ИСТИНАТА ЗА СВЕТОВНАТА БАНКА, ЕНРОН И ОГРАБВАНЕТО НА СВЕТА!

Част от интервю на Алекс Джоунс с Грег ПАЛАСТ, журналист към БиБиСи и “Обзървър”, Лондон

Радиоразговор на Алекс Джоунс, понеделник следобед, 4 март 2002 год.

Алекс Джоунс - Това е истинско земетресение! Ще ни разкажеш ли какви ги вършат икономистите?

Грег Паласт - Искам да изтъкна две неща. Едното от тях е, че проведох продължителен разговор с уволнения бивш главен икономист на Световната банка, Джо Стиглиц. Проведох известно време в разговори с него, отразени от БиБиСи и Гардиън. Всъщност разговорите бяха, по-точно казано, разпити. Двамата сякаш повтаряхме една от сцените на “Невъзможна мисия”, когато човек прекарва с часове в изтегляне на информация от преминалия от другата страна. По този начин успях да добия поглед отвътре на случващото се в Световната банка. Интересното е, че той не разкри особено много, но ме насочи към други източници. Отказа да предостави и документация. За сметка на това, обаче други хора ме затрупаха с огромно количество засекретени документи от Световната банка и Международния валутен фонд.

Алекс Джоунс - Тоест, за да се предпази, някой друг е подал информацията вместо него.

Грег Паласт - Не, не е така. Той не пожела да рискува, но стана така, че успях да се сдобия с всичко необходимо по други, напълно независими канали.

Алекс Джоунс - Точно както успя да се добереш до W199I от нашия източник.

Грег Паласт - Едно от нещата, които се случиха, беше, че трябваше да се изправим лице в лице с президента на Световната банка Джим Улфенсен (Jim Wolfensen) по СиЕнЕн, но той отказа да разговаря с мен. И – представяш ли си? - СиЕнЕн ме изтегли от предвидения разговор!

Алекс Джоунс - И сега те заплашват с пълен бойкот.

Грег Паласт - Да. Нека да преминем към разкритията ни. Чрез предоставените документи установихме, че в основни линии Международният валутен фонд и Световната банка изискват от отделните държави да подписват тайни споразумения, с които правителствата се съгласяват

- да продават основните си активи;

- да предприемат икономически стъпки, унищожителни за народите им – става въпрос за средно около 111 (сто и единадесет) изисквания. Заплашват ги, че в случай на неизпълнение ще им бъдат отказвани каквито и да било международни заеми. А никой не би могъл да оцелее без заеми, независимо дали става въпрос за частно лице, корпорация или страна - без да се заемат някакви суми и да се разполага с някакъв кредит…

Алекс Джоунс - Заради инфлацията на дълга, която същите институции създадоха.

Грег Паласт - Точно така. Разполагам с вътрешни документи, които получих напоследък от Аржентина и искам да говоря за тайния план, свързан с тази страна. Подписан е от ДжимУлфенсен, президента на Световната банка. Между другото, просто за твое сведение, те са доста разтревожени, че документите се намират в моите ръце, но не се опитаха да оспорят автентичността им. Всъщност, отначало се изкушиха да го сторят - заявиха, че няма такива документи. Показах им ги по телевизията и цитирах няколко в интернета. Имам копия на някои…

Алекс Джоунс - Имаш предвид твоя сайт, GregPalast . c o m?

Грег Паласт - Да, w w w . gregpalast . c o m. И тогава те отстъпиха и признаха, че документите са автентични, но отказаха да ги дискутират с мен и ме заплашиха, че ще ме държат настрани от ефира. Толкова за спора по документите. Сега, нека да се концентрираме върху разтърсвана от вълнения Аржентина. Тя смени пет президента за пет седмици, защото икономиката й е напълно разрушена.

Алекс Джоунс - Не станаха ли вече шест?

Грег Паласт - Да, може би. Там МВФ и СБ като че ли преминаха на схемата “седмичен президент”, тъй като не могат да се справят с народа. И всико това става, защото в края на 80-те години аржентинските правителства започнаха да изпълняват заповедите на Международния валутен фонд и Световната банка и да разпродават всичките си активи, обществените си активи. Имам предвид неща, които не бихме посмели дори да докоснем тук, в Съединените щати – например, водоснабдяването.

Алекс Джоунс - С други думи, те натоварват хората там с високи сметки. Създават правителство, което поднася народа си на тепсия на двойката частни институции, Международен валутен фонд/Световна банка. Когато се върнем обратно на темата, искам да стигнем до четирите части, които така елегантно изложи тук. Имам предвид онази част, където те фактически плащат за това прехвърляне на собственост на политиците - на хората от правителствата - с билиони, превеждани на сметките им в швейцарските банки.

Грег Паласт - Точно така.

Алекс Джоунс - Това е страхотна история! Моля те, продължавай.

Грег Паласт - Говорим за горчивата истина и това е само част от нея. Междувпрочем, не всеки получава парче от баницата. Водоснабдяването в Боливия беше продадено на компания, известна с името “Енрон”. На същата компания беше продаден и тръбопровод, свързващ Аржентина и Чили.

Алекс Джоунс - А след това глобалистите гръмнаха “Енрон”, но не и преди да прехвърлят активите му на друга сенчеста корпорация, след което просто си прибраха откраднатото.

Грег Паласт - Правилно. А, между другото, когато се решаваше въпроса за прехвърлянето на тръбопровода на “Енрон”, през 1988 г. им се обжда някой, известен с името Джордж У. Буш.

Алекс Джоунс - Невероятно! Останете тук. Говорим с Грег Паласт.

ПРЕКЪСВАНЕ.

Алекс Джоунс - Разговаряме с Грег Паласт, журналист, спечелил награди, гражданин на Съединените щати, който работи за БиБиСи и лондонския “Гардиън и пусна мощна бомба срещу глобалистите и престъпната им дейност. Няма по-подходяща дума за изнесеното от него. Може да прочетете или чуете изключително интересния материал на

w w w . inforwars . c o m

или на неговия сайт

w w w . gregpalast . c o m,

където ще намерите и други интересни статии от него. В момента тайни документи на Световната банка и Международния валутен фон са на негово разположение. От години виждаме външната страна на дейността на тази двойка, Международния валутен фонд и Световната банка. Сега разбираме, че те следват една определена схема - появяват в някоя страна и подкупват местните политици да им продадат на нищожни цени водоснабдителната мрежа, железниците, телекомуникационните компании, държавните петролни компании и газови станции. Глобалистите плащат на политиците поименно, билиони долари се превеждат на сметките им в швейцарските банки. Крайният резултат на този план е безпрогледно робство за цялото население на съответната страна! Разбира се, “Енрон”, както вече ви изяснихме, е фиктивна, подставена компания, перачница на пари, наркопари - информирани сте вече от разговорите ни в ефир с други репортери. Невероятна информация! Но отговаряща на истината. Грег Паласт разпространи тази история по света. Той е интревюирал бивш главен икономист на Световната банка. Нека да продължим разговора. Моля, представете накратко на масовия слушател системата, която разобличавате.

