ЕЛЕКТРОМАГНИТНИЯТ СИНТЕЗ И ИЗВЪНЗЕМНИТЕ КОСМИЧЕСКИ ТЕХНОЛОГИИ

Консултантът по космически технологии Дейвид Едеър разказва за своите невероятни преживявания в Зона 51 когато, още като тийнейджър, е тествал един от своите прототипи на двигател с електромагнитен синтез.

Робърт Стенли (P): Разкажи ми за разпространяваното от теб писмо за изобличаване на правителството.

Дейвид Едеър (D): Писмото се основава на поредица събития, които започнаха, когато през 1997 за пръв път свиделствах за Д-р. Стивън Гриър. Какво искаме ли - много просто: въпросът да се разгледа от Конгреса, което ще свали тоталния имунитет от клетвата за спазване на националната сигурност. Д-р. Гриър ни казва, че има стотици свидетели. Зная, че е вярно, защото през 1971 видях много хора да работят по тези неща. 

Р: В Зона 51 ли?

Д: Да. Видях ги под земята да работят по различни летателни устройства и по какво ли още не. Вярвам, че има хора, които са прекарали 30 години или повече в работа по тези проекти. Представете си какво биха могли да ни разкажат! Но, което е по- важно, ще ни кажат кой им е плащал и кой е подписвал чековете. 

Р: Значи искате публично изслушване?

Д: Да. Искам светът да чуе какво имат да кажат тези инженери.

Р: В предварителното ни интервю ми каза, че това събитие ще промени радикално живота ни, че можем да започнем да интегрираме някои висши технологии в нашата инфраструктура.

Д: Точно така, но разплитането на всичко поставя проблем. Когато бях в Зона 51 ме водеха покрай офиси, чиито врати бяха затворени, в посока към хангарите и лабораториите - оставиха ме в една стая и ме заключиха вътре. И стоях там, докато Генерал ЛииМей дойде да ме вземе. Но, докато минавахме край тези офиси, видях много хора да работят в тях.

Р: Чакай малко, Генерал Къртис ЛииМей лично дойде да те изведе, така ли? Д: Да. Ако прочетеш неговата автобиографична книга, наречена "Железният Орел" ще разбереш, че той беше бивш командир на SAC [Стратегическа Въздушна Команда]. Генерал Къртис ЛииМей: пенсиониран на 1 февруари, 1965; умрял на 3 октомври, 1990. ЛииМей беше петият шеф на персонала на Американските Въздушни Сили. В края на книгата са показани неговите родители. Те живееха в Монт Вернон, Охайо. И аз живеех там, когато построих своите първи ракети с термоядрен синтез. Сложиха ме на корицата на местния вестник. 

Р: Как стана това?

Д: Защото майка ми, Еванджелин Едеър, се грижеше за неговите родители. 

Р: Какво странно съвпадение!

Д: Да, ето защо ЛииМей ме познаваше лично. И когато нашият местен конгресмен започна да финансира моята втора ракета, "Маунт Върнън Нюз" научиха за тази история. Тази ракета беше най-бързото превозно средство, построявано някога на Земята.

Р: Тук на снимката втората ракета ли е?

Д: Да; имаше всякакъв вид вестникарски истории напечатани за мен, които съм запазил. Бях финансиран от конгресмена Джон Ашбрук. Той беше председател на комитета за Вътрешна Сигурност на Конгреса. Това е много силна позиция. Той беше също така и в Образователния комитет и в Комитета по труда и именно така финансира работата ми - чрез отдела по Образование. След това, когато се появиха Въздушните сили за да инспектират моята втора ракета, бяха тотално шашнати заради всички формули и прототипа, който бях изградил от боклуци. Знаеха, че съм напипал нещо, затова ме финансираха чрез NSF [Национална Научна Фондация]. След това майка ми започна да се безпокои, защото хората на правителството наистина се намесваха в живота ни. Затова тя отиде и говори с Генерал ЛииМей. Къртис наистина много харесваше майка ми и беше виждал историите във вестниците, затова дойде да разговаря с мен. След това той говори с Конгресмен Ашбрук. След това ми каза: "Дейвид, аз ще бъда твой приятел. Ще бъда ръководител на твоя проект." И всъщност, това беше най-страхотното нещо, което можеше да ми се случи, защото много по-късно разбрах, че ме е спасил. 

Р: Това е мощна защита.

Д: Да, но това, което е наистина интересно е, че един следовател извади сведенията за Конгресмен Ашбрук от Библиотеката на Конгреса и разкри цялата му документация. Беше шокиран да научи, че наистина казвам истината. В едно писмо казах на Въздушните сили, че без точната електроника и формули за свиване и пропорционално намаляване на термоядрения двигател, който строях, ще имам нужда от наистина голямо превозно средство в което да поставя този двигател и че това ще бъде адски огромен двигател! В края на краищата, намерих 1СВМ, Титан ССС, който беше измъкнат от нафталина и даден на Центъра за наука и промишленост в Охайо. Те наскоро бяха източили цялото гориво от него и паркираха това нещо в мястото за съхранение. Беше готово да лети. След време получих Титан. През това време имах много базиращи се на тази информация сънища и в резултат на това конфигурирах отново термоядрения двигател до работни размери. Всички го харесаха, защото тегленето на буксир на Титанова ракета е доста трудно - тя е висока 30 етажа! След като им казах, че мога да компресирам това нещо до двигател, който да се побере в кожух с височина 12 фута, трябваше да построя всичко от боклуци.

Р: Не ми ли каза, че е имало две ракети?

Д: Да. Имаше два такива прототипа. Този отиде на панаира на науката. Но има един, който никога не беше показан публично. 

Р: Този, за който ми каза, че е "стелт" ли?

Д: Да. Построихме един за местните хора, за да видят върху какво работим. Момчетата от Въздушните сили идваха в къщи всеки ден. Сваляха си униформите и ходеха по тениски и шорти, за да си мислят местните, че са просто обикновени хора, които ми помагат с ракетите, които строях. Когато хората наминаваха, си казваха: "Ле-ле, този път той строи наистина голяма ракета!" Но всъщност ние произвеждахме две. Конструирах една, която използвах, за да спечеля наградата на панаира, но тук е дизайна, който използвахме, за да прикрием прототипа. И така, имахме нещо за пред публиката и нещо зад кулисите. И системата работеше добре. Това беше въвеждането ми в покритите дейности. Тази документация, която ви показвам тук, представих пред Конгреса. Не исках да свидетелствам, защото аз наистина плетях с тънката нишка на Националната сигурност. Мога, обаче, да ви разкажа тази история сега, защото когато това стана бях на 17 години. Според конституционния закон, на федералното правителство му се забранява да карат малолетен да подписва клетва във връзка с Националната сигурност. Стром Търман ми каза, че имам най-голямата свобода сред тях.

Р: Да се върнем на твоя експеримент в Зона 51 и на генерал Къртис ЛииМей. 

Д: Добре. Това, което стана беше много просто. Аз взривих собствения си двигател. Саботирах своята ракета, след като тя кацна в Зона 51. Взривих я на милиарди частици. След като ми показаха двигателя отдолу в подземната база, знаех какво целяха след моя двигател. 

Р: Кой двигател?

Д: Двигателят с електромагнитен синтез, защото те са толкова бързи. Няма нищо, което да се сравни с това. Двигателят с течно гориво и този с твърдо гориво са като някой модел с Т-образен двигател, в сравнение с Ламбурджини. Това нещо излиташе толкова бързо. Минаваше от нула до 8,754 mph за около 4.6 секунди. Беше толкова бърз, че дори не можеше да го видиш. Р: Толкова бързо тръгваше от статично положение ли?

Д: Да. Просто не можеше дори да го видиш - това беше нещо като да се опитваш да наблюдаваш куршума, който напуска цевта. 

Р: Това е невъзможно да се види с просто око.

Д: Да. Затова всеки на ракетната площадка си мислеше, че е избухнало. Изградих по- голямата част от него от Титан. Също така използвахме и инконел* и карбонит. В тази ракета бяхме включили всякакви от познатите материали, осигуряващи лекота и здравина. Но поради изключителната й сила на излитане, всичко вътре просто се огъваше.

Р: Но когато ракетата се приземи в Зона 51, двигателят й беше цял? 

Д: Да. Спусна се с парашут. И точно там стана нещо странно, защото в тази история има много персонажи. Човекът, който се занимаваше с моя случай, беше наистина лош. Д-р. Вернер фон Браун ме предупреди. Като дете познавах фон Браун, защото през 70-те вършех цялата му работа с ракетите, когато той изпрати хора на Луната. На час и половина път с кола от нас беше Вапакенета, където живееше Нийл

Армстронг. Майка му, Виола, и аз, се сприятелихме. Тя ми стана като втора майка. Затова висях с нея и виждах Нийл из къщата. Колкото пъти отидех в къщата им, толкова пъти изтичвах право край него и се хвърлях към Виола. Просто бях влюбен в неговата майка. Нийл беше много усамотен човек. Почти отшелник. Когато се върна от мисията до Луната, той буквално изчезна. Но именно поради това обкръжение, аз започнах да посещавам събирания, на които идваха всички астронавти на Аполо VII, идваше и фон Браун. Така пътищата ни се пресякоха и започнах да общувам с него. Та фон Браун ме предупреди, че ако по време на работата ми с ракетите се натъкна на човек на име Д-р. Артур Рудолф, трябва да съм изключително внимателен с него, защото той е много опасен.

