Кризата ще продължи дотогава, докато не изчезне самата система!

Прогнозите са все по-лоши. Всички се страхуват. Ако досега говорехме за втора вълна на кризата, сега все по-често се предвижда, че САЩ се връщат в депресията - а след това следват бунт и революция. Оттам е и въпросът "дали САЩ ще доживеят до 2012 г.?"

Несъмнено САЩ са причината за кризата, разпространила се по целия свят. От тях всичко започна. Безбройните програми за възстановяване бяха измислени само за да напудрят неосветените мозъци и да се създаде привидността за някаква дейност. Но минаха вече три години - в банките наляха колосални пари, а резултатите са нулеви - преработващата промишленост спря на място, трудовият пазар е в катастрофа, за недвижимостите няма какво да говорим.

Обама стана символ не на промяната, а на разрухата и разточителността. Неговият рейтинг е по-лош от този на Буш-младши в най-лошите му моменти. Системата е все по-нестабилна, реформите не носят нищо, предстои унищожение на досегашния строй, може би революцията наистина не е далеч.

Какви са причините? Ще ги повторим отново.

И така, американската икономика от края на 70-те години на миналия век е в крайно тежко положение. Доходите на американците падаха, научно-техническият прогрес се забавяше. СССР и социалистическите страни налагаха своята идеология по света. И в този момент на американския народ беше направена безпрецедентна "оферта". Същността й беше в следното: "Взимайте пари на кредит и купувайте нови стоки. А ние няма да искаме да връщате кредитите от своите доходи и ще ви даваме нови кредити, от които ще връщате старите и ще правите нови покупки."

И така се завъртя въртележката на потребителския капитализъм. Нова беше именно офертата - взимай, не мисли и харчи колкото искаш. Беше направо глупаво да отказват...

Днес резултатите са налице. Дълговете на домакинствата спрямо техните годишни приходи нараснаха два пъти. Сега всеки американец дължи 150 000 долара. Дълговете на корпорациите са още по-големи, на държавата - най-големи. Стойността на кредита падна почти до нулата, фондовият пазар пък скочи до небесата.

От гледна точка на икономиката и обществото важни са два проблема. Първият се състоеше в това, че делът на финансовия сектор, обслужващ това колосално кредитиране, нарасна няколко пъти. На второ място рязко се засили и диференцирането в доходите на американците. 90 процента от най-бедните не увеличиха своите доходи, а 10-те процента от най- богатите ги увеличи няколко пъти. Външно обаче това не се проявяваше силно, тъй като през последните 30 години жизненото равнище на американците се определяше не толкова от доходите им, колкото от разходите, т.е. от кредитите.

И преди три години се оказа, че тази оферта, която беше приета не само от американците, но и от много държави, вече не действа. Системата изгърмя. Тя работеше само в условията на падането на стойността на кредита. Но той вече не иска да пада. Никак. Просто вече няма накъде да пада - лихвата на Федералната резервна система на САЩ от две години е практически нула. А капитализмът е система, която се гради върху лихвите. Значи, това което наблюдаваме, сега вече не е капитализъм. Какво е, никой не знае.

Простите изчисления показват, че жизненото равнище на американците трябва да падне два пъти, за да се търси някакво равновесие. Но ако това се случи, ще започне наистина революция. Шах и мат.

Често ме обвиняват, че не обичам твърде много САЩ. Нищо подобно. При мен, като единствен анализатор в Източна Европа, има приемственост от почти 40 години. САЩ не са Уол стрийт. Това казвам на онези, които са си възложили професионалната любов към тази страна. Но онези, които все още могат да мислят, знаят и други неща.

И така, за първи път през 2009 г. 51 милиона американци практически всеки шести, нямат медицинска осигуровка.

На второ място, през юли 2010 г. беше установен нов рекорд при американците, получаващи талони за храна - 41 милиона, увеличили се с почти 7 милиона спрямо юни 2009 г., т.е. всеки осми американец получава талони за храна.

На трето място са данните на разрива между богатите и бедните (достигнал максималното равнище за цялата история на наблюдението след 1967 г.) 14,5 (през 1968 г. - 7,69.

Общо равнището на бедността в САЩ е рекордно за последните 15 години. Под чертата на бедността живеят 14,3 процента от населението, т.е. 43,6 милиона американци.

Могат да се дадат още цифри - например за рекордните индивидуални банкрути или конфискуваните заради неизплащане на ипотеки домове. Това не променя същността, че цялата система в САЩ се движи към крах.

САЩ не могат да спасят себе си, да не говорим за световната икономика. Идва поредна вълна. За разлика от Великата депресия 1929-1932 г., сегашната криза не е само финансова. Истина е, че финансовият сектор стана напълно виртуален и не съдържа в себе си никаква реално полезна за обществото функция, въпреки своя колосален обем. Дълговите задължения, създадени от американското виртуално финансиране, са 20 пъти по-големи от целия световен брутен продукт. Някои казват - даже 40 пъти, т.е. всички пари за следващите 20-40 години вече са похарчени и средства за развитието на реалния сектор няма и не се предвиждат. Натрупани са дългове за 600 трилиона долара при годишен брутен продукт на целия свят от 30 трилиона. И всички опити да се стабилизира ситуацията с ново наливане на долари са обречени, тъй като не е възможно да се спасят старите дългове с нови.