Грег Паласт - Изтъкваме тук факта, че те систематично и преднамерено изсмукват жизнените сили на народите по света, няма значение дали става въпрос за Еквадор или Аржентина. Проблемът е, че някои от порочните им идеи се прокрадват и в Съединените щати – тоест, привършват се местата за източване на кръв, но не и апетитът им. Разговарях с главния икономист на Световната банка, който получи Нобеловата награда за икономика само няколко месеца, след като беше уволнен от работодателите си. Той не е обикновен човек. Каза ми, че е бил в много страни по време на преговорите за приватизиране и продажба на активите, за което вече стана дума. Всички от работещите в Международния валутен фонд и Световната банка са били напълно наясно, че лидерите на тези страни и основните министри ще отделят лично за себе си стотици милиони долари, докато тези процеси текат. Но си затварят очите пред този факт.

Алекс Джоунс - Не става въпрос само за т.н. приватизация. Те чисто и прост ограбват народите си и поднасят откраднатото на двойката Международен валутен фонд/Световна банка.

Грег Паласт - А последните предоставят ограбеното на приятелчета като Ситибанк, която присвоява половината от банките на Аржентина. “Бритиш Петролиум” награбва петролопроводите в Еквадор. Вече споменах за компанията “Енрон”, която получава изключително апетитно парче от баницата - водоснабдителната мрежа в целия район! Освен това в процеса на източване активите на дадена страна, те унищожават награбените системи. В Буенос Айрес не може да се намери питейна вода! Подчертавам - не става въпрос само за грабене. В тези страни човек не може дори да завърти кранчето с очакване от него да потече вода. Става въпрос за нещо много по-голямо от забогатяване за сметка на обществото.

Алекс Джоунс - Международният валутен фонд току-що получи Големите езера (Great Lakes) и сега разполагат с целия контрол над водоснабдяването. Съобщиха го в “Чикаго Трибюн”.

Грег Паласт - Федералният резерв на Съединените щати притежава 51 % от Международния валутен фонд и Световната банка. Въпросът е какво получаваме от парите, които влагаме? Освен това ясно е, че разсяваме зародиша на унищожителен хаос по целия свят. Индонезия е в пламъци. Главният икономист Стиглиц сподели с мен, че след време започнал да се пита какво, всъщност, става. “Където и да отидем, в която и страна да влезем, в крайна сметка ние разрушаваме икономиката й и там лумват пожари.” Той започва да задава неудобни въпроси по тези факти и го уволняват. Каза, че хората от висшата йерархия на Международния валутен фонд и Световната банка дори били разработили планове как да се възползват дори и от бунтовете. Наясно са, че когато източат богатствата на една страна и разрушат икономиката й, ще избухнат улични бунтове. Наричат ги “Бунтове на Международния валутен фонд”. С други думи, правителството на страна, по чиито улици се вихрят бунтове, е губещо. Целият капитал изтича от страната и това дава възможност на Международния валутен фонд отново да се появи на сцената с предложения за заеми срещу още по-жестоки условия.

Алекс Джоунс - И това внася елемент на още по-голямо безразсъдство. Всъщност, говорим за имперска икономическа война с основна цел ограбване и разрушаване на други страни. А сега правят същото и тук чрез “Енрон”. Алчността им нараства с такива темпове, че са готови да разкъсат и изядат и тази страна.

Грег Паласт - Вчера говорих от Париж с разследващите “Енрон” в Калифорния. Разказаха за някои от игрите им, но истината е, че никой не следи какво става. Ограбени са не само акционерите на “Енрон”. Те са изсмукали милиони, милиарди долара и от джоба на обикновените хора – особено в Тексас и Калифорния.

Алекс Джоунс - Къде са активите? Всеки твърди, че няма активи, тъй като “Енрон” била фиктивна, подставена компания. Но разговарях с някои експерти, които заявяват, че активите на “Енрон” са прехвърлени на други корпорации и банки.

Грег Паласт - Стопили са се като ланшния сняг. Според разследващите с останките на дъното са платени сметките за електричество в Калифорния. Последните споделиха, че сметките са били надути ненужно в границите от 9 до 12 милиарда долара. Не ми е ясно от кого ще вземат тези пари отсега-нататък.

Алекс Джоунс - Хванали са губеирнатора на щата да купува електричество на цена 137 долара на мегават и да го продава обратно на “Енрон” за долар на мегават, повтаряйки тази операция отново и отново.

Грег Паласт - Даа, системата е напълно излязла от контрол - някои от проектиралите системата за приватизиране на ел.захранването на Калифорния впоследствие отидоха на работа в “Енрон”. Говоря от Лондон и не мога да не отбележа, че британците носят известна част от отговорността. Лорд Уейкхам беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”. Липсват ми думи, за да охарактеризирим този човек. Няма конфликт на интереси, в който той да не е намесен по един или друг начин.

Алекс Джоунс - Той е и президент на NM Ротшилд.

Грег Паласт - Едва ли има нещо, в което да няма пръст. Той участва в над 50 бордове. И един от проблемите е, че точно този човек беше в комитета за финансов контрол на “Енрон”, чиято задача бе да следи счетоводните операции на компанията. Истината е, че от “Енрон” са му плащали консултантски хонорари. Той беше в правителството на Маргарет Тачър - той направи възможно предоставянето на британските електростанции на “Енрон”. Освен това “Енрон” притежава и водоснабдителната мрежа в Централна Англия. Уейкхам одобри всичко това, след което беше включен в борда им. Но това не беше достатъчно - те подписаха и изключително изгоден за него консултантски договор. И същият този човек оглавяваше комитета за счетоводен контрол, който имаше за задача да следи как захранващите го с тлъсти суми боравят със сметките си.

Алекс Джоунс - Той е и начело на борда за контрол на медиите.

Грег Паласт - Знам - имах множество проблеми, именно защото той ме контролираше.

Алекс Джоунс - Понастоящем в Англия се опитват да прокарат закони, според които, ако в имота си имаш кладенец на 800 години – или в някои случаи на 2000 години, построен още по времето римляните - си длъжен да монтираш водомер към него. Лишават те от правото да разполагаш дори със собствената си вода, намиращ се на собствения ти имот!