Д-р. Рудолф беше главен архитект на двигателите на Сатурн 5 за нашата ракета Аполо, която отиде на Луната. Той дойде в САЩ с фон Браун и други Германски учени в резултат от Операция "Пейпърклип". Рудолф беше полковник от Гестапо. Беше убил стотици евреи със собствените си ръце, докато строяха ракетите V-2 и Peenemunde. Ако допуснеш грешка, той увиваше кабел около врата ти и бавно те повдигаше, с което те удушаваше. След това те изкормяше и окачваше навсякъде части от теб. Също така те хранеха с дървени стърготини и вода. Това отнемаше чувството за глад от стомаха ти, докато умреш, след което те заместваха с нови хора. Този човек беше спечелил най-престижната награда за Изключителни заслуги - най-високата награда, която може да ти даде НАСА. Мосад хвана Д-р. Рудолф на 25 май, 1984. Поради военните му престъпления, беше депортиран от LAX до Мюнхен, Германия, където умря [в затвора].

Генерал ЛииМей ме беше изпратил от Монт Върнън, Охайо, до Райт-Петерсън в Дейтън, Охайо, където бяха разположени щабквартирите на SAC. Оттам, всички ние - аз и моята ракета и част от другите полковници, се качихме на борда на C-141 и отлетяхме за Уайт Сендс. Скоро след като пристигнахме там, се появи един черен самолет DC-9. ЛииМей ми беше казал, че ако този самолет се появи, това ще означава истински проблем за мен. Слязоха тези момчета, които носеха костюми и огледални слънчеви очила. И сред тях беше едно дребно момче, с каки-униформа. Знаех, че това е Д-р. Рудолф, защото фон Браун ми беше показал снимката му. 

Р: За кого работеше той?

Д: Не съм сигурен - за една от агенциите. Но предимно за НАСА. И веднага щом слезе от самолета, поиска да види моята ракета. Когато го попитах кой е той, ми каза: "О, аз съм просто едно момче, което инспектира ракетите за правителството" След това го попитах дали е от НАСА и той каза, че никога не е работил там. И така, отидох до моята ракета и отворих страничния панел. И когато той се наведе за да види двигателя, започна да си мърмори и изглеждаше наистина смутен - вероятно защото бях построил нещо, което той считаше за невъзможно да се направи. И така, аз се възползвах от възможността да се наведа напред и да му прошепна в ухото: "Знаете ли, че в пропорционален размер, този двигател има 10,000 пъти по-силен тласък, отколкото двигателите V-2 и Сатурн V, Д-р. Рудолф?" Тогава той се изправи и беше вбесен. Попита ме кой съм и откъде зная толкова много. А аз му казах: "О, аз съм просто едно дете, което изстрелва ракети в кравешките полета на Охайо". [смях] Тъй или иначе, имах приятели край себе си, които бяха полковници от Въздушните сили, които ЛииМей беше назначил да се грижат за мен.

Започнах да се безпокоя чак когато Д-р. Рудолф ми каза, че иска да променя координатите за приземяване на моята ракета. Държеше се наистина гадно. Навигационната система, която използвах, беше нестандартна. По онова време тя беше аналог. Но бях програмирал моята система така, че мястото, на което ракетата да се върне на земята да е в рамките на радиус от две мили от мястото на излитане. Д-р. Рудолф ме накара да програмирам отново координатите така, че ракетата да се приземи на 456 мили северозападно от Уайт Сендс в областта Груум Лейк, в Невада. Аз веднага разгънах картите си и погледнах към Груум Лейк и си помислих, "Господи, защо ще я насочваме към леглото на някакво пресъхнало езеро в Невада? Това е толкова далеч." Тогава Др. Рудолф ми каза: "Просто го направи!" Беше наистина враждебен. А аз бях предупреждаван многократно от фон Браун и ЛииМей, че ако го срещна, не трябва да му възразявам.

Затова промених координатите на системата за водене и изстреляхме ракетата и тя излетя перфектно. И беше сигурно, че се е приземила на целта. И знаете ли, едва когато направиха филма "Денят на независимостта", за пръв път чух понятието "Зона 51".

Р: Как е възможно това?

Д. Винаги съм знаел това място като Груум Лейк. Докато растях, това беше единственото име, което бях чувал за това място. Затова, когато се подготвяхме да се качим на борда, за да отидем там и върнем ракетата, казах, "Виждате ли тези гумени колела на този самолет? Бихте ли ми казали как ще кацнем там в леглото на пресъхналото езеро? Това нещо ще заоре в земята и никога няма да се издигне отново". Някой ми изкрещя да млъквам и да се качвам в самолета. След малко пристигнахме в Невада. Докато прелитахме над мястото за кацане, погледнах надолу към тези 10,000-футови писти, и казах: "Господи! Там долу има огромна база!"

Кацнахме на място, което го нямаше на картата и едва тогава започнах да ставам наистина загрижен. Опитвах се да определя някакви емблеми на Въздушните сили, Флота, някакви отличителни знаци или емблеми, които да идентифицират командващите, но такива нямаше никъде в сградите. Обикновено има някаква картинка или емблема по пистата, но тук всичко беше чисто бяло или чисто черно. Нищо не съответстваше на никакъв стандарт.

След като слязохме от самолета, влязохме в малка количка, която изглеждаше като онези електрически колички, които ги има по летищата. След това се придвижихме с нея от пистата до редицата хангари и се насочихме към централния. Беше наистина страхотно - начинът, по който е застроено цялото място. Навсякъде имаше огромни осветителни тела отгоре и остъклени кулички, за да влиза светлина. А когато се приближих до сградите, те изглеждаха стари и опърпани, но отдолу имаше сплав, различна от всяка друга сплав, която бях виждал някога. Това беше невероятно изглеждащ тип метал подобен на неръждаема стомана, за който си помислих, че е наистина необичайно да се използва за сгради с такава величина. Когато влязохме в самия хангар, слязохме долу в основата му. Всъщност, отидохме с колата до самия хангар - имаше жълти светлинки, които мигаха, хангарът беше с огромни врати, а от земята излизаха онези стоманени малки тръби с прикрепени към тях вериги, които блокират всички прагове. След това целият под, който беше с размерите на футболно игрище - бавно потъна надолу. 

Р: Нещо като хидравличния асансьор в гаражите?

Д: Да, но беше построен за да носи някои наистина тежки неща. Подът беше направен от бетон. Само Бог знае колко тежеше. Цялото нещо се движеше нагоре и надолу на гигантски червяци.

Р: Ясно. Това е много по-стабилно, отколкото хидравлична система.

Д: Нищо не може да поема товара така, както червячния винт. Тия неща там бяха с големината на дърветата секвоя и дванадесет такива повдигаха пода! Слизахме надолу поне 200 фута, докато спряхме в подземния хангар, който беше огромен. Имаше подобен на арка таван, но той се издигаше толкова високо, че не можеш да му видиш края. Направо продължаваше безкрайно. Помислих си, "Боже, тук можеш да паркираш сто самолета 747 и те дори няма да пречат!" Тогава попитах, "Какво за бога направихте с цялата тази пръст?" А те всичките ме погледнаха много странно. Предполагам, че не са предполагали, че ще се опитвам да разбера нещо подобно. Стените бяха високи поне 30 фута и навсякъде покрай тях имаше различни работилници и лаборатории и периодически срещахме огромни работни помещения. И така, ние продължихме да караме покрай всякакви видове летателни средства, каквито не бях виждал. Бях виждал само някои от тях - например ХВ-70. 

Р: Беше ли този район издялан, или беше скала? 

Д: Не знам. Всичко беше покрито с подобен на керамичен материал. 

Р: Мисля, че край пресъхналото езеро имаше планини. Трябва да са били доста твърди?

Д: Да. Има всякакъв вид планини край този район. Никога не съм виждал никаква пръст, обаче, защото всичко беше покрито с бетонен под, или беше покрито с някакъв керамичен материал. Най-интересното нещо за мен все още е колко добре беше осветено подземието. Нямаше никакви сенки, никъде. Нямаше и осветителни тела. Чудех се как генерират толкова много светлина. Не изглеждаше сякаш стените светят, или пък пода, или тавана. Но всеки квадратен инч от това място светеше и все пак не се виждаше видим източник на светлина.

