Американската върхушка обявява финансова война на целия свят!

Какво ни готви бъдещето? Отговорът е "нищо добро". Нещата ще стават все по-лоши. В обозримо бъдеще американската икономика ще регистрира нов продължителен спад, който неизбежно ще премине в крах на US-финансовата система, която е гръбнакът на съвременния капитализъм.

САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, т.е. кредитен капитализъм.

Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 60 и 200 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват.

Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят, поне за 5 години напред са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.

Финансовата криза и намаляването на възможностите за кредитиране на американския пазар водят към спад на световното потребление и съкращаване на потреблението в САЩ, което е основният двигател на американската икономика. Всичко това пък предизвиква съкращаване на производството и намаляване на световното енергопотребление, в това число на нефта. Това води до срив на световните цени на нефт и газ, ако, разбира се, страните-износители не се обединят и не започнат рязко намаляване на търговията с нефт, за да удържат неговите цени на приемливо за тях равнище. Но при сегашната структура на производство, добив и потребление на нефт, това едва ли ще се служи.

От друга страна, цената на златото ще расте все по-бързо, тъй като само златото ще остане мярка за стойността на всички останали стоки и единственият еквивалент, който може да осигури съхранението на капиталите в период на кризи и банкрути.

Падането на потреблението в САЩ в резултат на финансовата криза неизбежно води към съществено намаляване на производството в Европа, Китай, Япония, Индия и другите азиатски страни, които през последните три десетилетия се превърнаха в световна фабрика за производство на потребителски стоки и IT-технологии. Това води към рязко съкращаване на световния пазар, ръст на протекционизма и засилване на търговските противоречия между САЩ, ЕС, Китай, Япония, Индия, Русия, ислямските страни, Латинска Америка и вероятно ще доведе до разпадане на Световната търговска организация.

Кризата, разразила се в САЩ и обхванала целия свят, се нуждае от адекватни глобални мерки. Но преди това тя се нуждае от разбиране - какви са истинските причини и колко ще продължава. Именно това не са в състояние да направят върхушките на западните страни, въпреки че още преди 80 години на така наречените либерални проекти бяха противопоставени вълните на Кондратиев. Развитието на събитията през последните три години потвърждава в голяма степен теорията на руския икономист Николай Кондратиев. Ще посочим отново някои нейни основни черти.

Кондратиев преди повече от 80 години предложи идеята за съществуването на големи икономически цикли с продължителност 48-55 години, през които става смяна на "запаса от основни материални блага". В резултат световните производителни сили преминават на ново по-високо равнище на своето развитие. По-късно това качване нагоре беше наречено "смяна на технологичните системи". Бяха очертани пет такива системи, през които световната икономика е преминала през последните 200 години.

Описаният от Кондратиев механизъм за функционирането на тези цикли, получили в икономическата наука названието "цикли на Кондратиев-к-цикли", включва две вълни - към ръст и към спад. В основата на циклите лежи механизмът на акумулиране, натрупване, концентриране, разпръскване и обезценяване на капитала, като ключов фактор на развитието на капиталистическата икономика. Това пък не се харесваше на либералните икономисти по света, тъй като според тях световната икономика не се развива циклично, а линейно.

Теорията на Кондратиев не се харесваше и в СССР. Със своя доклад той излезе през 1926 г. в началото на спадащата вълна. През 1930 г. икономистът беше затворен за антисъветска дейност и през 1938 г. разстрелян. Правоверните марксисти, предричащи неизбежния крах на капитализма, също не възприемаха теорията за неговото циклично развитие. Тогава в голяма степен бяха прави, тъй като през 20-те и 30-те години СССР със своята централизирана икономика по време на третия к-цикъл успя максимално да се възползва от Великата Депресия и да осъществи пълно модернизиране и индустриализиране на своята икономика, което му позволи да победи във Втората световна война. Но днес Русия е капиталистическа държава и циклите на Кондратиев се отнасят не само за САЩ, но и за нея.

Как да се отнесе теорията на Кондратиев към сегашната криза. Изводът не е сложен - световната икономика трябва да измине процес на "претоварване" и да се избави от натрупания капитал по пътя на неговото масово обезценяване в неизбежна, дълга и дълбока депресия. Обезценяването на паричния капитал ще стане с краховете на финансовите пазари и на третия фалит на долара, както стана през 30-те и 70-те години.

Това означава, че световната икономика я очаква поредица от тежки и дълги кризи, които едва ли ще завършат по-рано от 2020 г. Сегашната световна финансова криза е само първият звънец, съобщаващ ни, че главното действие предстои - то ще започне през 2012-2015 г., когато световната икономика ще стигне най-ниската точка на спадащата вълна на петия к-цикъл.

