. Някои съобщения дори загатват че "HANNEBU III" е бил проектиран (замислен) като кораб майка. Ако тези трети тип е станал реалност, то е съществувал само един единствен кораб. Общите транспортни капацитети са били все още ограничени, дължащо се на доста малкия диаметър на дисковете. В допълнение, производството на кораби става все по-трудно, защото Съюзниците успяват да ограничат достъпа на Германия до сурови материали. "HANNEBU"-тата са предназначени да нарушат някои съюзнически нападения на бомбардировачи над Германия. Забележка: Всеки пилот на съюзнически бомбардировач в късните години на войната е знаел за мистериозната заплаха от т.нар. "foe -fighters" появяващи се и изчезващи с невероятна скорост и причиняващи ярко -оранжеви светлинни феномени и paroxysmal instrumentation failures на всички електрически и магнитни части на бомбардировачите. В никой източник не е спомената директна атака от тези "foe -fighters", те изглежда играят напълно защитна роля през късната въздушна война над Германия. (Забележка: Вижте филма The Battle of the Bulge, който правилно загатва че Германците били на границата на развитието на невероятни нови въздушни оръжия, и се нуждаели от удължаване на войната за още няколко месеца за да придобият техните нови апарати т.е. да ги произведат и битката на Bulge е била част от този план. Така или иначе, само тези оръжия са били на ръба да бъдат пуснати в масово производство, немските военни се провалили да успеят напълно в техните военни планове да купуват повече време и да удължат войната за още няколко месеца , и обединената инвазия на Германия започнала.

Ако "Нацистите - Антарктици" правят планове за планове за планетарно превземане, тогава този път те могат да имат извънземна сила, която да работи с тях. Възможно ли е отвличанията и имплантираният от "извънземни" да са съвместен ЦРУ- Нацистки -Извънземен проект за изпълнение на електронно мозъчно контролно програмиране върху хора от различни нации в подготовка за пробваното оръдие на електронно -контролираният диктат на Новия Световен Ред (Branton).

• Огромният натиск на съюзническите сили принуждава германците да се откажат от големите секретни подземни инсталации в Източна Германия. Самите съюзници изглежда са били много добре информирани за тези инсталации и желаели да ги превземат. Немците бягат и изоставят много материал по проекта "HANNEBU". Пропада и техният опит да възстановят строителните зони в средата на Германия. Войната е почти приключила.
• Цитати: ".... Видях достатъчно от техните проекти и производствени планове за реализация, и ако те бяха успели да удължат войната още няколко месеца, ние щяхме да се изправим пред напълно нови и смъртоносни развития във въздушната война."

Сър Roy Feddon, ръководител на техническата мисия за Германия от Министерството за Военновъздушното производство - 1945г.
"Когато WWII завърши, немците имаха няколко радикални типа летателни апарати и управляеми ракети под развитие. Мнозинството бяха в подготвителни нива, но те бяха единствените известни летателни апарати, които можеха дори да достигнат изпълненията на обектите съобщени от НЛО наблюдателите..."
Капитан Edward J.Ruppelt Ръководител на американския военновъздушен проект "BlueBook" - 1956г.

Забележки:

• Последният конвой от подводници напуска германските пристанища с направление - Антарктида и Андите. Това е общ, успешен опит да се избяга от затягащия се обръч на Съюзниците. Сред този последен конвой са U-530 (капитан Otte Wehrmut) и U-977m (капитан Heinz Schaumlffer).