И след като бяхме карали известно време и бяхме отминали различните летателни апарати, поехме по един път наляво, който ни отведе встрани от много от останалите дейности. Можех да видя много хора, които работят. Тези летателни апарати изглеждаха работещи. Някои от тях не бях виждал дотогава, нито пък впоследствие. Имаха формата на обърната водна капка. А имаше и други, които бяха подобни на летящо крило. Един летателен апарат, ХВ-70, беше делта-крилния бомбардировач, създаден през 1959. 

Р: А ти беше там през 1971?

Д: Да, 20 юни 1971. И така, пристигнахме там и беше просто зашеметяващо, защото стигнахме до тези огромни стоманени врати и един от офицерите слезе и си постави ръката върху нещо като скенер и то блесна срещу него. Мисля, че го снима. Сега като си мисля, трябва да беше устройство сканиращо ретината. И след като го сканира, вратата се отвори и така знаех, че това е някакъв вид охранителна система. Това беше през 1971. Нека сложа това в правилната перспектива. През 1971 нямахме лаптопи, модеми, факс, видеокамери, нито клетъчни телефони; нямаше дори портативни калкулатори. Тексъс Инструмънтс ги разработиха пет години по-късно. Така, че откъде за бога тези момчета бяха взели цялата тази технология? Щом влязохме в стаята, аз незабавно забелязах спадане на температурата, защото на открито, откъдето току-що бяхме влезли, беше топло. В тази стая беше много хладно, светлините - откъдето и да идваха - светнаха. И пак нямаше никакви сенки - никъде.

След това някой завъртя някакъв ключ и активира подемник, прикрепен към някакви кабели, прикрепени към голяма платформа. Платформата се издигаше право нагоре, а на голямата стоманена платформа лежеше един гигантски електромагнитен термоядрен двигател. Незабавно разбрах това, защото по конфигурация беше сходен с моя, но беше с размера на огромен автобус. Моят беше с размера на голяма диня! Можеш да разпознаеш двигателите, които са сходни. Ако двигател с вътрешно горене е изваден от Форд модел А и го видя сложен на земята и ако до него бъде поставен двигател от днешния "Вайпър", познава се, че работят на същия принцип - на вътрешното горене. Но разликата в действието на двата е невероятна. Същото беше и с моя малък двигател и с това нещо, което пазеха отдолу. И двете работеха на същия принцип, имаха една и съща конфигурация, но нивото на сложност е като между двигателите Модел А, в сравнение с модел "Вайпър". Това нещо, което имаха, беше толкова мощно. Имаше толкова много проектни подробности, които не можех да разпозная по причини, които изясних. Р: Ти само гледаше двигателя - а къде беше останалата част от персонала? Д: Ами оттам започна спора. Попитаха ме дали ми харесва това, което виждам. Казах, "Да, но съм объркан. Мислех, че съм първия, построил тези двигатели". И точно тук нещата започнаха да стават много странни. Полковникът, който беше Д- р. Рудолф, каза, "Синко, искаш ли да ни помогнеш с този дизайн тук, защото твоя е много подобен на него? Искаш да помогнеш на страната си, нали?" Аз имах одеало с американския флаг на него. И слушах записа на Анита Бриант преди да заспя. Бях наистина патриотично настроен през 70те. Разбира се, това тогава не беше много популярно да се прави, защото все още се водеше войната във Виетнам. Онези като мен не можеха да разберат защо толкова много обичам Америка, но аз просто така бях възпитан. Затова отначалото се съгласих с предложението на полковника да помогна. Но бях много любопитен и попитах, "Къде са хората, построили този двигател?" Той направи пауза за момент, след това ми каза "Точно сега са във ваканция. Ти през лятото също излизаш във ваканция, нали?" Казах, "Добре. Оставиха ли някакви записки за своята работа, които да мога да погледна?" Тогава ми казаха, "Ами те си ги взеха със себе си за домашно. Ти също имаш домашни, нали?" А аз си мислех, "Това е наистина унизително. Та аз съм на 17 години." Но ето как третираха 17-годишните тогава.

Съгласих се да им помогна, но им казах, че трябва да разгледам двигателя отблизо. И те се съгласиха, в който момент тръгнах и се качих на платформата. И колкото повече се приближавах до него, толкова повече си давах сметка, че тези хора нямаха представа какъв беше този двигател; те самите все още се опитваха да го разгадаят. Можех да позная, че той не принадлежи на нас. А когато бях на три фута от него, първото което забелязах, беше идеалната си сянка върху двигателя. А какво ти казах преди?

Р: Че нямаше никакви сенки никъде.

Д: Да. Тогава как така сянката ми се появи на това нещо? А още по-странното беше, че сянката ми се движеше на около половин секунда зад мен. Това наистина ми привлече вниманието. И си помислих, "Ако това е онова, което си мисля, че е, значи е сплав за сензитивно разпознаване. И след това си дадох сметка, че ние нямаме никакъв подобен материал, който да може да направи това. Затова погледнах към двигателя и поисках позволение да се изкача до горе, защото исках да разгледам увредената област. Нещото имаше дупка с диаметър около четири фута отстрани и това беше най-интересната област за мен. Представи си числото осем и че точно там, където двата кръга се пресичат, е окото на урагана. Там беше локализирано увреждането на този двигател. Познавайки собствения си двигател, предполагах, че това нещо беше претърпяло някакъв вид нарушения на протичането на електромагнитното поле, което действа като ограничаващата стена, която се използва за задържане мощността на двигателя на реактора.

Поначало тези двигатели функционират като магнитна бутилка или сфера и вътре задържат мощност като на Слънцето или като на водородна бомба, която непрекъснато се детонира. Не е невъзможно да се разбере как работи това нещо, защото това се случва непрекъснато там в космоса. Черните дупки могат да всмучат цели галактики пълни със слънца. Очевидно една черна дупка няма никакъв проблем да задържи тази термоядрена енергия. Това, което направих, беше математически да си представя начин за изкуствено създаване на черна дупка. И понеже тя се базира на дизайна на числото осем, щом веднъж се стабилизира, тя винаги ще имплодира и консумира себе си, без да всмуква всичко наоколо навътре. Но този двигател там беше изгубил своята стабилизация в числото осем и затова бях любопитен за тази дупка. Начинът, по който този двигател беше построен, беше наистина страхотен. Нямаше нито един винт или гайка по корпуса му, нито заваръчен шев никъде по цялото това нещо от единия му край до другия. Изглеждаше по-скоро като отгледан, отколкото като сглобен. Помислих си, "Човече, който и да е строил това, е разполагал с някакви невероятни производствени технологии". След време можех да повторя до известна степен този процес в хода на експеримента, който изградих. През 1993 летях на борда на космическата совалка с една от мисиите. Това беше част от програмата GAS ("Гет Ъуей Спешъл"). Това е мястото, където наемаш пространство в един 55-галонен барабан, за да осъществиш своя проект. Първото, което направих, беше да стопя сплавите заедно, а ако ги завъртиш в обкръжение на безтегловност, можеш да изградиш всякакъв вид размери, които искаш, защото аз намерих начин как да контролирам този процес. Винаги се поставя въпроса как придаваш форма на течните метали в безтегловно обкръжение. Това е без-контейнерен процес. Той е истински феномен. 

Р: Правиш форма без да използваш калъп?

Д: Да. Аз открих как да вземам течната глобула, плуваща в безтегловното обкръжение, и да я контролирам. Знаем, че на всяка геометрична форма и размери съответства звукова вълна. Затова аз изградих тази машина, която беше прикрепена към един синтезайзер на Мууг, който ми даваше възможност да възпроизвеждам всяка желана форма просто като свирех ноти. Тази машина генерира взаимнопреплитащи се прави звукови вълни, които вибрират, дори в космоса, и които ми даваха възможност да оформям този течен метал.

Този процес ми доказа това, което бях започнал да подозирам още когато през 1971 видях за пръв път този двигател в Зона 51: който и да беше правил двигателя, беше използвал този процес. Това повдигна дори по-голям въпрос в ума ми. Кой може да е построил двигател с такъв размер в космоса? Никога не съм обсъждал публично този въпрос. Но бях любопитен и исках да възпроизведа дизайна на двигателя, който очевидно беше построен в обкръжение на безтегловност. 

Р: Което значи в открития космос?

Д: Трябваше да бъде в открития космос. Например междугалактическия дълбок космос, далеч от всякъкви планети или звезди.

Р: Предполагам, че си искал твоя процес по оформяне на дизайна да не е подложен на въздействието на никакви гравитационни полета?

Д: Да. Колкото по-малко, толкова по-добре. Те се наричат "гравитационни конвекции". Те не искаха никакви потоци на гравитационна конвекция да се покажат при процеса на формиране на сплавта.

Но когато поставих ръцете си върху двигателя, за да се изтласкам навътре, започнах да се изкачвам по външността на двигателя, която беше проектирана като екзоскелетна конструкция. Най-добрият начин да се обясни това е да се видят дизайните на Х.Р.Гайгер - той е дизайнерът, създал всички декори във филмите за извънземни.

Р: Какво стана, когато го докосна?