Ще припомним, че след втория фалит на долара през 1971 г. и нефтената криза през 1973-1975 г., когато световната икономика влезе в дълбока депресия, получила названието стагфлация - от стагнация плюс инфлация, фалираха хиляди предприятия, растеше безработицата, разоряваха се десетки хиляди дребни и средни предприемачи, постоянно растяха бюджетните дефицити на развитите страни, растяха и цените на нефта, златото, земята и храните. Но същевременно тази депресия изигра ролята на спусък за формирането на огнищата на нови базисни иновации - микроелектрониката, компютърната техника, Интернет и мобилните връзки.

Процесът на обезценяването на капитала на спадащата вълна на четвъртия цикъл доведе до акумулация на капитала в ръцете на сформираните по това време транснационални корпорации, които започнаха да търсят възможност за преодоляване на кризисните явления с изнасяне на производствените мощности в развиващите се страни и в инвестирането в нови базисни технологии. На корпорациите станаха тесни границите на националните икономики. Господстващата идеология стана неолибералната доктрина на пълно невмешателство на държавата в бизнеса. Именно тези сили доведоха на рубежа на 80-те години на власт в САЩ и Англия Рейгън и Тачър, които започнаха политика на кредитния потребителски капитализъм, т.е. навиване на конюнктурата чрез кредитна експанзия на потреблението в национален и глобален мащаб.

И така, около 20 години транснационалните корпорации под знамето на неолиберализма и глобализирането водеха световната икономика към издигащата се вълна на 5-ия цикъл. Разбира се, това се дължеше и на разгрома на СССР и Източна Европа и тяхното безогледно ограбване от западния капитал.

Подемът продължи до началото на XXI век, когато потенциалът на 5-ия цикъл се изчерпа. Либералната приказка свърши. Първият сигнал беше автопровокацията, която върхушката на САЩ си съчини на 11 септември 2001 г. с взривяването на кулите в Ню Йорк. Трябваше да печелят време, за да избегнат краха и да се опитат чрез износ на война да навиват икономиката си. Но това не помогна. Изгърмя пазарът на недвижимостите, цените започнаха да падат. Лошите кредити не се обслужваха. Това доведе до ипотечна криза и след това до световна финансова криза. Фалираха най-крупните в САЩ ипотечни агенции Фани Мей и Фреди Мак. Последваха три от най-крупните банки на Уол стрийт, европейски и азиатски банки. Лавината от финансовите проблеми и фалити продължава да се търкаля.

И така, какво ни очаква?

Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони. Световната икономика повече не може да търпи такова положение. Кредиторите на САЩ, Китай, Япония и Русия неизбежно ще трябва да се заемат със санацията на американската икономика, след като доларът и техните валути ще се обезценят няколко пъти.

Новият лидер на световната икономика - най-вероятно Китай и страните от БРИК, ще трябва да изработват нови правила на световен икономически ред, нямащ нищо общо със сегашния, и да създадат нови глобални финансови институти.

Спадащата вълна на 5-ия цикъл неизбежно ще доведе до формирането след 2015 г. на крупни регионални икономически групировки. Тук предимствата на колосалния вътрешен пазар на Китай и въобще на Азия ще имат решаващо значение. Към 2020 г. регионалното интегриране ще се осъществява повсеместно като защита от краха на американската финансова система. И всяка регионална групировка ще има своя регионална резервна валута. Вероятно ще се стигне до връщане към златния стандарт. В политически план тази реорганизация ще създаде базата на многополюсно организиране на световната общност, чиято устойчивост ще бъде по-висока от сегашната на еднополюсния свят от началото на XXI век. Онези страни, които продължат да вървят в течението на американската финансова политика, ще имат печална участ. Това се отнася и за Русия. Тяхната финансова система ще бъде погребана напълно под руините на американската.

Планът на Полсън и другите опити да се спасят американските финанси в сегашния им вид и ролята на долара могат само да отложат за известно време неизбежното, но с цената на висока инфлация или хиперинфлация. И колкото повече САЩ и другите западни страни наливат долари, евро и ликвидност, толкова по-дълбоко и продължително ще бъде тяхното падане след това.

Китай, Русия, Европа, Япония, Индия, Бразилия, Южна Корея сега би трябвало да прехванат цивилизационната инициатива и да заемат ролята на архитекти на света "след долара".

Повечето икономисти разбират, че ако през 2012-2015 г. американската икономика рухне, руският пазар може да стане най-привлекателно място за инвестиции по време на стремителното обезценяване на капитала от целия свят и използването на най-новите технологии.

Но ако Русия, същото се отнася за Китай, Индия и Бразилия, не успеят да се възползват от сегашната кризисна ситуация на спадащата вълна на петия кондратиев цикъл и продължат да поддържат или да финансират американската финансова система със своите валутни и златни резерви и енергиен износ, тогава тяхната участ ще е печална.