Грег Паласт - Даа, това е лорд Уейкхам. Този е човекът на “Енрон”. Не е възможно да се докосне тук, защото, както вече се изтъкна, той контролира медиите. Оплачеш ли се, ще върже ръцете ти.

Алекс Джоунс - Ако човек се разрови в NM Ротшилд, ще намери всичко. А сега да говорим за онези четири точки. И така, вие разполагате с документите. Двойката Международен валутен фонд/Световна банка - четирите точки или етапи, чрез които те поставят една страна на колене и разгромяват обществените ресурси.

Грег Паласт - Пръво, отваряне на капиталните пазари, което ще рече, продажба на местните банки на чужди банки. Следващата стъпка е т.н. “освобождаване на цените” с цел преминаване към пазарна икономика. (Тук може да се даде за пример Калифорния, където всичко е свободен пазар, но все пак човек не може дори да си представи една евентуална разпродажба на водните компании на Съединените щати. Представете си обаче, че водата на района, в който живеете, се притежава от компания като “Енрон”. Тогава цените на водата ще скочат до тавана!) Трето, отваряне на границите за напълно свободна търговия. Стиглиц - техният бивш главен икономист, не забравяйте, че той е управлявал тази система, той е бил техният човек на цифрите – сравнява процеса с опиумните войни. Това не е свободна търговия, заявява той, а принудителна търговия. Това е война. Те разбиват икономиките на страните чрез тези три последователни етапа.

Алекс Джоунс - Китай налага митническа тарифа от 40 % върху нашите стоки, а ние налагаме техните само с 2 %. Това в никакъв случай не е свободна и справедлива търговия. И така, излиза, че една страна под пълния контрол на глобалистите се превръща в пазарен придатък на индустрията им.

Грег Паласт - Предполагам, познавате Уолмарт (Walmart) – писах за него в книгата си. Нека само да спомена, че написах книга със заглавие “Най-добрата демокрация, която може да се закупи с пари”. Темата е как, за нещастие, самите Съединени щати са проснати на щанда за разпродажба. Книгата ще излезе от печат още тази седмица. В нея съм включил история за Уолмарт, който притежава 700 завода в Китай. В магазините му няма почти нищо, произведено в Съединените щати, независимо от всички ония орли по стените.

Алекс Джоунс - Точно като в книгата на Оруел “1984” те развяват знамена с надпис “Купувай амриканска стока”, а на щандовете им няма такава. Двойният стандарт, за който пише Оруел.

Грег Паласт - А има и нещо още по-зловещо – те наемат фабрика с определено производство до друга със същото производство, но намираща се зад стените на близкия затвор. Можете да си представите при какви условия хората на наемния труд работят за Уолмарт. Това е просто…

Алекс Джоунс - И ако някой от елита се нуждае от черен дроб, достатъчно е едно обаждане по телефона.

Грег Паласт - (Смее се) Знам, че е много зловещо. Говорих с един човек, казва се Хари У. Оказа се, че е бил в затвор в Китай в продължение на 19 години. Никой не искаше да повярва на ужасните му разкази и накрая се принуждава да се вмъкне в затвора с камера и да снима условията на работа. Според него такива са условията във фабриките, където се произвеждат стоките на Уолмарт…

Алекс Джоунс - Заплашиха ме, че ще ме изхвърлят от телевизията в Остин, когато пуснах видео за четиригодишни момиченца, оковани във вериги и оставени да умрат. Казаха ми, че ще ме арестуват, ако отново пусна същото видео в ефир.

Грег Паласт - Темата ни е наистина ужасяваща. Стиглиц прояви голям кураж, когато откликна на поканата ми и направи цитираните по-горе изявления. Но, както вече изтъкнах, той не ми даде документи. Документите, които получих по-късно, потвърдиха казаното от него и представляват неоспоримо доказателство. В тях се изискват подписи на посочени за целта мяста в знак на съгласие с включените 111 условия и това т.н. шаблонно “споразумение” се подава на местните корумпирани политици на различни страни за набиране на съответните заробващи подписи. Обществото няма право на глас и не знае какво става и какво им предстои. Те знаят само, че…

Алекс Джоунс - Моля, върнете се към т.н. приватизация. Тя е ключът. Тя е средството, чрез което политиците получават милиарди, за да продадат на безценица всички национални активи.

Грег Паласт - Стиглиц я нарича варваризация. Даден политик прокарва продажбата на местното водоснабдяване, което осигурява около 5 милиарда долара печалба за период от десет години; 10 % от тези 5 милиарда са 500 милиона. Ето как работи схемата за приватизация. Преди две седмици говорих със сенатор от Аржентина (разговорът ни е записан с видеокамера). Той заяви, че през 1988 год. по телефона му се обажда Джордж У. Буш, сегашният президент, и му нарежда да даде газопровода в Аржентина на “Енрон”. Според сенатора, най-съмнителната и отблъскваща част от този разговор е било предложението “Енрон” да плати една пета от световната цена за техния газ. Аржентинецът не се стърпял и запитал - “Как си разрешавате да правите подобно предложение?” Отговоря му не Буш, а партньор в сделката - “Ако ние платим само една пета, сметката ви в швейцарската банка ще набъбне значително.” Ето как стават тези неща.

Алекс Джоунс - Това е…

Грег Паласт - Разполагам с филма. Човекът е много консервативен. Познава много добре семейство Буш. Заема престижна обществена позиция в Аржентина. И същият този човек твърдо заявява - “Да, през ноември 1988 година Буш ми позвъни и поиска да предадем тръбопровод на “Енрон”. Говоря за Джордж У. Буш, който направи изявление, че до 1994 год не бил познавал президента на “Енрон” Кен Лей. Така че,…

Алекс Джоунс - Заловиха се с тези изслушвания, чиято единствена цел е замазване на истината за “Енрон”. Вчера бях в офиса на ”Енрон” в Хюстън. Екипът ни беше на тротоара, на около десетина метра от вратата – имам го на видео – но те пратиха горилите си да ни предупредят да не снимаме. Наредих на хората си да продължат снимките и ме арестуваха. Грег, говоря за тротоара – ние бяхме на тротоара!