Д: Беше топъл, което не правеше никакъв смисъл. В хангара беше толкова студено, че почти можеше да си видиш дъха. Огледах по пода и не видях никакви захранващи линии. И се запитах, "Как за бога може тази сплав да остане топла?" А тя беше наистина твърда. Това беше най-твърдият материал, който някога съм докосвал. Не поддаваше никъде. Кохезионното напрежение на повърхността се усещаше повече като кожата на бебе. Този материал беше еластичен, но твърд и топъл. 

Р: Това е странно, особено за метал.

Д: Да, мислех си, "Както за бога става?" И пропълзявах навсякъде и докосвах повърхността, а тя реагираше. Когато се обърнах и погледнах към момчетата от Въздушните сили, всичките бяха зяпнали. Затова предположих, че реакцията, която виждах, при тях не се беше случвала, защото където и да го докоснех, се появяваха наистина невероятни сини и бели вихри, които се спускаха надолу по обвивката на това нещо. Изглеждаха като дължините на вълната, които виждаш на осцилоскоп. Когато си отдръпнах ръцете, спряха. И казах, "Уоу! Това нещо реагира!" Продължих да се изкачвам нагоре, докато достигнах централната част. Тя имаше подобия на гръбнак, които се разклоняваха, диплеха, подобни на нишки. Изглеждаха почти като нишковидни оптични кабели, напълнени с някакъв вид флуид. Бяха много тънки тръбички, с размера на макароните "ангелска коса". Имаше милиарди такива неща, спускащи се по повърхността на този двигател. И си помислих, "Човече, тези схеми ми изглеждат познати". И тогава ми светна: те изглеждаха като нервните синаптични модели. Имаше милиони от тях, излизащи навън - навсякъде от това нещо. Затова си помислих, че може би двигателят беше построен с екзоскелетен мозък. В този момент се протегнах, сграбчих част от тези влакна и открих, че бяха наистина здрави и че в тях имаше течност. И където и да докоснех, независимо какво докосвах, имаше реакция - например трепкане на визуални светлини, докато вървях в увредената област на това нещо; накрая казах на момчетата от Въздушните сили, "Знаете ли, това нещо е енергиен завод. Това е по-скоро привеждаща в движение система. Енергиен завод е. Очевидно е излязъл от голямо транспортно средство, от някакъв летателен апарат. Къде се намира този летателен апарат?" Това не ги зарадва, но аз продължих, "Летателен апарат като този трябва да е имал персонал. Какво направихте с тези хора? Това очевидно не е американска, или съветска технология, нали, момчета? Това е някакъв вид извънземен обект. На каква възраст е? Вие ли го изкопахте? На милиони години ли е, или вие, момчета го простреляхте и свалихте долу?" И човече, те наистина се обезпокоиха. Наредиха да ме свалят от двигателя. Докато слизах, бях наистина ядосан. Бях толкова ядосан, защото ми беше писнало.

В този момент заех къде съм. Знаех, че този двигател е от някъде другаде, а не от Земята. Не знаех откъде беше дошъл, или от колко време го имаха те, но беше очевидно, че в този момент целият мой свят се разпада. Израстнах в свят, където правителството никога не лъжеше. Предишната година току-що бяхме кацнали на Луната. А тук Въздушните сили имаха тази технология и не казваха нищо за нея, което ме разяри.

Р: Да се върнем малко назад. Когато си бил на двигателя, е имало нещо, което си видял, за което ми спомена в предишния разговор и което намирам за много очарователно. Как и кога видя вътрешността на реактора? Можеш ли да опишеш кристалите?

Д: Това, което се случи беше, че поисках разрешение да проверя увредената област вътре в двигателя, където той е бил отворен. Те се поколебаха. Р. Това беше преди да ги ядосаш ли?

Д: Преди да изляза от тази увредена област напълно разярен, защото когато слязох долу в това нещо, те ми казаха да огледам набързо. Затова слязох долу и огледах наоколо. Човече, имаше невероятно изглеждаща технология нагоре и надолу по този двигател. И не можех да вляза повече от три фута в него, защото стигах до стена. И тази стена - тя беше като ирис/клапата на лещите на камера. Тя имаше много взаимнопреплитащи се перки, които се свиват или разширяват и винаги съм си мислел, че от тях ще стане най-страхотната врата. Там имаше и едно малко кръгло подобно на реактор нещо и аз просто поставих ръка отгоре му, а когато го направих, вратата просто се отвори. 

Р: Отвори се за теб? 

Д: Издаде лек шум.

Р: Може би оттам им е дошла идеята за вратата, която си видял в Зона 51? Д: Възможно е. Нямам идея. Но трябваше да погледна по-дълбоко в двигателя. И това, което видях, беше наистина очарователно. Такова пътешествие беше да си там, защото когато работех по моите термоядрени двигатели, всичко беше толкова малко; някои части дори трябваше да се обработват под микроскоп. Е, тук имаше повторение на моя основен дизайн, но достатъчно голямо, за да се движиш в него. Но човече, вместо това нещо, което бях произвел, за да постигна определена функция в моя двигател, тук имаше нещо друго. И това нещо друго беше материя, която започвах да разпознавам. Имаше кристали разположени един срещу друг. Изглеждаха приказно. И бяха вградени в това плазмено, подобно на трахея нещо. А в моя двигател ми беше толкова трудно да получа циклотрон, за да извия взривните вълни, които ми бяха необходими за ускоряването. Това нещо имаше един вид вентилационна система, която им позволяваше да изкарват плазмата навън през област, която изглеждаше като хрилете на акула. Цялото нещо изглеждаше толкова органично. Изглеждаше като жива машина - и органична и неорганична едновременно. Това беше оксиморон. Как можеш да обясниш нещо такова? Така или иначе, трябваше да видя много неща там вътре, които не можех да повярвам. 

Р: Колко минути беше във вътрешността сам?

Д: Не мисля, че съм бил там повече от пет минути. Знам, че това не звучи като дълго време, но имах чувството, че съм бил там една седмица. 

Р: Мисля, че ти ми каза, че имаш фотографска памет?

Д: Да. Просто щраках нон-стоп. Направо го абсорбирах. И докато излизах, не докоснах това нещо, а щом преминах през района, вратата се затвори след мен. Никога не казах на момчетата от Въздушните сили, че съм влизал в тази част на двигателя. Не мисля, че някога са разбрали, че има и друго отделение в двигателя, в което могат да влязат. 

Р: Защо?

Д: Защото не вярвам, че то им е позволило достъп. В двигателя имаше присъствие. Както когато присъства личност или същност. То просто си имаше своя такава. И така, аз излязох от двигателя и бях вбесен, защото знаех, че нямаше начин те да са го построили. То използваше някякъв вид ограничена възбуждаща сила, която дори не можем да си представим. Щеше да е необходимо да работя по това нещо продължително време, за да мога да схвана как правеха фракциите. Докато аз използвах плазмата по линеен начин, това нещо беше конструирано да върви във всяка посока, в която си иска, със своите плазмени потоци. Това е невъзможно. 

Р: С ракета ли?

Д: Да. Това нещо можеше да прави всичко. И аз наистина се чудех кой по дяволите го беше построил. Затова започнах да слизам по корпуса на двигателя. След като встъпихме в голям спор забелязах, че когато докосвах двигателя, той вече не реагираше с красивите сини и бели вихърчета от енергия. Те се бяха променили в нещо подобно на червеникаво-оранжев пламък. Когато се успокоих и се опитах да разбера какво беше това, то се промени отново в синкаво бяло, и започна да изглежда по-спокойно. Тогава осъзнах, че двигателят не беше само термочувствителен; той реагираше на умствени вълни. Той е симбиотичен и се фиксираше върху това какво мислиш и как се чувстваш. Това му позволяваше да осъществи интерфейс с тебе. Което означаваше, че това нещо имаше съзнание. И то знаеше, че аз съм там. Знаеше и че аз знаех, че то знае, че съм там.

За интервюирания:

Дейвид Едеър е международно признат експерт по приложението на авангардни космически технологии в промишлеността и търговията. На 11-годишна възраст той е построил стотици ракети, които е проектирал и тествал в полет. На 17 печели "Най- изключителното в областта на инженерните науки" - награда от американските Въздушни сили. На 19 годишна възраст проектира и изработва за американския флот механична система с художествена стойност, предназначена за промяна на реактивните турбинни двигатели, която поставя рекорд неподобрен досега. Дейвид Едеър е президент на "Интерсект Инк", чете лекции и осигурява консултантски услуги на компании и организации, които искат да узнаят как да използват най-новите технологични предимства.

От Nexus Magazine, Volume 9, Number 5 (Aug-Sept 2002)

www.nexusmagazine.com

Откъс от интервю с Дейвид Едеър

от Robert M. Stanley © 2002

Email: rstanley@socal.rr.com

ЗА НОВОТО ЛЕТИЩЕ В ДЕНВЪР

От Дейв Алън 

Интервю с Алекс Кристофър 

Легенда: ДА: (Дейв Алън, Домакин) AК (Алекс Кристофър) C: (Слушател) 

ДА: Снощи разговаряхме за някои неща. Разговаряхме за летището в Денвър и за това какво наистина става там, както и за проекта "Монтоук" и за Ал Биелек, а после за някои неща от Кутията на Пандора. 