С това е свързана и втората причина за кризата, т.е. колосалното количество с нищо необезпечени в реалността долари на САЩ, които даже изпълняват ролята на универсална световна валута. Заради това парите загубиха своето основно качество - да са средство за натрупване на капитал, тъй като нямат никаква реална стойност. Натрупаните купища пари в един момент могат да се обезценят, тъй като не са обезпечени с нищо.

Така стигаме до следната причина на кризата - дисбалансът между реалния сектор и сектора на услугите. В стремежа към по-големи печалби производството на стоки от САЩ започна да емигрира към развиващите се страни, където работната сила е по-евтина. Допълнително те са затрупвани с долари и ценни книжа без никакво покритие, но изнасят към САЩ напълно реални нефт, газ, храни, дрехи и т.н.

Могат да се разграничат няколко вълни на кризата.

Първата бяха корпоративните банкрути. Започвайки със срива на ипотечния пазар на САЩ, първата вълна на кризата завърши с банкрута на много финансови институции и корпорации, сред които такива гиганти като Lehman Brothers, MerrillLynch, General Motors и Chrysler.

Опитите да бъдат спасени от разорение едни от основните виновници за кризата за сметка на бюджетни наливания не донесоха особен успех. Освен САЩ пострадаха и държавите от ЕС, в които практически не останаха национални производства на реалните сектори на икономиката. В един ден услугите, с които търгуваха, станаха почти ненужни, а бюджетните им дефицити растяха с голяма скорост. Страните от еврозоната не можеха да пуснат собствената валутна печатница и да спестят ситуацията с инфлация, както ставаше в миналото. Германия трябваше да поеме грижите за по-слабите за сметка на собственото си население.

Различни "експерти", в това число и в България, започнаха активна кампания за обосноваване на намаляването на социалните разходи и увеличаване на пенсионната възраст. По този начин финансовите корпорации, използвайки националните правителства, се опитват да прехвърлят разходите по обслужването на своите дългове на населението. Но при срив на деловата активност и растящата безработица такава стратегия неизбежно води до социални и политически катаклизми.

Втората вълна беше банкрута на цели държави. Към края на 2010 г. стана ясно, че не само САЩ се пукат по шевовете, но и еврозоната с опитите да избегне банкрута на нейни отделни членове, което фактически ще означава разпадане на ЕС. Наливането на средства от националните банки в сапунените балони и опитите да се спре рецесията с помощта на кредитирането на крайното потребление не доведоха до нищо добро. Както споменахме реалният сектор не може да осигури изплащането на дълговете на виртуалния финансов балон. Кредитирането само по себе си е крайно вредно и за обикновените граждани, тъй като унищожава тяхната инициативност и стимулира само мнимо активиране на икономиката.

Защо мнимо? Защото неговата единствена задача е по-нататъшното прехвърляне на дълговете от финансовия пазар върху гърба на работещите и пенсионерите. Единствено възможният вариант за активиране на икономиката може да бъде рязкото - два и повече пъти - увеличаване на минималните заплати и засилване на данъчното давление върху онези, които след повишаването на заплатите ще се опитат да увеличават цените и спекулативните си печалби. Тези крачки трябва да се предприемат от правителствата на всички страни и да бъдат принудени банките и корпорациите да съкратят своите печалби. Това е един начин за увеличаване на търсенето на стоки и услуги и стимулиране на реалния сектор. Онези, които все още имат национални валути, могат да опитат да навият инфлационна спирала и да стимулират производството на материални ценности.

Третата вълна е преразпределението на световните пазари. Засега за нея не се пише нищо конкретно, но тя също е неизбежна и е свързана с преразпределение на световните пазари - на готовата продукция на услугите и пазарите на работната сила.

В момента американските и европейските правителства правят опити за възстановяване на своя реален сектор на икономиката. Но тъй като мястото на американските и европейски стоки отдавна е заето от стоки, произведени в Азия, на дневен ред е въпросът за преход към нова технологична система - нанотехнологиите, алтернативни източници на енергия и т.н. Но не трябва да се забравя, че за тази нова спирала на научно-техническия прогрес ще се окаже неготова системата на общото и професионално образование, която в развитите страни произвежда клинични идиоти. Заради това те привличат мозъци от "третия свят", дават стипендии на талантливи студенти. В момента САЩ и ЕС за преминаване към производството на стоки, основаващи се на нови технологии, нямат достатъчно специалисти. В този случай Китай, Индия, Бразилия и донякъде Русия имат шанс да станат световни лидери.