• Последният визуален контакт с U-977 е бил на 26 април в Christiansund. Екипажът на Schaumlffer не разкрил нищо за целта и товара на подводницата. Плавателния съд изчезва за близо 4 месеца, преди екипажа да го предаде напълно празен на Аржентинските власти.
• По същия начин, водещи Национал -социалистически длъжностни лица и техници са евакуирани от Берлин/ Потсдам с флотата "HANNEBU" насочена към междувременно завършената (?) База 211. Общите транспортни капацитети са доста ограничени.
• Конвоят от подводниците достига до победа в Южния Атлантик над съюзническа единица опитваща се да спре конвоя. Това събитие е под прикритие - до днес.
• Германската капитулация на 17 Август 1945.
• Част от персонала на подводниците, който не е склонен да живее в базата или може би не може да се приеме в базата пътува до Аржентина и предава техните напълно празни подводници.
• Измежду тези са документираните случаи на U-530 и U-977. Високопоставени служители на американската флота незабавно тръгват за Аржентина и започват сурови разпити върху екипажа.Schaumlffer много пъти отрича да е превозвал някого или нещо до някъде. Въпреки че повечето от екипажа няма желание да каже какво се е случило наистина, възможно е тези разпити да са доставили ценна информация за разположението на базата. (Забележка: един източник твърдеше, че информацията която разпитващите получили включвала бягството на Адолф Хитлер, Мартин Борман и Ева Браун и по-голям сегмент от Нацисткото ръководство - без тези, които бяха "пожертвани" на Нюрнбергския процес след войната - към южно полярната база. Този източник потвърди, че тези разпити ултимативно предизвикали военна акция срещу окопалите се нацистки сили в Антарктида под командването на флотския Адмирал Richrd E. Byrd - Branton).
Въпреки това за нас, остава много мистериозно какво наистина е направил екипажа след официалната капитулация през май 1945, по времето , когато са признали, че са го чули по радиото. Когато Schaumlffer останал свободен, той незабавно отпътувал обратно за Аржентина за да остане там с някои от колегите си до края на живота си. (Забележка: Други твърдят че огромно количество от "антарктиците" проникнали в Южна Америка през Аржентина и последователно Северна Америка - където нацистките "НЛО" сили установили няколко подземни бази. Те работят с нацистите от "Кламер", членове на разнообразни братски култове, и англо-американски общи фашисти отгоре, в план да се унищожи Америка чрез създаването на фашистка революция в САЩ, като тази която доведе до власт нацистите в Германия. Концентрационните лагери, хиляди от вагони оборудвани с окови, и изпълнителни заповеди за оръдието на военния закон са вече зададени (Branton).
• До днес повече от 100 подводници от немската флота са изчезнали. сред тези са и високо технологичните XXII клас оборудвани с т.нар. "Walterschnorchel", специално проектиран и покрит шнорхел позволяващ на подводниците в комбинация с новите си развити двигатели да се гмуркат на много хиляди мили. "Разходка" до базата без разпознаване става доста възможна с тази технология.
• Американската флота се опитва да разруши немската база, която не се е предала след края на войната. Операцията е пълен провал. Базата остава функционираща, най-малко частично.
• Повече от година след предаването на U-977, американската флота започва най-голямата военна операция в Антарктическия лед под командването на адмирал Richrd E. Byrd. Това е операцията "Висок скок" ("High Jump"), включваща 13 кораба, 1 самолетоносач, 2 хидроплана , 6 двойно -двигателни R4D транспортни средства и 4000 души. Единственото официално заявление за целта на такава военна кампания е нуждата за тестване "на нов материал под екстремните антарктически условиs". Действията започват с установяването на американски бази в Море Рос, след това се преместват по западния антарктичeски бряг към северния бряг, "Neu Schawbenland" и построяване на военно предмостово укрепление на 27 януари 1947 някъде на запад. Официално експедицията е с голям успех, защото тя предоставя много нови факти по използването на военното оборудване под екстремни условия. Каква е нуждата от такава голяма военна кампания в тази зона? Ако експедицията е имала такъв успех, защо Byrd се е завърнал в САЩ през февруари 1947? Операцията е била планирана и оборудвана за време от 6-8 месеца. Дали експедицията е носела ядрени бойни глави както твърдят някои източници? (Забележка: Въпреки че цялата експедиция продължила около 8 седмици, както е било предложено по-рано, някои от източниците твърдят, че истинската битка -веднъж силите на Byrd са били разделени на три основни бойни групи на Антарктида -траела само 3 седмици- (Branton).
• Byrd прелетял през 1947 най-малко веднъж в дясно -завъртяна окръжност през цялата територия Neu Schwabenland насочвайки се от югозапад през "Ritscher Hochland" и източните области на Полюса. При завръщането си в САЩ, Byrd разкрива в едно (често цитирано, но никъде потвърдено) интервю с репортер, ч е било необходимо за САЩ да предприемат отбранителни действия срещу противниковите въздушни бойци, които идват от полярните региони "и че в случай на нова война, САЩ ще бъдат атакувани от въздушни бойци, които могат да летят от единия полюс до другия с невероятна скорост". (Всъщност този цитат беше потвърден, както ще видим по-късно в края на този документ - Branton). Byrd трябваше да се изправи лице в лице с таен кръстосан разпит от U S власти. САЩ се изтеглят от Антарктика за почти десетилетие. (Забележка: Друго твърдение, което бе направено от сигурни следователи, въпреки че е трудно да се проследи оригиналния източник, е била, че относно завръщането в САЩ на Адмирал Byrd, той изпаднал в немилост пред президента и шефовете и с едва ли не заповеднически тон "предложил", Антарктика да бъде превърната в термоядрена тестова зона (Branton).
• Световни масови наблюдения на НЛО - та. В края на 70-те става все по-ясно, че много от тези наблюдения са идентифицирани в някои технически детайли със сериите "HANNEBU". Това може да бъде заявено специално за т.нар. "ADAMSKI" НЛО-та в ранните 50-те, които някак си изглеждат много земни, почти в "моден стил" на това десетилетие и някак много различни от останалите плоскодънни въздухоплавателни съдове.
• Стартира международната Антарктическа година с големи цивилни изследователски проекти. Резултатът е Антарктическият договор, в който всички участници се съгласиха да предотвратят всякакви военни операции в този регион за бъдещи времена. Този договор изтича някъдe 2000г.