Грег Паласт - Бях там през май – участвах в предаване за Англия, опитвах се да разкажа на англичаните за “Енрон” – но не успях. И, като си помисли човек, говорим за хората, които се опитаха да измамят това правителство. Между другото, видяхме някои интересни документи. Месец преди сегашният президент да влезе в Белия дом, Бил Клинтън отрязва “Енрон” от енергийния пазар в Калифорния – вероятно да си върне на най-големия дарител за предизборната кампания на Буш. Клинтън ограничи възможностите им за допълнително покачване на цените - не можеха да искат повече от 100 пъти над действителната цена на тока. Това разтревожи “Енрон”. И Кен Лей, президента на “Енрон”, лично писа до Дик Чейни искане за премахване на това ограничение върху покачването на цените. В границите на 48 часа след влизането на Буш в Белия дом, енергийният му отдел изпълни желанието на Лей. Ето как дейдстват тези хора. Давам пример за една добре работеща схема - само за седмица “Енрон” си върна парите, вложени в предизборната кампания на Буш.

Алекс Джоунс - Чуй се само какви бомби пускаш! Интервюираш разни министри, бившия главен икономист на Международния валутен фонд и Световната банка – и, като капак на всичко това, се добираш до документи и доказателства за превеждане на тлъсти суми в швейцарски банкови сметки – и всичко това действително се случва! Но да преминем към Част Втора - какво става, след като МВФ и Световната банка докарат държавите до банкрут?

Грег Паласт - Тогава те “съветват” да се премине към съкращаване на бюджета. Една пета от населението на Аржентина е безработно, а те съветват правителството си там да съкратят драстично помощите за безработни, да намалят пенсионните фондове, да съкратят бюджетните разходи за образование - все ужасяващи неща. Напомням, че ако целенасочено се удари по икономиката във вихъра на криза (създадена от същите тези хора!), то това означава пълен разгром на нацията. Забележи - след 11 септември Буш обяви, че трябва да изхарчим от 50 до 100 милиарда долара, за да спасим икономиката си. В такива случаи, когато искаме да спасим икономиката си, не намаляваме бюджета – напротив! Но на страните-жертви същите тези хора нареждат - “Съкращавай – намалявай – съкращавай!” И защо? Ами според тези вътрешни документи, с които разполагам, за да се продължи изплащането на дълговете на чуждите банки – а те събират от 21 до 70% лихва! Това е пример на лихварско кожодерство. Всъщност, нещата бяха толкове зле, че те изискаха от Аржентина да обезсили законите срещу този вид лихварство, тъй като – според аржентинските закони – всяка една чужда банка автоматично попада в графата “лихвар-кожодер”.

Алекс Джоунс - Но Грег, ти сам го каза, а и документите го доказват. Те първо разбиват икономиките на отделните страни и по този начин изкуствено създават тази атмосфера, климатът, който прави всичко това възможно.

Грег Паласт - Както вече казах, те отварят границите за т.н. “свободна” търговия, говоря за новите опиумни войни.А щом веднъж се разруши дадена икономика, то страната-жертва не може да произвежда каквото и да е. Едно от най-ужасяващите неща е, че те принуждават народите да плащат страхотни суми за неща като наркотиците, например – да ги наречем, узаконени наркотици. А, между другото, такъв е и краят на страните-жертви - разцвет на нелегалната търговия на наркотици. Защото, лишени от икономиката си, какво друго им остава да правят, освен да ни продават наркотици? Ето как…

Алекс Джоунс - Да напомня, че точно агенти от ЦРУ - агенцията, отговаряща за националната сигурност и разполагаща при това с неограничена власт – бяха хванати да транспортират тази стока в страната!

Грег Паласт - Внимавай с терминологията – това се нарича “помощ за нашите съюзници”.

Алектс Джоунс - Направо е шокиращо. И така, какво имаме ние тук? Ритни целия свят в пропастта, изгърми икономиките на отделните страни-жертви, а после изкупувай остатъците за центове. Какво съдържа Част 4 от плана на двойката Международен валутен фонд/Световна банка?

Грег Паласт - Част 4 предвижда силово отнемане на власта от действащото правителство. Част 4 може да се обозначи като “Преврат”. Това е една от големите им тайни, която държат да остане на тъмно. В момента разравям точно това във Венецуела. Току-що говорих по телефона с президента на тази страна.

Алекс Джоунс - И след преврата те поставят начело на страната тяхно собствено корпоративно правителство.

Грег Паласт - Хайде да преповторим станалото във Венецуела. Насреща си имаме законно избран президент на страната. Какво правят хората на Международния валутен фонд? Слушай внимателно - информират ни, че ако този същият президент бъде отстранен, то те ще предоставят пълна поддръжка на някакво т.н. преходно правителство. Те не твърдят, че ще се намесят политически – те само ни информират, че ще подкрепят някакво преходно правителство. Подтекстът на тези изявления е - “Ние ще платим за преврата, ако военните го извършат, разчиствайки настоящия президент на Венецуела, защото той се осмели да каже “Не!” на Международния валутен фонд.” А той наистина им каза да си прибират багажа. Онези му представиха условията си и запяха известната си вече песен - “Ти трябва да направиш това, това и това.” А той им отговори - “Няма да правя нищо такова, а ще направя следното - ще удвоя налозите върху петролните корпорации, защото ние си имаме достатъчно петрол във Венецуела. И тогава ще имам на разположение парите, от които се нуждая за социалните програми и нуждите на правителството. И ние ще станем богата страна с богат народ!” Веднага щом се съвзеха от шока, те се заловиха да забъркват кашата с военните и аз си казах - ”Президентът на Венецуела ще бъде или изритан от поста си, или застрелян през следващите три месеца. Те няма да допуснат да повишава налозите на петролните им корпорации!”

Алекс Джоунс - Грег Паласт, тук изскача един проблем – спомена го още в началото. Те вече са на път да изгребат де що има ценно по света, започват да изгладняват все повече и да обръщат поглед към Щатите. От всички доказателства, които видях, следва, че “Енрон” е била една фалшива фасада, чрез която са източвали активи и са прехвърляли ограбеното в други, транснационални корпорации. После пукват празния балон, наречен “Енрон”, и налапват в допълнение и пенсионните фондове на служителите си. Сега ден и нощ неуморно ни плашат с тероризъм. “Откажете се от правата си, иначе терористите ще разплачат дете в майка!” Буш изолира Конгреса и някои други, за които се предполага, че се изкачват успешно в йерархията, за да предпази тайното правителство от шоков удар. “Вашингтон пост” вече обяви - “Конгресът не е информиран за наличие на правителство в сянка.” Говорителят на Камарата също не знае нищо. Това ми изглежда като преврат. Държа да назовавам нещата с истинските им имена. Не говорим ли ясно и разбрано по този въпрос сега, онези лакоми чудовища ще си свършат пъкленото дело.