АК: При целият символизъм на новото летище в Денвър, очевидно е, че е предвиден за "център за световен контрол". На летището има много символи на "тайните общества". Започнахме да ги проучваме, за да открием какво означават. Всичко е много плашещо. Един джентълмен на име Ал Биелек, който е участвал в някои доста необичайни правителствени проекти в миналото ми каза, че "областта Денвър е мястото, където ще бъде установен Западния Сектор на Новия Световен Ред в САЩ". До мен достигат малки парченца информация, потвърждаващи тези неща. Първото, което привлече вниманието ми на летището, беше най-горният камък, на който имаше масонски символ. И така, аз наистина исках да отида на летището и да го видя, защото прецених, че е много необичаен. Най-горният камък, или паметната плоча на летище Денвър, носи Масонски символ. Цяла група от нас отиде на летището да изпрати наши приятели и видя - на юго-източната страна на терминала, която, между другото се нарича "Голямата зала" - онова, което масоните споменават като своя зала за срещи. И на това нещо пише "Нова Световна Въздушна Комисия". Аз никога не съм чувала за това, а вие? 

ДА: Никога. 

АК: Там има масонски символи и една много необичайна геометрична форма - изобразява ръка, издигаща се от него, която се закривява под ъгъл 45 градуса. Има и нещо, което изглежда като клавиатура. Тази плоча е направена от гравиран гранит и неръждаема стомана и е много луксозна. Тази малка част в края на ръката е с неполиран дървен блок на нея. Джентълменът, който беше с мен по време на първото пътуване до летището, междувременно почина. Казват, че се е самоубил, но всичко друго ми казва, че това е невъзможно. Никой не може да върже на двоен възел катетър зад врата си и да се самоудуши. Просто не мисля, че това е възможно. Неговото име е Фил Шнайдер и той започна да вдига шум за всичко онова, което става в подземните бази, за чиито строеж е помагал много години. Той е работил в подземните бази в Зона 51 и Дулси, Ню Мексико, както и на няколко други места. Шнайдер ми каза, че тази приличаща на клавиатура област изглеждала като форма на техно-геометрията, която била с "извънземна насоченост" и че имала нещо общо със системата за "насочване", каквото и да означава това, която функционирала като човешка стръв, която да отвежда корабите направо в "Голямата зала". Там, където е тази плоча, има и твърде необичайни фрески на пода, масонски, водещи до "Черното Слънце" (Бележка на издателя: Според Ал Биелек, бащата на Шнайдер е бил капитан по време на нацисткия режим и е бил на кораба "Елдридж" през 1943 като медицинско лице), което произхожда от нацистката символика. "Тайните общества" обожават слънцето. Нацистите се прекланяли пред "Черното Слънце", което води до идеята за Сатурн. Сатанизмът и Сатурн вървят ръка за ръка. (Забележка: "Черното Слънце" се отнася и за масивната черна дупка в центъра на нашата галактика. По отношение на "необичайните орнаменти на пода" някои твърдят, че базата в Хувър Дем, близо до Лас Вегас, недалеч от Зона 51, съдържа "странни инкрустации" от окултния и масонски зодиакален символизъм. Докладите твърдят, че тъй като скалите са били взривени, за да са направи място за язовира, са се натъкнали на огромни кухини. Възможно ли е те да имат връзка с подземната мрежа? Друг необичаен язовир е "Глен Кениън", близо до Пейдж, Аризона, който може би тайно осигурява водноелектрическо захранване за базата, която, както се твърди, се намира под района и свързва базите "Дулси" и "Зона 51" под земята. - Брантън). Освен това, на летището има и група стенописи, които са измежду най- гротескните неща, които някога сте виждали. 

ДА: В хода на "Операция Пейпърклип", нацистите бяха доведени в САЩ, за да бъдат оженени, сгодени и въведени на власт. 

AК: Аз зная, че са тук, защото съм ги виждала (германците) заедно с американци, в по-специалните райони на летището. Но тези рисунки са много обезпокояващи и много необичайни. Когато за пръв път се опитах да се свържа с художника им и да поговоря с него за тези стенописи, той ми каза, че са му били дадени насоки какво да нарисува на стенописите. Когато отидох в ателието му, поисках да видя насоките, които са му били дадени за това какво да нарисува на последните два стенописа, него внезапно го обхвана амнезия и каза, че разбира се, не са му давани никакви насоки. На мен и още двама души ни отне над осем месеца, докато разгадаем цялата символика, включена в тези стенописи. Оказа се, че някои от тях са "пускови" картини, съдържащи символите, предвидени да задействат хората с алтернативни персоналности, програмирани по програми, сходни с използваните по проекта MK- ULTRA, за да изпълняват специфичните задачи, за които са били обучавани във връзка с нещо, свързано със сатанинските ритуали и контрола над ума. Веднъж ми се обади една жена, която беше наистина обезпокоена във връзка с някаква информация. Тя ми разказа за много различни неща, които по-късно се оказаха пускови механизми по проект MK-ULTRA. Освен това, почти всеки аспект на тези стенописи съдържа символи, свързани с тайните общества. Когато разберете за какво се говори във всички тях, звучи доста плашещо. Стигате до "Споразумение относно биологичните различия", до премахването на определени раси по света и до контрола над ума... Те направо се набиват в очите ти още щом влезеш в летището. Повечето хора ги поглеждат и казват "какви ненормални картини, какво изобщо търсят на летището"? 

ДА: Споменахте, че под летището има много етажи. 

AК: Да. 

ДА: Дали фактът, че всички тези подземни нива са там има нещо общо с това защо отне толкова дълго време, докато бъде отворено това летище? 

АК: Джентълменът, с когото се бях свързала, Фил Шнайдер, каза, че последната година от строежа са свързвали подземната летищна система с дълбоката подземна база. Той ми каза, че има поне осем-етажна база отдолу и че под летището има подземен град с площ 4.5 кв. мили и база с площ 88.5 кв. мили. Крайно необичайно е да определят район от 50 кв. мили, върху повърхността на който да разположат летище в средата на нищото, освен ако наистина не са планирали да го използват по-късно за нещо много необичайно. До това летище има дълга 10-мили 4-лентова магистрала, но между Денвър и летището няма абсолютно нищо. Няма даже бензиностанция - поне през септември 1995 беше така. Хората в Денвър са наистина обезпокоени от факта, че нещата с това летище се развиха така. Имаше един човек, който написа книга, в която направи изявлението, че техния екип притежава копие от аудиолента, на която длъжностно лице от град Денвър разговаря с хора от ЦРУ и че на това лице са му били платени 1.5 милиона долара, за да позволи "летището" да бъде построено, независимо какво ще коства това. Изглежда, че наистина е имало доста по-голям интерес от страна на длъжностните лица в Денвър това летище да се построи. Те планират да го използват за нещо различно от приземяване на самолети. 

ДА: Значи, този човек ви отведе долу, за да хвърлите поглед под земята? 

AК: Аз бях поканена да участвам в пътуването. Имах приятел, който направо ни отведе долу, в активната зона под земята. Там долу е много интересно. Местата за багажното отделение са много необичайни. Цялото остаряло багажно оборудване, което не работи добре, не изглежда много по-различно от това, с което се работи днес. 

ДА: Споменаваше, че има огромни бетонни коридори с пожарогасителни съоръжения по продължение на целия таван. Какво търсят те в бетонен бункер? (Предполага се, че бетона няма да се подпали, ако избухне пожар, затова е възможно да са предвидени за впръскване на нещо друго, освен "вода" през тях, щом са разположени по продължение на целия таван? - Брантън). 

AК: Същият въпрос зададохме и ние. Тези шахти са огромни и са от двете страни на линията. И така, там има две огромни шахти, достатъчно големи, за да поберат магистрала с две платна. Има много МАЛКО отвори водещи навътре и навън от линията, но на изхода на тази 50 кв. мили площ има огромна стоманена врата, през която лесно би влязъл огромен камион. Може да се използва за почти всичко, но онова, което е толкова необичайно в случая е, че на ВСЕКИ ПЕТ ИЛИ ШЕСТ ФУТА от тавана, по цялата му ширина, има по една тръба с четири-пет впръскващи глави. Така е по ЦЯЛАТА дължина на съоръжението, "което сигурно е около миля". Има две такива шахти, а аз получих снимка по пощата, правена от някой, който е бил на платформата на вагона. На снимката като че ли се виждаха нещо като призрачни фигури. Това беше майка с бебе, увито в одеало. Докато бях долу в тази бетонна шахта и двата пъти ми се гадеше. Там отдолу има някакви много необичайни вибрации (от други "времеви измерения"? - Брантън). Тунелната шахта през която влиза влака може би прави връзка с подземен тунел постъпващ от петте сгради, които бяха построени и заровени. Когато започна строителството, вече съществуваше тунел с диаметър 40 фута. Имам предвид онези пет сгради, които построиха преди три и половина години, а после внезапно казаха "У-упс, тези са на погрешното място" - и ги затвориха, заедно с една много съвременна писта, която сега лежи заровена под около 4 инча кал. Изглежда направо ненормално, някой да построи съвременен високотехнологичен строителен комплекс с взаимносвързващи се тунели плюс един тунел, отиващ назад към подземния тунел при пресечката, а след това да заяви, че я е построил на "погрешното място" и да я покрие с пръст. Не вярвам да има толкова глупави хора. 