Супермодерна нацистка база скрила Хитлер под Антарктида
Нацистите търсели непрестанно магически знания. Затова техните тайни общества организирали експедиции до най-отдалечените кътчета на Земята ­ Тибет, Южна Америка и Антарктида. На последната те отделяли особено внимание. Така учените на фашисткия Трети райх попаднали на изключително интересни данни.Антарктида е открита през 1820 г., но в архивите има стари карти, които свидетелстват, че континентът е бил известен още преди това. Една от тях съставена през 1513 г. , други са от 1532 г. и от 1737 г. На всички тях има точно изображение на Антарктида, но…без леденото є покривало. На една от тях се вижда пролив, който разделя континента на две части. А негово съществуване беше установено с помощта на най-съвременни методи едва през последните десетилетия. Но откъде тези учени са имали сведения, след като са живели столетия преди откриването на Антарктида?Изследователите са оставили писмени сведения, в които посочват, че са използвали древногръцките карти. Това твърдение има много тълкувания, като най-разпространеното, е че древните карти са съставени от някаква по-висока цивилизация. Тя е съществувала по време, когато земите на Антарктида не са били покрити с лед. Нещо повече ­ появява се мнението, че Антарктда това е бившата Атлантида, а заледяването е станало след глобален катаклизъм. Потвърждение на тази хипотеза има в Платон. Той е описал размерите на Атлантида и те поразително съвпадат с размерите на Антарктида.



Точно тези хипотеза не убягнала от учените във фашистка Германия. Още повече, че те също търсели изчезналата легендарна страна Атлантида. Така изучаването на ледения континент Антарктида станала една от главните цели на нацистките учени в Германия.Светът забелязал засиления интерес на учените във фашистка Германия към заледения и безлюден континент още в навечерието на Втората световна война, но за това нямало разумно обяснение.През 1938-1939 г. германците организирали две Антарктически експедиции. В тях военните летци на "Луфтвафе" не само изследвали континента, но с метални вимпели, с фашистки свастики на тях, оградили за Третия райх огромна територии от Антарктида ­ това била земя, която малко по-късно получила името "Нова Швабия".След завръщането си в Хамбург командирът на експедицията Ритшер на 12 април 1939 г. докладвал: "Изпълних мисия, възложена ми от маршал Гьоринг. За първи път германски самолети прелетяха над антарктическия континент. На всеки 25 километра нашите летци пускаха вимпели. Така ние покрихме зона, приблизително от 600 хиляди квадратни километра. 350 хиляди от тях бяха фотографирани."Въздушните асове на Гьоринг свършили своята работа. Сега идвал ред на морския вълк, "фюрерът на подводниците" адмирал Карл Дьониц. Към бреговете на Антарктида тайно тръгнали кервани от подводници. В свръхсекретните архиви на СС са намерени документи, които сочат нещо много интересно. Ескадрата от подводници са открили на ледения континент цяла система от свързани естествени пещери с топъл въздух.