Грег Паласт - Силно ме натъжава едно нещо. Пускам тази история в главната официална британска медия - все още съм в БиБиСи независимо от лорд Уейкхам, който определено не ме иска там. Въпреки това работя и в главния британски всекидневник, равностоен на “Ню Йорк Таймс” тук, и съумяваме да изнесем информацията. Много съжалявам, че тук, в Щатите, се налага да се осланяме на алтернативна преса, алтернативна радиомрежа и прочие от този вид, за да изнесем публично информация от обществено значение.

Тази информация трябва да стигне до всеки гражданин на Щатите. В края на краищата, става въпрос за нашето правителство.

А кой е най-големият спонсор на Клинтън?… ПРАВИЛНО! … УОЛУЪРТ с база в Арканзас….

…И така, срещу нас е изправен един лош актьорски състав, разиграващ трагикомедията “Добро ченге. Лошо ченге.”, притискайки ни като в менгеме по средата, изсмуквайки живота ни…

Както обичаше да казва Робер Пелетие - “СЕГА има МНОГО ПО-ГОЛЯМА причина за революция, отколкото през 1776 година!”

Кризата ще продължи дотогава, докато не изчезне самата система!

Прогнозите са все по-лоши. Всички се страхуват. Ако досега говорехме за втора вълна на кризата, сега все по-често се предвижда, че САЩ се връщат в депресията - а след това следват бунт и революция. Оттам е и въпросът "дали САЩ ще доживеят до 2012 г.?"

Несъмнено САЩ са причината за кризата, разпространила се по целия свят. От тях всичко започна. Безбройните програми за възстановяване бяха измислени само за да напудрят неосветените мозъци и да се създаде привидността за някаква дейност. Но минаха вече три години - в банките наляха колосални пари, а резултатите са нулеви - преработващата промишленост спря на място, трудовият пазар е в катастрофа, за недвижимостите няма какво да говорим.

Обама стана символ не на промяната, а на разрухата и разточителността. Неговият рейтинг е по-лош от този на Буш-младши в най-лошите му моменти. Системата е все по-нестабилна, реформите не носят нищо, предстои унищожение на досегашния строй, може би революцията наистина не е далеч.

Какви са причините? Ще ги повторим отново.

И така, американската икономика от края на 70-те години на миналия век е в крайно тежко положение. Доходите на американците падаха, научно-техническият прогрес се забавяше. СССР и социалистическите страни налагаха своята идеология по света. И в този момент на американския народ беше направена безпрецедентна "оферта". Същността й беше в следното: "Взимайте пари на кредит и купувайте нови стоки. А ние няма да искаме да връщате кредитите от своите доходи и ще ви даваме нови кредити, от които ще връщате старите и ще правите нови покупки."

И така се завъртя въртележката на потребителския капитализъм. Нова беше именно офертата - взимай, не мисли и харчи колкото искаш. Беше направо глупаво да отказват...

Днес резултатите са налице. Дълговете на домакинствата спрямо техните годишни приходи нараснаха два пъти. Сега всеки американец дължи 150 000 долара. Дълговете на корпорациите са още по-големи, на държавата - най-големи. Стойността на кредита падна почти до нулата, фондовият пазар пък скочи до небесата.

От гледна точка на икономиката и обществото важни са два проблема. Първият се състоеше в това, че делът на финансовия сектор, обслужващ това колосално кредитиране, нарасна няколко пъти. На второ място рязко се засили и диференцирането в доходите на американците. 90 процента от най-бедните не увеличиха своите доходи, а 10-те процента от най- богатите ги увеличи няколко пъти. Външно обаче това не се проявяваше силно, тъй като през последните 30 години жизненото равнище на американците се определяше не толкова от доходите им, колкото от разходите, т.е. от кредитите.

И преди три години се оказа, че тази оферта, която беше приета не само от американците, но и от много държави, вече не действа. Системата изгърмя. Тя работеше само в условията на падането на стойността на кредита. Но той вече не иска да пада. Никак. Просто вече няма накъде да пада - лихвата на Федералната резервна система на САЩ от две години е практически нула. А капитализмът е система, която се гради върху лихвите. Значи, това което наблюдаваме, сега вече не е капитализъм. Какво е, никой не знае.

Простите изчисления показват, че жизненото равнище на американците трябва да падне два пъти, за да се търси някакво равновесие. Но ако това се случи, ще започне наистина революция. Шах и мат.

Често ме обвиняват, че не обичам твърде много САЩ. Нищо подобно. При мен, като единствен анализатор в Източна Европа, има приемственост от почти 40 години. САЩ не са Уол стрийт. Това казвам на онези, които са си възложили професионалната любов към тази страна. Но онези, които все още могат да мислят, знаят и други неща.

И така, за първи път през 2009 г. 51 милиона американци практически всеки шести, нямат медицинска осигуровка.

На второ място, през юли 2010 г. беше установен нов рекорд при американците, получаващи талони за храна - 41 милиона, увеличили се с почти 7 милиона спрямо юни 2009 г., т.е. всеки осми американец получава талони за храна.

На трето място са данните на разрива между богатите и бедните (достигнал максималното равнище за цялата история на наблюдението след 1967 г.) 14,5 (през 1968 г. - 7,69.

Общо равнището на бедността в САЩ е рекордно за последните 15 години. Под чертата на бедността живеят 14,3 процента от населението, т.е. 43,6 милиона американци.

Могат да се дадат още цифри - например за рекордните индивидуални банкрути или конфискуваните заради неизплащане на ипотеки домове. Това не променя същността, че цялата система в САЩ се движи към крах.

САЩ не могат да спасят себе си, да не говорим за световната икономика. Идва поредна вълна. За разлика от Великата депресия 1929-1932 г., сегашната криза не е само финансова. Истина е, че финансовият сектор стана напълно виртуален и не съдържа в себе си никаква реално полезна за обществото функция, въпреки своя колосален обем. Дълговите задължения, създадени от американското виртуално финансиране, са 20 пъти по-големи от целия световен брутен продукт. Някои казват - даже 40 пъти, т.е. всички пари за следващите 20-40 години вече са похарчени и средства за развитието на реалния сектор няма и не се предвиждат. Натрупани са дългове за 600 трилиона долара при годишен брутен продукт на целия свят от 30 трилиона. И всички опити да се стабилизира ситуацията с ново наливане на долари са обречени, тъй като не е възможно да се спасят старите дългове с нови.