ДА: Разбира се, че няма. Проекти като този са стратегически планирани и не минават просто така. 

AК: Някои от тези пет сгради са с височина 150 фута. Има една висока 78 фута и една - 126 фута. Всичките са в този обхват. От този комплекс тръгва шахта, която стига до пресечка "С". Когато започнаха този проект, както казах, имаше и шахта с диаметър 40 фута, която идваше от място извън границите, до които работеше персонала. Тя си беше там, когато проекта започна. И всички, които работеха по тези проекти... имаше пет различни предприемача и никой от хората включени в тези екипи по договора не взаимодействаше с тези от другите. Когато проекта беше завършен, всички бяха освободени и отпратени. 

ДА: А някой би си помислил, че при правенето на масивна конструкция тайната не може да се запази. 

AК: Смятам, че много хора са видели неща, които са ги обезпокоили твърде много, но не биха говорили за това. Интервюирах няколко от бившите служители работили на този строеж, който беше заровен, но те се страхуват да говорят. Казват, че всеки е нервен, когато го питаш за тези неща и са решили да разкрият някои от тайните които знаят, но не искат да се знае кои са. Мога да ви кажа, че това е едно много необичайно и призрачно място и че ако си чувствителен, започва да ти се гади още докато навлизаш в района на летището. Особено когато слезеш под земята. Ставаш много нервен и започва да ти се гади. Освен това, в района става и огромно течение. ДА: Откъде идва то? 

AК: Мисля, че идва от някакъв вид подземна електрическа система, защото там, където бяхме, нямаше електропроводи и цялото място просто гъмжи от тази свободна енергия, която се носи наоколо. Много необичайно. Освен това, в подземията има области, които са оградени с мрежи с остри шипове обърнати навътре, поставени сякаш за да предпазват от хората отвътре, а не от тези отвън. Всички тези площи са там, акри от тях, а никоя не се използва активно. Има много терасовидни отрязъци, които се спускат надолу. В един участък, особено, е забранено влизането без биологично предпазващ костюм. Казват, че в този участък имало някакъв вид "неидентифицирани биологични гъбички", който поразявал дробовете на хората. 

ДА: Хмм. Някакъв начин да прикрият нещо, което е в този участък ли? 

AК: Ние смятаме, че районът води до по-дълбоки нива от подземията на летището,  но е обграден с телена мрежа и там не може да се проникне. Според нас, това е участъкът, който слиза около шест нива под ниво четири. В него е проникнал един от електротехниците - той се натъкнал там на много странни неща, но сега отказва да говори за това. 

ДА: Наистина странно. 

AК: Освен това, на летището има нещо, което изглежда като охлаждащите кули на миниатюрен ядрен реактор и аз не разбирам защо тези кули са там. Когато хората попитаха, отговорът беше, че те са част от системата за проветряване и изсмукване. Вентилация и изсмукване откъде? 

ДА: За какво смятате, че служи? 

AК: Мисля, че всичко това е свързано с дълбоките подземия. 

ДА: Казват, че това място изглежда като някаква подземна зона за задържане... нещо като кошара... място, което може да побере хиляди хора. Вратите, телените мрежи... 

AК: Превозните средства за транспортиране на багаж се движат по магистрала с две платна, а покрай тази магистрала има преградени с мрежи места, които биха могли да бъдат използвани като места за задържане. Не разбирам защо са построили всичко това именно по този начин, освен ако в бъдеще планират да ги използват за нещо подобно. 

ДА: За какво би могло да служи всичко това? 

AК: Ако Фил е прав и всичко това се свързва с дълбоката подземна база, чиито планове са му били предложени през 1979 и това, което този друг човек ми КАЗА в личен разговор е, че в тези дълбоки подземни бази, използвани от извънземни има много РОБСКА РАБОТНА СИЛА и че голяма част от тази робска работна сила са деца. ТОЙ КАЗА, че когато децата достигнат точката, в която не могат да работят повече, биват убивани на място и консумирани. 

ДА: Консумирани от кого? 

AК: Извънземни. Повтарям, това не е моя информация, а от един човек, който си даде живота, за да види тази информация бял свят. Той е работил там близо 20 години и знаеше всичко, което става там. 

ДА: Хммм. Кого ядат тези извънземни? 

AК: Те обичат малки човешки деца, не замърсени, както са възрастните. Има един джентълмен, който твърди, че в тази страна има невероятно много откраднати деца. 

Да: Над 200,000 всяка година. 

AК: И че тези деца са основното предястие. 

(Забележка: Мнозина ще прочетат това и ще се присмеят, не вярвайки на подобни твърдения. В това няма нищо лошо и даже самия Фил Шнайдер ни съветва да си сложим "скептик-лата", когато проучваме твърдения от този род и винаги да търсим някакво потвърждение. Затова аз предлагам Конгресът да заобиколи ИЗПЪЛНИТЕЛНИЯ клон на правителството - което ни е продало на Тайните служби- Промишления Комплекс, един клон, който първоначално е бил предвиден от основателите на Републиката, за да бъдат "слуги" на КОНГРЕСА, СЕНАТА и НАРОДА - и да предприеме пълно мащабно разследване на тази и на другите подземни бази, дори ако за тази цел е необходима военна мобилизация на Конгреса. Като повод за такова разследване могат да послужат твърденията за неетично използване на парите на американските данъкоплатци, за нарушения на Федералните Медицински Разпоредби по отношение на генетичните изследвания, неплащането на данъци за подземните съоръжения, използвани от неизбирани чрез избори длъжностни лица, за приютяването в тях на "незаконно пребиваващи" извънземни, за подкупи и национална измяна, за незаконно отглеждане на добитък - по отношение на базите в Дулси и другите, за евентуално отвличане на деца, за нарушаването на човешките права на деца, и т.н.... - Брантън). 

ДА: Колко драконианци има там долу? 

AК: Чувах цифрата 150,000 само за района на Ню Йорк. 

ДА: Отдолу под Ню Йорк ли? 

AК: Да. В някаква подземна база там. 

ДА: Интересно. Вие сте виждали снимки на тези неща, така ли? 

AК: Виждала съм ги лице в лице. 

ДА: Наистина ли? 

AК: Да. От информация, издадена ми от група или екип, който също работи в тези подземни бази, които се опитват да изнесат тази информация навън и които обичат тази страна зная, че ПОД КРАКАТА НИ СЕ ВОДИ ВОЙНА, КАКТО И НАД ГЛАВИТЕ НИ - война, за която публиката не знае нищо. Тя е между тези ИЗВЪНЗЕМНИ сили и ХОРА, които се опитват да се борят с тях. 

ДА: Какви други видове сте виждали? 

AК: Тези, които съм виждала, са сивите с големите очи и Влечугоподобните. 

ДА: Как изглеждат тези влечугоподобни? 

AК: Има три различни вида. 

ДА: Можете ли да ни кажете как стана така, че установихте контакт с тях? 

AК: Когато живеех във Флорида, в град Панама, районът гъмжеше от странни събития. Имах съседи, които наблюдаваха НЛО и събираха информация за тях. Една нощ към 2:30, съседът ми ме повика и беше напълно обезумял - искаше да отида там. Отидох тичешком до предната им врата и тя и приятелят й, който е пилот в гражданската авиация, бяха в хола, изплашени до смърт. Погледнах към нея, очите й бяха обърнати към главата - губеше съзнание и се свличаше надолу по стената. Приятелят й се опитваше да ми каже какво е станало и усещах тази невероятна енергия, която сякаш щеше да проникне през главата ми. Затова ги издърпах навън, където останахме известно време и поговорихме... 

ДА: Някои биха казали, че това е случай на обсебване от демони... 