Но по този път може да им попречи четвъртата вълна на кризата - преразпределението на политическата карта на света. То става пред нашите очи и е неизбежно. Основният признак на четвъртата вълна на кризата са военните действия. В момента е започнала поредица от паралелно развиващи се локални конфликти, които ще доведат до промяна на политическата карта на света. ООН окончателно ще загуби своето значение и ще се превърне в декоративен елемент.

Това ще води към петата вълна на кризата, която ще е ... изходът от кризата. Изходът от сегашната криза чрез военно преразпределение на света сам по себе си ще е основа за следващата криза. Дали човечеството ще се качи на ново технологично равнище или ще се върне към каменната ера ще зависи от мащабите на войните и от използваните в тях оръжия. Високоточната война може да бъде също толкова разрушителна, колкото и ядрената.

Засега е ясно, че кризата ще продължава дотогава, докато не изчезнат нейните движещи сили. Това е самата актуална система. Това е криза на системата. Системна криза.

А междувременно САЩ продължават да тласкат цялото човечество в блатото. Какво може да удържи американските банки от създаването на 1,10 или 50 трилиона долара с помощта на компютърните клавиатури за покупка на всички акции и облигации по света, на всички земи и други продаващи се активи. Нищо. Тази измамна игра продължава и в момента.

Изтичането на доларовите кредити към външните пазари за осъществяването на тази финансова стратегия дава възможност на спекулантите да играят в глобален мащаб.

Финансите станаха нова форма на война, която не се нуждае от военни разходи или окупация на цели държави. Тази операция има за цел да създаде кредит за покупката на чуждестранна недвижимост, природни ресурси, инфраструктура и корпоративна собственост. Победата ще постигне онази страна, чиято банкова система ще създаде най-големи кредити с помощта на компютрите. Именно това правят сега САЩ с износа на своята криза в чужбина. Шефът на Федералния резерв на САЩ Бернанке ще налее още 1 трилион долара в течение на следващата финансова година, като допълнение към 2-та трилиона вече създадени от Федералния резерв.

Но финансовите средства в голяма степен изтекоха в страните от БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай, което води до поредно спекулативно нарастване на доларовата маса. Този приток на долари не е капитал за инвестиции в реални активи. Той нарушава търговията и производството, и създава огромни печалби за крупните банки и техните клиенти.

Цел на колосална спекула може да стане поскъпването на юана в Китай. Американците искат Китай да увеличи неговия курс с 20 процента и след това с елементарна кредитна операция да постигат печалби от ... 2000 процента. Това обаче ще е унищожение на реалното производство в Китай. Заради това Пекин е категорично срещу американските искания.

Но върхушката на САЩ не се предава. След като се отказаха от златното покритие на долара през 1971 г. (в резултат на войната във Виетнам) САЩ замениха ролята на златото със своя долар и облигации. Това промени глобалната финансова система.

В геополитически план доларовият стандарт освободи САЩ от традиционните платежни и финансови ограничения, т.е. можеха да спечелят колкото си искат долари, за да водят своите военни кампании, без да обръщат внимание на трагичния си платежен баланс.

В тази ситуация сега финансовите власти на САЩ следват принципа да отлагат всички решения за после. И така карат от три години. Печатат пари и ги наливат в банките вместо в реалното производство. Никаква стратегия, гола тактика.

Политиците също са безпомощни. На първо място те не разбират нищо от ставащото, защото са родени от тази система и ползват съветите на експерти плод на монетаризма. В техния монетарен език реалните процеси въобще не се описват. Но моментът за взимане на принципно решение наближава.

На този фон все по-голямо внимание се отделя на златото, по-точно на неговата предишна роля като единна мярка на стойността, т.е. на универсален еквивалент.

Както споменахме, проблемите с долара и златото започнаха в началото на 70-те години. Дотогава през стотици години, всяка вещ струваше само толкова, колкото можеше да бъде оценена в злато. Ролята на златото като единна мярка на стойността беше непоколебима.

Но реформите от 1944 г., оформени с договора от Бретън Уудс, направиха долара главната световна валута. Въпреки това той оставаше привързан към златото. В кризата от началото на 70-те години САЩ обявиха банкрут по златото и светът влезе в нова епоха, в която универсален еквивалент стана долара, печатан от чистия Федерален резерв на САЩ. Пълна шизофрения.

На първия етап в началото на 80-те години златото достигна исторически ценови максимум над 800 долара за една тройунция - 31,1034768 (названието идва от град Труа (Troyes) във Франция), което се равняваше примерно на днешни 3000 долара. Но с развитието на "рейгъномиката", т.е. с отварянето на шлюза на кредитите, златото започна да се обезценява. Но ролята му се връща. В условията на кризата да се получава печалба на фона на падащото потребление става все по-трудно.

И златото отново става актив - убежище, след което ръстът на неговата цена е неизбежен. До 10 000 долара за унция? Това не е фантазия, тъй като горната цена на златото, в момента на неговото максимално участие в паричната система на границата на XIX и XX век по неговата покупателна способност отговаряше на сегашните 10 000 долара.