С това е свързана и втората причина за кризата, т.е. колосалното количество с нищо необезпечени в реалността долари на САЩ, които даже изпълняват ролята на универсална световна валута. Заради това парите загубиха своето основно качество - да са средство за натрупване на капитал, тъй като нямат никаква реална стойност. Натрупаните купища пари в един момент могат да се обезценят, тъй като не са обезпечени с нищо.

Така стигаме до следната причина на кризата - дисбалансът между реалния сектор и сектора на услугите. В стремежа към по-големи печалби производството на стоки от САЩ започна да емигрира към развиващите се страни, където работната сила е по-евтина. Допълнително те са затрупвани с долари и ценни книжа без никакво покритие, но изнасят към САЩ напълно реални нефт, газ, храни, дрехи и т.н.

Могат да се разграничат няколко вълни на кризата.

Първата бяха корпоративните банкрути. Започвайки със срива на ипотечния пазар на САЩ, първата вълна на кризата завърши с банкрута на много финансови институции и корпорации, сред които такива гиганти като Lehman Brothers, MerrillLynch, General Motors и Chrysler.

Опитите да бъдат спасени от разорение едни от основните виновници за кризата за сметка на бюджетни наливания не донесоха особен успех. Освен САЩ пострадаха и държавите от ЕС, в които практически не останаха национални производства на реалните сектори на икономиката. В един ден услугите, с които търгуваха, станаха почти ненужни, а бюджетните им дефицити растяха с голяма скорост. Страните от еврозоната не можеха да пуснат собствената валутна печатница и да спестят ситуацията с инфлация, както ставаше в миналото. Германия трябваше да поеме грижите за по-слабите за сметка на собственото си население.

Различни "експерти", в това число и в България, започнаха активна кампания за обосноваване на намаляването на социалните разходи и увеличаване на пенсионната възраст. По този начин финансовите корпорации, използвайки националните правителства, се опитват да прехвърлят разходите по обслужването на своите дългове на населението. Но при срив на деловата активност и растящата безработица такава стратегия неизбежно води до социални и политически катаклизми.

Втората вълна беше банкрута на цели държави. Към края на 2010 г. стана ясно, че не само САЩ се пукат по шевовете, но и еврозоната с опитите да избегне банкрута на нейни отделни членове, което фактически ще означава разпадане на ЕС. Наливането на средства от националните банки в сапунените балони и опитите да се спре рецесията с помощта на кредитирането на крайното потребление не доведоха до нищо добро. Както споменахме реалният сектор не може да осигури изплащането на дълговете на виртуалния финансов балон. Кредитирането само по себе си е крайно вредно и за обикновените граждани, тъй като унищожава тяхната инициативност и стимулира само мнимо активиране на икономиката.

Защо мнимо? Защото неговата единствена задача е по-нататъшното прехвърляне на дълговете от финансовия пазар върху гърба на работещите и пенсионерите. Единствено възможният вариант за активиране на икономиката може да бъде рязкото - два и повече пъти - увеличаване на минималните заплати и засилване на данъчното давление върху онези, които след повишаването на заплатите ще се опитат да увеличават цените и спекулативните си печалби. Тези крачки трябва да се предприемат от правителствата на всички страни и да бъдат принудени банките и корпорациите да съкратят своите печалби. Това е един начин за увеличаване на търсенето на стоки и услуги и стимулиране на реалния сектор. Онези, които все още имат национални валути, могат да опитат да навият инфлационна спирала и да стимулират производството на материални ценности.

Третата вълна е преразпределението на световните пазари. Засега за нея не се пише нищо конкретно, но тя също е неизбежна и е свързана с преразпределение на световните пазари - на готовата продукция на услугите и пазарите на работната сила.

В момента американските и европейските правителства правят опити за възстановяване на своя реален сектор на икономиката. Но тъй като мястото на американските и европейски стоки отдавна е заето от стоки, произведени в Азия, на дневен ред е въпросът за преход към нова технологична система - нанотехнологиите, алтернативни източници на енергия и т.н. Но не трябва да се забравя, че за тази нова спирала на научно-техническия прогрес ще се окаже неготова системата на общото и професионално образование, която в развитите страни произвежда клинични идиоти. Заради това те привличат мозъци от "третия свят", дават стипендии на талантливи студенти. В момента САЩ и ЕС за преминаване към производството на стоки, основаващи се на нови технологии, нямат достатъчно специалисти. В този случай Китай, Индия, Бразилия и донякъде Русия имат шанс да станат световни лидери.

Но по този път може да им попречи четвъртата вълна на кризата - преразпределението на политическата карта на света. То става пред нашите очи и е неизбежно. Основният признак на четвъртата вълна на кризата са военните действия. В момента е започнала поредица от паралелно развиващи се локални конфликти, които ще доведат до промяна на политическата карта на света. ООН окончателно ще загуби своето значение и ще се превърне в декоративен елемент.

Това ще води към петата вълна на кризата, която ще е ... изходът от кризата. Изходът от сегашната криза чрез военно преразпределение на света сам по себе си ще е основа за следващата криза. Дали човечеството ще се качи на ново технологично равнище или ще се върне към каменната ера ще зависи от мащабите на войните и от използваните в тях оръжия. Високоточната война може да бъде също толкова разрушителна, колкото и ядрената.

Засега е ясно, че кризата ще продължава дотогава, докато не изчезнат нейните движещи сили. Това е самата актуална система. Това е криза на системата. Системна криза.

А междувременно САЩ продължават да тласкат цялото човечество в блатото. Какво може да удържи американските банки от създаването на 1,10 или 50 трилиона долара с помощта на компютърните клавиатури за покупка на всички акции и облигации по света, на всички земи и други продаващи се активи. Нищо. Тази измамна игра продължава и в момента.

Изтичането на доларовите кредити към външните пазари за осъществяването на тази финансова стратегия дава възможност на спекулантите да играят в глобален мащаб.

Финансите станаха нова форма на война, която не се нуждае от военни разходи или окупация на цели държави. Тази операция има за цел да създаде кредит за покупката на чуждестранна недвижимост, природни ресурси, инфраструктура и корпоративна собственост. Победата ще постигне онази страна, чиято банкова система ще създаде най-големи кредити с помощта на компютрите. Именно това правят сега САЩ с износа на своята криза в чужбина. Шефът на Федералния резерв на САЩ Бернанке ще налее още 1 трилион долара в течение на следващата финансова година, като допълнение към 2-та трилиона вече създадени от Федералния резерв.

Но финансовите средства в голяма степен изтекоха в страните от БРИК - Бразилия, Русия, Индия и Китай, което води до поредно спекулативно нарастване на доларовата маса. Този приток на долари не е капитал за инвестиции в реални активи. Той нарушава търговията и производството, и създава огромни печалби за крупните банки и техните клиенти.