AК: О, не. В стаята имаше радиация. На следващия ден растенията, които имаше тя, увяхнаха. В тази стая беше съсредоточено масивно количество енергия. След като беше изминал около час, обсъдихме станалото и решихме да влезем отново в къщата. И двамата били в леглото и били измъкнати от него през нощта. Спомняха си само блясък на светлина в лицето и, че са изплашени до смърт. Но когато се върнахме в къщата забелязах, че на бузата си той имаше отпечатък от малка длан и от пръсти, които трябва да са били дълги десет инча, със следи от нокти по края, прогорени на бузите му. На следващия ден мястото беше толкова подуто, че той не можеше да го докосне. Заснех на видео тези белези. Отпечатъците бяха от някой, който се беше навел зад него и го беше измъкнал от леглото. Те правели любов и някой го повдигнал от нея и оставил тези изгаряния там. Накрая ги успокоих достатъчно, за да се прибера в къщи. Прибрах се и си легнах. Следващото нещо, което осъзнах беше, че се събуждам и че това "нещо" стои над леглото ми. Съществото имаше "обгръщащи" жълти очи със зеници като на змия и заострени уши и усмивка, която обхващаше лицето. Носеше сребрист костюм и страхотно ме изплаши. Завих се презглава със завивките и започнах да пищя... Виждала съм този вид същества повече от веднъж .

ДА: Какво друго можете да ни кажете за това същество? 

AК: Имаше закривен нос и изглеждаше като хуманоид, с изключение на очите и на тази сивкава усмивка. По-късно пред 1991, работех в сграда в един голям град и си бях взела почивка към 6:00 - следващия момент в който се опомних, беше 10:30 през нощта, а ми се струваше, че съм направила кратко прекъсване. Започнах да си спомням, че бях взета на борда на кораб, преминавайки през четирите етажа на сградата с офиса и през покрива. Там, на кораба, се натъкнах на "ГЕРМАНЦИ" И "АМЕРИКАНЦИ" РАБОТЕЩИ ЗАЕДНО, както и на ИЗВЪНЗЕМНИ СИВИ, а после бях отведена в някакво друго съоръжение и там отново видях ВЛЕЧУГОПОДОБНИ... тези, които аз наричам "бебетата на Годзила", които имат къси зъби и жълти полегати очи и които изглеждат като ВЕЛОСИ-РАПТОР. 

ДА: Защо тези създания са спрели избора си на вас? 

AК: Открих един общ знаменател при отвличанията, той се повтаряше отново и отново. Занимавах се с много хора, които са били отвличани и общ фактор изглеждаше кръвната линия - това е кръвната линия, която се връща назад към древните индианци, или към местните американци. 

ДА: Тези хора генетичен материал ли търсят? 

AК: Не зная дали това е древна кръвна линия, която искат да опитат и спрат, или нещо друго. Зная, че ми бяха задавани някакви въпроси, например как правя някои от психичните неща, които правех по това време. Но крайно необичайно е някой да мисли, че е бил отвличан и да не се окаже, че има някъде древна индианска кръвна линия. 

ДА: Какво се случи след това преживяване? Кога друг път сте виждали извънземни? 

AК: В това съоръжение видях Сивите с бадемовите очи, но това, което ми се наби в ума, бяха съществата, които изглеждат като влечуги, или велоси-раптори. Те са най- жестоките същества, които можете да си представите и дори миришат противно. Имаше две много необичайни места там, на които ме отведоха, които изглеждаха като камера за дълбоко замразяване, там тези неща бяха в хибернационни тръби и това е приблизително всичко, което си спомням, освен, че видях някакви черни хеликоптери и малки дискообразни летателни средства. На това място паметта ми е като отрязана и не мога да си спомня нищо друго. Разберете, хора, те са наистина там! 

ДА: Да включим телефонната линия, за да могат да се обадят някои слушатели и, да поговорим за Ал Биелек и за някои от нещата, за които сте говорили с него. Съгласна ли сте? 

AК: Разбира се. 

С: На тези кораби, където имаше германци и американци, те носеха ли на униформите си някакви отличителни знаци? 

AК: Да, носеха. Беше ми казано, че организацията се нарича "Черното Общество" (възможно "Черните Монаси" от NSA, които взаимодействат пряко с извънземните? - Брантън); от хора, за които се предполага, че знаят. Син триъгълник с черен дракон с червени очи, поместен в кръг. Беше много необичайно. Има една жена, която написа книга за среща, която е имала във Форт Уолдън. Срещнах се с нея преди няколко години и си говорихме за това, което е видяла. Тя също споменаваше за триъгълен отличителен знак. И тя и аз седнахме и нарисувахме каквото сме видели. (Забележка: Символи на крилата змия са били забелязвани от няколко отвлечени, включително от полицая Хърбърт Шърмър, който докладва за отличителните знаци по униформите на сивите с очи като на влечугоподобни, които са го отвлекли. - Брантън). 

В книгата "Космическият Конфликт", авторът говори за наличието на древен град, открит от Германците преди Втората Световна Война и за техните усилия да съживят няколко замразени хора, които са намерили в този подземен град и за това, че истинските хора не можели да бъдат съживени, а тези, които можели да бъдат съживени, били всъщност влечугоподобни, направили се на хора и че влечугоподобните имат способността да си променят формата и да създават (лазерно) холографско изображение така, че когато погледнеш към тях, виждаш човек, но онова, което се намира под това изображение, не е човек. То е като показаното във филма "Те са сред нас" "дежа ву". (Забележка: Един отдавнашен бюлетин, наречен КРИСТАЛНАТА ТОПКА, публикува информация на тази тема, в която се казваше, че по време на едно проучване на паднал метеор в Сибир се открил погребан град, където открили замразените тела на двама души, които НЕ можели да бъдат съживени, както и телата на приличащи на хора влечугоподобни - които БИЛИ съживени. Според твърденията, влечугоподобните се възвърнали към живот и убили съветските учени и посредством някакъв вид психическа осмоза, асимилирали техните спомени и характеристики чрез някакъв процес, свързан с промяната на формата на молекулите. Джон Карпентър, който режисира филма "Те са сред нас" ("THEY LIVE ), режисира също така и филм наречен "НЕЩОТО" ("THE THING"), третиращ подобна тема. След това, извънземните "мошеници" извикват подкрепления, излизат още учени и биват "подменени" и така те предполагаемо са връщат в Русия и започват да проникват в Комунистическото правителство. Макар, че подобни твърдения могат да звучат абсурдно, все пак е интересно колко многобройни са "абсурдните" твърдения от този род, съдържащи еднакви "влечугоподобни" теми. В добавка към инстинктивният и всеобщ страх у хората от нещата, които са "влечугоподобни", възможно ли е тази непрекъснато срещаща се тема да е повече от съвпадение? - Брантън). Кати ОЪрайън, която написа "Транс­формацията на Америка" разкри, че Джордж Буш (старши) е проектирал холограма, че той всъщност е влечугоподобен... наистина странно нещо, но ако тази технология, която те притежават съществува, защо да не е възможно една цяла раса да направи нещо подобно... тези "хора", които работят с нашето правителство? 

C: Аз вярвам в това, но вярвам, че това са демони, които се проявяват като извънземни същества и че това се прави от много дълго време... 

ДА: Демони? Какво са демоните? 

C: Паднали ангели. 

ДА: Във всеки случай, влечугоподобните изглеждат по този начин. Всички древни писания на планетата споменават за крилати змии (или в случая с Юдео- Християнските писания, като Битие глава 3 и Откровение глава 12, змиеподобните същества или са обладани от "демони", или са такива, чрез които демоните са в състояние да, или на които се позволява да се "инкарнират". - Брантън). 

AК: Тези хора, които са направили всички проучвания и са част от подземното правителство казват, че хората на тази планета са водили война с тези влечугоподобни извънземни от хиляди години. В някакъв момент, нещата на планетата станали толкова горещи, както сега, че извънземните взели това хологражско изображение и проникнали сред човешката раса, за да я завземат отвътре и подкопаят основите й, точно както Новият Световен Ред прави сега. Казват, че същото нещо се е случило с цивилизацията на и Земята преди и че още тогава хората са притежавали способността за междупланетно пътуване и че да пребивават тук заедно с влечугоподобните било толкова зле, че се наложило да заминат... Казват и това, че съществата, които изглеждат като хора, които посещават планетата сега, и които се опитват да ни информират какво става и да ни напътстват, са всъщност НАШИТЕ ПРЕДЦИ, КОИТО ТОГАВА СА ИЗБЯГАЛИ ОТ ЗЕМЯТА, когато тя е била под властта на влечугоподобните. 

ДА: Какво мислите за кръговете в нивите? 

AК: O, кръговете в нивите, които са истински, са вид геометричен език съдържащ информация. Казват, че много кръгове се появяват в САЩ и че правителството крие информацията (или разваля кръговете, преди обществеността да може да ги намери, както твърдят други - Брантън) за тяхната поява. 

ДА: Същото е и в Канада и Австралия. 

C: Изглежда сякаш зачестяват. 

АК: Нещата ескалират с невероятна скорост. Мисля, че чрез всичките тези филми в медиите те се опитват да смегчат нещата, които в даден момент смятат да ни разкрият. 

C: Значи, само след някакви си години, планират да оповестят това официално и да отведат хората на това летище? 

AК: Вижте, Рейгън е заявявал повече от веднъж, че единственото нещо, което може да накара хората да се обединят, е някакъв вид "външна сила". 

ДА: Точно така беше, аз си спомням - той повтори това няколко пъти. 