Адолф Хитлер е успял да се измъкне от победена Германия

"Моите подводничари намериха истинския земен рай", казал тогава Дьониц. През 1943 г. от той отронил загадъчната фраза "Германският подводен флот се гордее, че на другия край на света създаде за Фюрера непристъпна крепост".Оказва се, че в продължение на пет години германците под свръхсекретност са работили по създаването в Антарктида на нацистка секретна база под кодовото име "База 211". Според очевидци, още от началото на 1939 г. изследователския кораб "Швабия" правел на всеки три месеца редовни рейсове между Антарктида и Германия. През този период на континента с кораба е изпращана планинска техника, релси, вагонетки и огромни машини за пробиване на тунели. По всичко изглежда, че с подобни товари са пътували и подводните лодки. При това не съвсем обичайни. Американският полковник от запаса Уиндъл Стиванс пише: "Работих до края на войната в нашето разузнаване. То разполагаше с данни, че германците строят осем много големи товарни подводници. Всички те бяха пуснати на вода. След това те изчезнаха безследно. До днес нямаме никакво понятие къде отидоха те."Към края на войната, заявява полк. Стивънс, разузнаването имало информация, че германците прехвърлят секретните си изследователски предприятия на място, известно с кодовото име "Нова Швабия". Изследователи на Антарктическите тайни на Третия райх са убедени, че през 1942 г. с помощта на подводници, на Южния полюс са прекарани хиляди концлагеристи, а също така видни учени, летци и нацистки политици и семействата им. За там заминавали и младежи от "Хитлерюгенд" ­ генофонд на бъдещата "чиста раса" от арийци.Към Южния полюс отплавали и серийни подводници от клас "U", в това число и свръхсекретното съединение "Конвоят на Фюрера". В неговия състав влизали 35 подводници. В самия край на войната те били натъпкани с тайнствен и ценен товар. Освен това в тях се качвали някакви тайнствени пътници, за които никой не давал каквато и да е информация. В подводниците товарели продукти, храни и вода. С някаква доза достоверност е известна съдбата на две от тези подводни лодки. Една от тях ­ U-530 под командването на 25 -годишният Ото Вермаут тръгнала от пристанището Кил и доставила в Антарктида реликвите на Третия райх и личните вещи на Хитлер. Също така с нея пътували и хора, чийто лица били скрити под хирургически превръзки. Другата подводница ­ "U-977", под командването на Хайнц Шефер, по-късно също повторила този маршрут, но какво е пренесла остава неизвестно. Предположенията са, че висшето ръководство на Третия райх се измъкнало с една от тях. Напълно възможно е сред тях да е билв и самият хитлер, който след пластична операция да е успял да се измъкне от съюзните войски, а версията да самоубийството му да е да е организирана члез двойник.


Чертеж на подводница U-977

През август 1945 г. въпросните две подводници акостирали в аржентинското пристанище Мар-дел-Плата и екипажите се предали на властите. Показанията на арестуваните подводничари развълнували американските военни. Така в края на 1946 г. американският адмирал Ричард Бърд получил заповед за унищожение на нацистката база "Нова Швабия". Тайната операция носела името"Висок скок" и била прикрита зад обикновена антарктическа експедиция. Всъщност към бреговете на ледения континент се отправила мощна военно-морска ескадра ­ самолетоносач и 13 кораба от различен вид, 25 самолета и вертолета, повече от 4000 души и половингодишен запас от продукти.


Подводна лодка акостирала на северния бряг

В началото всичко вървяло по план, но изведнъж ескадрата взела курс към родината без никакви обяснения. Едва през май 1948 г. в пресата се появили някои детайли. Съобщавало се, че американските военни срещнали жестока съпротива от противника в Антарктида. В нея били загубени поне един кораб, десетки войници, четири самолета, като още девет били силно повредени и негодни. Какво точно се е случило можем само да гадаем. Властите в САЩ мълчат за това и до ден днешен. Някои изследователи предполагат че след неуспешната атака на Антарктида между американците и германците е подписан таен договор за обмен на високи технологии. Освен това, те допускат, че базата съществува и до днес във вид на подземен град под името "Нов Берлин".
http://vbox7.com/play:ef11e84c

Няма коментари:

Публикуване на коментар