Цел на колосална спекула може да стане поскъпването на юана в Китай. Американците искат Китай да увеличи неговия курс с 20 процента и след това с елементарна кредитна операция да постигат печалби от ... 2000 процента. Това обаче ще е унищожение на реалното производство в Китай. Заради това Пекин е категорично срещу американските искания.

Но върхушката на САЩ не се предава. След като се отказаха от златното покритие на долара през 1971 г. (в резултат на войната във Виетнам) САЩ замениха ролята на златото със своя долар и облигации. Това промени глобалната финансова система.

В геополитически план доларовият стандарт освободи САЩ от традиционните платежни и финансови ограничения, т.е. можеха да спечелят колкото си искат долари, за да водят своите военни кампании, без да обръщат внимание на трагичния си платежен баланс.

В тази ситуация сега финансовите власти на САЩ следват принципа да отлагат всички решения за после. И така карат от три години. Печатат пари и ги наливат в банките вместо в реалното производство. Никаква стратегия, гола тактика.

Политиците също са безпомощни. На първо място те не разбират нищо от ставащото, защото са родени от тази система и ползват съветите на експерти плод на монетаризма. В техния монетарен език реалните процеси въобще не се описват. Но моментът за взимане на принципно решение наближава.

На този фон все по-голямо внимание се отделя на златото, по-точно на неговата предишна роля като единна мярка на стойността, т.е. на универсален еквивалент.

Както споменахме, проблемите с долара и златото започнаха в началото на 70-те години. Дотогава през стотици години, всяка вещ струваше само толкова, колкото можеше да бъде оценена в злато. Ролята на златото като единна мярка на стойността беше непоколебима.

Но реформите от 1944 г., оформени с договора от Бретън Уудс, направиха долара главната световна валута. Въпреки това той оставаше привързан към златото. В кризата от началото на 70-те години САЩ обявиха банкрут по златото и светът влезе в нова епоха, в която универсален еквивалент стана долара, печатан от чистия Федерален резерв на САЩ. Пълна шизофрения.

На първия етап в началото на 80-те години златото достигна исторически ценови максимум над 800 долара за една тройунция - 31,1034768 (названието идва от град Труа (Troyes) във Франция), което се равняваше примерно на днешни 3000 долара. Но с развитието на "рейгъномиката", т.е. с отварянето на шлюза на кредитите, златото започна да се обезценява. Но ролята му се връща. В условията на кризата да се получава печалба на фона на падащото потребление става все по-трудно.

И златото отново става актив - убежище, след което ръстът на неговата цена е неизбежен. До 10 000 долара за унция? Това не е фантазия, тъй като горната цена на златото, в момента на неговото максимално участие в паричната система на границата на XIX и XX век по неговата покупателна способност отговаряше на сегашните 10 000 долара. 

Американската върхушка обявява финансова война на целия свят!

Какво ни готви бъдещето? Отговорът е "нищо добро". Нещата ще стават все по-лоши. В обозримо бъдеще американската икономика ще регистрира нов продължителен спад, който неизбежно ще премине в крах на US-финансовата система, която е гръбнакът на съвременния капитализъм.

САЩ от няколко десетилетия живеят на кредит благодарение на измисления от тях потребителски, т.е. кредитен капитализъм.

Неведнъж сме се спирали на този макропоказател, който обяснява всичко. САЩ произвеждат по-малко от 20 процента от световния брутен продукт, но потребяват 40 на сто от него. Заради това общият дълг на САЩ е между 60 и 200 трилиона долара (никой не знае колко са и по каква методология ги изчисляват.

Но даже в минималния вариант дългът надминава годишния световен брутен продукт 5 пъти. Това означава, че парите за икономическия ръст на целия свят, поне за 5 години напред са изядени и няма откъде да се вземат. Така САЩ въвличат в пропастта и другите страни.

Финансовата криза и намаляването на възможностите за кредитиране на американския пазар водят към спад на световното потребление и съкращаване на потреблението в САЩ, което е основният двигател на американската икономика. Всичко това пък предизвиква съкращаване на производството и намаляване на световното енергопотребление, в това число на нефта. Това води до срив на световните цени на нефт и газ, ако, разбира се, страните-износители не се обединят и не започнат рязко намаляване на търговията с нефт, за да удържат неговите цени на приемливо за тях равнище. Но при сегашната структура на производство, добив и потребление на нефт, това едва ли ще се служи.

От друга страна, цената на златото ще расте все по-бързо, тъй като само златото ще остане мярка за стойността на всички останали стоки и единственият еквивалент, който може да осигури съхранението на капиталите в период на кризи и банкрути.

Падането на потреблението в САЩ в резултат на финансовата криза неизбежно води към съществено намаляване на производството в Европа, Китай, Япония, Индия и другите азиатски страни, които през последните три десетилетия се превърнаха в световна фабрика за производство на потребителски стоки и IT-технологии. Това води към рязко съкращаване на световния пазар, ръст на протекционизма и засилване на търговските противоречия между САЩ, ЕС, Китай, Япония, Индия, Русия, ислямските страни, Латинска Америка и вероятно ще доведе до разпадане на Световната търговска организация.

Кризата, разразила се в САЩ и обхванала целия свят, се нуждае от адекватни глобални мерки. Но преди това тя се нуждае от разбиране - какви са истинските причини и колко ще продължава. Именно това не са в състояние да направят върхушките на западните страни, въпреки че още преди 80 години на така наречените либерални проекти бяха противопоставени вълните на Кондратиев. Развитието на събитията през последните три години потвърждава в голяма степен теорията на руския икономист Николай Кондратиев. Ще посочим отново някои нейни основни черти.

Кондратиев преди повече от 80 години предложи идеята за съществуването на големи икономически цикли с продължителност 48-55 години, през които става смяна на "запаса от основни материални блага". В резултат световните производителни сили преминават на ново по-високо равнище на своето развитие. По-късно това качване нагоре беше наречено "смяна на технологичните системи". Бяха очертани пет такива системи, през които световната икономика е преминала през последните 200 години.

Описаният от Кондратиев механизъм за функционирането на тези цикли, получили в икономическата наука названието "цикли на Кондратиев-к-цикли", включва две вълни - към ръст и към спад. В основата на циклите лежи механизмът на акумулиране, натрупване, концентриране, разпръскване и обезценяване на капитала, като ключов фактор на развитието на капиталистическата икономика. Това пък не се харесваше на либералните икономисти по света, тъй като според тях световната икономика не се развива циклично, а линейно.