AК: Скоро ходих в Южна Флорида и там интервюирах човек, който прави проучвания от 30 години - той разполагаше с информацията, която имах и аз относно факта, че нашето правителство разполага с дискообразни летателни обекти още от 1920 година и че през 1952 година са разполагали с над 500 такива, скрити в подземните бази. Ако са ги имали през 1952, като се има предвид, че темповете на нарастване на военната технология са с 44 години за всяка изминала година, какво си мислите, че притежават сега - 44 години по-късно, след като технологиите са напреднали с еквивалента на 1,936 години? 

C: Преди около 2-3 месеца се срещнах с човек, когото познавам от години - един от роднините му беше починал току-що - заговорихме на тези теми и той ми каза, че работи в подземна военна база в Колорадо. Попитах го какво прави там и той ми каза, че ако ми разкаже, ще трябва да ме убие. Казах му, че не искам да знам. Направо бях шокиран и просто не знаех какво да си мисля, а след това чух вашето предаване. Искам да знам какво мислят нашите гости за доклада, който нашето правителство направи за Желязната планина през 1960 година и дали това се връзва с информациите, че нацистите и американците (ЦРУ) работят заедно. Това би обяснило и видението на Джордж Вашингтон за това, че тази страна бива завладяна от изток от чужда сила и когато вече е изгубена всякаква надежда, ангелите на Бог слизат и нацията бива спасена. Никога не съм можел да разбера защо ангелите на Бог ще слизат долу и ще се сражават с хората, за да спасят една толкова малка страна, каквато е била тази страна преди 200 години, но в настоящия контекст изглежда, че има някакво обяснение на всичко това. Afc Да, доклада за Желязната планина. Този, който твърди, че е негов автор сега казва, че е било само шега, затова мисля, че тогава е изтекла някаква част от информацията, която се стараят да прикрият. Всичко посочено в този доклад сега се случва до най-големи подробности. 

C: Тези влечугоподобни кървят ли, ако бъдат простреляни? 

ДА: Някой убивал ли е влечугоподобно? 

AК: Фил Шнайдер е убивал. Той е убил няколко от тях. Когато е работел по пробиването на някакви тунели в базата Дулси, се е спуснал надолу по някаква шахта и се е озовал в гнездото им. Там вътре били той и няколко души от неговия екип, дошли някои и от Делта Форс. Имало престрелка с тези извънземни и той убил двама от тях, преди тя да приключи и да го прострелят с някакъв вид лазерно оръжие. Той повдигаше ризата си и ми показваше къде са направили дупка в гръдния му кош с това оръжие, каквото и да е било то. 

ДА: Значи, те могат да бъдат убивани? 

АК: Да - ако успееш, умират както всеки друг. Те се състоят от твърди вещества, също като нас. 

C: Интересното е, че висшите служители в администрацията на Клинтън, например Сиснерос, бяха дълбоко свързани с изграждането на това летище. Също и Пат Шрьодер. Внезапно, тя напуска офиса. Сякаш много от хората, които са имали връзка с летището, напускат града. Има и един човек на име Родни Ститч, който пише за масова корупция в района на Денвър. Дали това има връзка с онова, за което говорим? 

AК: Той е човека, който написа книгата "Измамването на Америка". Той каза, че разполагат със запис на агент на ЦРУ, който плаща на кмета на Денвър, за да бъде построено летището. Има толкова много корупция. Те просто продават населението на Америка. Някои от нашите хора пък продават останалата част от населението за парче злато. 

ДА: Кажете нещо за Ал Биелек и за начина, по който онова, което твърди той, се свързва с всичко това? 

AК: Срещнах се с Ал преди около година. 

ДА: Кой е Ал Биелек? 

AК: Той твърди, че е един от онези, които са скочили от борда на кораба "Елдридж", когато той е бил в хиперпространството по време на "Експеримента Филаделфия". Всъщност, той е пътувал напред във времето и е питал хората, които е срещнал какво е станало в бъдещето. По онова време му е била дадена информация за Новия Световен Ред и за това, че Денвър е мястото на Западния Сектор на Новия Световен Ред и че Атланта е контролния център на Източния Сектор. Възможно ли е фактът, че олимпийските игри са в Атланта, да е част от сценария? Всички магистрали на Атланта са оборудвани с камери за наблюдение точно като тези, които видяхме в подземията на летището в Денвър. Мониторите са навсякъде по междущатската магистрала и по много от улиците на Атланта. Миналата седмица говорих с човек, който работи по проекта за Олимпийските игри във връзка с олимпийския стадион и той ми каза, че се осигуряват срещу евентуални терористични нападения. Дали те знаят нещо, което ние не знаем? 

(Забележка: Що се отнася до това дали Денвър ще е центъра на Новия Световен Ред за контрол на запада, трябва да си дадем сметка, че бъдещето не е изцяло ФИКСИРАНО. То ПОДЛЕЖИ на промени. Според контактьорите, съществуват различни "паралелни реалности". Три-измерната, или реалността от третата плътност, е "основата" върху която съществуват всички други. Други реалности съществуват в четвъртата, петата и другите "плътности", където обектите и събитията са някак "по-течни", отколкото в триизмерната реалност. Мнозина, които твърдят, че са пътували във времето казват, че са били някак извън-фаза с хората в другите времеви зони. Те са можели да ги наблюдават и все пак са били "невидими", или в състояние извън фаза, което по принцип им е пречело да се "намесват" до степен да променят три-измерни минали събития. Други, включени в проекта "Монтоук", например, казват, че "бъдещетата", които са наблюдавали, са били като квази-реалност или полу-призрачни, сякаш "бъдещата" реалност е като мокра глина, която още не е изсъхнала и не се е втвърдила в твърда като БЕТОН реалност. Ако случаят е такъв, тогава Денвър НЕ непременно ще е такъв контролен център макар, че "мисъл-формите", или това, което бихме могли да наречем "шаблони на реалността" НАИСТИНА СА вече изградени от тайното правителство и са в процес на "втвърдяване", докато бъдещето се приближава. При все това, ВСЯКА мисъл-форма може да бъде разрушена и заменена, ПРЕДИ да се втвърди в триизмерната, подобна на бетон реалност. Тези, които живеят в трето измерение, имат СИЛАТА да определят изхода от събитията посредством своята връзка с вечното СЕГА, точно както една голяма река има приоритет пред по-малките притоци при определянето на речното легло. Затова, когато живеем във вечното СЕГА, което непрекъснато е в процес на превръщане от състояние на ТЕЧНА мисъл-форма в твърд като БЕТОН материал. Веднъж "фиксирано и установено", събитието не може да бъде променяно. Но ако има макар и незначителна податливост, останала в събитието, тогава това събитие потенциално може да бъде променено... за добро или зло. - Брантън). 

ДА: Може би ще направят и друга грешка. Имаме слушател на телефона. 

C: Бих искал да ви благодаря за информацията, която изнасяте. Колкото и невероятна да е тя за слушателската аудитория, аз лично съм се натъквал на тези неща. Относно технологичната база, с която казвате, че работи правителството. Личните ми впечатления от нея са ужасяващи. Участвах в програма за контрол над ума. Просто се оказах на неподходящото място в неподходящия момент. За мен е потресаващо, че се случват тези неща и знам колко трудно е да накараш хората да се събудят за всички тези неща. Аз мисля, че целта не е само да бъдем контролирани, а да бъдем докарани до положение да не можем вече да се свържем обратно с източника. Мисля, че всъщност борбата е не толкова на физическо ниво, а за душите ни. 

AК: Това е вярно. Именно за това е всичко. Целта е да се контролира пространството между душите ни. Мисля, че много хора са ни продали и са се включили в това, без да имат представа каква е ГОЛЯМАТА картина, защото всичко е толкова раздробено на части. Разгръща се един много демоничен сценарий. 

C: Ето защо аз ще прекарам остатъка от дните си в това да се опитвам да привлека вниманието на хората върху тези неща. Според мен, ако не спрем, когато това нещо достигне своя максимум и те успеят да постигнат тотален контрол, шансовете ни да се свържем отново се отлагат безкрайно. Afc Вижте, има и същества, които чакат хората да помолят, масово, за помощ, и те са там и ще помогнат, но ние трябва да ги помолим да ни помогнат, защото те зачитат свободната ни воля. 

ДА: Алекс, как можем да се снабдим с книгата ти "Кутията на Пандора"? 

AК: Можете да пишете на адрес PANDORA'S BOX, 2663 Valleydale Road, Suite 126, Birmingham, Alabama 35224. "Кутията на Пандора" (Pandora's Box) - Том първи" струва $50 ($80 за чужбина), и "Pandora's Box - Том втори" струва $35 ($65 за чужбина). Книгата наречена "Космическият конфликт" ("The Cosmic Conflict) струва $40 ($75 за чужбина). Това са страхотни книги с много информация в тях. 

ДА: Алекс, благодаря ти, че беше с нас и се надявам да ни гостуваш отново.