Теорията на Кондратиев не се харесваше и в СССР. Със своя доклад той излезе през 1926 г. в началото на спадащата вълна. През 1930 г. икономистът беше затворен за антисъветска дейност и през 1938 г. разстрелян. Правоверните марксисти, предричащи неизбежния крах на капитализма, също не възприемаха теорията за неговото циклично развитие. Тогава в голяма степен бяха прави, тъй като през 20-те и 30-те години СССР със своята централизирана икономика по време на третия к-цикъл успя максимално да се възползва от Великата Депресия и да осъществи пълно модернизиране и индустриализиране на своята икономика, което му позволи да победи във Втората световна война. Но днес Русия е капиталистическа държава и циклите на Кондратиев се отнасят не само за САЩ, но и за нея.

Как да се отнесе теорията на Кондратиев към сегашната криза. Изводът не е сложен - световната икономика трябва да измине процес на "претоварване" и да се избави от натрупания капитал по пътя на неговото масово обезценяване в неизбежна, дълга и дълбока депресия. Обезценяването на паричния капитал ще стане с краховете на финансовите пазари и на третия фалит на долара, както стана през 30-те и 70-те години.

Това означава, че световната икономика я очаква поредица от тежки и дълги кризи, които едва ли ще завършат по-рано от 2020 г. Сегашната световна финансова криза е само първият звънец, съобщаващ ни, че главното действие предстои - то ще започне през 2012-2015 г., когато световната икономика ще стигне най-ниската точка на спадащата вълна на петия к-цикъл.

Ще припомним, че след втория фалит на долара през 1971 г. и нефтената криза през 1973-1975 г., когато световната икономика влезе в дълбока депресия, получила названието стагфлация - от стагнация плюс инфлация, фалираха хиляди предприятия, растеше безработицата, разоряваха се десетки хиляди дребни и средни предприемачи, постоянно растяха бюджетните дефицити на развитите страни, растяха и цените на нефта, златото, земята и храните. Но същевременно тази депресия изигра ролята на спусък за формирането на огнищата на нови базисни иновации - микроелектрониката, компютърната техника, Интернет и мобилните връзки.

Процесът на обезценяването на капитала на спадащата вълна на четвъртия цикъл доведе до акумулация на капитала в ръцете на сформираните по това време транснационални корпорации, които започнаха да търсят възможност за преодоляване на кризисните явления с изнасяне на производствените мощности в развиващите се страни и в инвестирането в нови базисни технологии. На корпорациите станаха тесни границите на националните икономики. Господстващата идеология стана неолибералната доктрина на пълно невмешателство на държавата в бизнеса. Именно тези сили доведоха на рубежа на 80-те години на власт в САЩ и Англия Рейгън и Тачър, които започнаха политика на кредитния потребителски капитализъм, т.е. навиване на конюнктурата чрез кредитна експанзия на потреблението в национален и глобален мащаб.

И така, около 20 години транснационалните корпорации под знамето на неолиберализма и глобализирането водеха световната икономика към издигащата се вълна на 5-ия цикъл. Разбира се, това се дължеше и на разгрома на СССР и Източна Европа и тяхното безогледно ограбване от западния капитал.

Подемът продължи до началото на XXI век, когато потенциалът на 5-ия цикъл се изчерпа. Либералната приказка свърши. Първият сигнал беше автопровокацията, която върхушката на САЩ си съчини на 11 септември 2001 г. с взривяването на кулите в Ню Йорк. Трябваше да печелят време, за да избегнат краха и да се опитат чрез износ на война да навиват икономиката си. Но това не помогна. Изгърмя пазарът на недвижимостите, цените започнаха да падат. Лошите кредити не се обслужваха. Това доведе до ипотечна криза и след това до световна финансова криза. Фалираха най-крупните в САЩ ипотечни агенции Фани Мей и Фреди Мак. Последваха три от най-крупните банки на Уол стрийт, европейски и азиатски банки. Лавината от финансовите проблеми и фалити продължава да се търкаля.

И така, какво ни очаква?

Очаква ни преди всичко трети фалит на американския долар, който ще постави точка на почти 70-годишното му доминиране като единствена световна резервна валута. Третият фалит на долара ще разруши действащата сега световна финансова система, базираща върху надуването на финансови балони. Световната икономика повече не може да търпи такова положение. Кредиторите на САЩ, Китай, Япония и Русия неизбежно ще трябва да се заемат със санацията на американската икономика, след като доларът и техните валути ще се обезценят няколко пъти.

Новият лидер на световната икономика - най-вероятно Китай и страните от БРИК, ще трябва да изработват нови правила на световен икономически ред, нямащ нищо общо със сегашния, и да създадат нови глобални финансови институти.

Спадащата вълна на 5-ия цикъл неизбежно ще доведе до формирането след 2015 г. на крупни регионални икономически групировки. Тук предимствата на колосалния вътрешен пазар на Китай и въобще на Азия ще имат решаващо значение. Към 2020 г. регионалното интегриране ще се осъществява повсеместно като защита от краха на американската финансова система. И всяка регионална групировка ще има своя регионална резервна валута. Вероятно ще се стигне до връщане към златния стандарт. В политически план тази реорганизация ще създаде базата на многополюсно организиране на световната общност, чиято устойчивост ще бъде по-висока от сегашната на еднополюсния свят от началото на XXI век. Онези страни, които продължат да вървят в течението на американската финансова политика, ще имат печална участ. Това се отнася и за Русия. Тяхната финансова система ще бъде погребана напълно под руините на американската.

Планът на Полсън и другите опити да се спасят американските финанси в сегашния им вид и ролята на долара могат само да отложат за известно време неизбежното, но с цената на висока инфлация или хиперинфлация. И колкото повече САЩ и другите западни страни наливат долари, евро и ликвидност, толкова по-дълбоко и продължително ще бъде тяхното падане след това.

Китай, Русия, Европа, Япония, Индия, Бразилия, Южна Корея сега би трябвало да прехванат цивилизационната инициатива и да заемат ролята на архитекти на света "след долара".

Повечето икономисти разбират, че ако през 2012-2015 г. американската икономика рухне, руският пазар може да стане най-привлекателно място за инвестиции по време на стремителното обезценяване на капитала от целия свят и използването на най-новите технологии.

Но ако Русия, същото се отнася за Китай, Индия и Бразилия, не успеят да се възползват от сегашната кризисна ситуация на спадащата вълна на петия кондратиев цикъл и продължат да поддържат или да финансират американската финансова система със своите валутни и златни резерви и енергиен износ, тогава тяхната участ ще е печална.