Всичко започва много по-рано от 1917 г. През 1879 г. Джон Рокфелер със своята компания „Стандарт Ойл" контролира 95 % от американските петролни рафинерии с амбициите да постигне световен контрол.
През 1883 г. руснаците откриват големите петролни залежи в Баку и много бързо развиват това огромно богатство. Рокфелер среща сериозен конкурент от страна на Русия, която само след пет години — в 1888 г. завзема световния пазар. Производството им нараства много бързо. Докато през 1860 г. производството на САЩ е 70000 тона, а това на Русия — 1300 тона, през 1901 г. САЩ имат 10 млн. тона производство, а Русия — 12 млн. и 200 хил. тона. Това спомага Русия да стане една от най- индустриализираните страни в света и през 1913 г. тя надминава по индустриална продукция САЩ, Англия и Германия.
Болшевишката революция през 1917 г. заварва Русия в икономически прогрес, който развива до голяма степен средната класа — най-големият враг на конспирацията, което е и една от причините за Революцията. Втората причина е, че след разгрома на Наполеон и влизането на руски войски в Париж в 1814 г. много руски аристократи посещават Франция и възприемат революционните либерални идеи, в резултат на което се образуват двете тайни масонски ложи в Русия. Същите тези масонски ложи по- късно играят решаваща роля за революцията, специално с образуването на управлението, което напълно замества царя след неговото абдикиране.
Социалдемократическата работническа партия покъсно става Руска комунистическа партия с водачи Ленин и Троцки.
Най-решителният момент за Руската революция настъпва през 1905 г. в Лондон (Англия), когато Фабианската организация дава на болшевиките един голям заем за започването на революцията. Много от членовете на тази организация също им заемат големи суми. Един oт тях е известният им член Жозеф Фелс — американски сапунен магнат, който лично отпуска големи суми за същата цел.
Якоб Шиф, Жорж Кенан, Морган и някои нюйоркски банки заемат на Япония 30 милиона долара, за да нападат Русия от изток и по този начин улесняват болшевиките, които на 1 май 1905 г. започват революцията, която не успява. Ленин е в Швейцария, Троцки — в САЩ, а Сталин — в Сибир. За услугата му японците награждават Кенан с два от най-големите им ордена „Златния военен медал" и „Свещеното съкровище".
Още през 1915 г. в Ню Йорк е образувана специална корпорация за координиране на помощите, специално тези за болшевиките. Организаторите са Рокфелер, Морган и Нейшънъл Сити Банк. Президент на Корпорацията е Франк Вандерелип с директори Дюпон, Ото Кан и други представители на банките и известни банкови магнати.
Никой не би могъл да помисли сериозно, че капиталисти от такъв ранг ще финансират една антикапиталистическа революция, но това стана и е неоспорим факт.
Руското генерално командване получава от един свой агент в Ню Йорк рапорт с дата 15 февруари 1916 г. Същият документ става достояние на света чрез книгата на писателя Борис Брасол „Светът на кръстопътищата". А ето и част от рапорта: „На 14 февруари 1916 г. в източната част на Ню Йорк се състоя тайно събрание от 62 делегати. Петдесет от тях били ветерани от революцията през 1905 г., а останалите са били нови членове. Много от делегатите принадлежат на интелектуалната класа, като доктори, публицисти и т. н. Целта на събранието е била обсъждане начина на започване на голямата революция в Русия. Според повечето от делегатите условията в момента са били много благоприятни, с изключение на финансовия въпрос. При неговото поставяне събранието е било веднага осведомено от някого от членовете, че този въпрос е подсигурен, във връзка с което името на Якоб Шиф е било многократно споменавано."
След абдикирането на царя — 15 март 1917 г. — се съставя временно правителство, оглавено от социалиста Коренски, който веднага дава пълна амнистия. Ленин, Сталин и Троцки се връщат в Русия и този път през есента на 1917 г. болшевишката революция успява. Троцки напуска Ню Йорк на 27 март 1917 г. с още 275 свои последователи на път за Канада. В Нова Скоча канадските власти го задържат, тъй като откриват в Троцки десет хиляди долара — голяма сума за това време. Въпреки че Троцки е притежавал американски паспорт, канадците отказват да го пуснат, защото са знаели кой е Троцки и защо се връща в Русия. По същото време Канада, САЩ и Царска Русия са във война с Германия. Революцията е била против интересите на Канада и САЩ, тъй като при успех, Ленин ще сключи мирен договор с Германия, която ще освободи войските си от руския фронт и ще ги насочи срещу канадските и американските, както и става. Под натиска на американския президент Уилсън канадците пускат Троцки и придружаващите го.
Ленин също напуска Швейцария с 32-мата си привърженици в един военен германски брониран влак, преминавайки през военните германски линии и охраняван от германски войници. Предполага се, че Ленин предвари- телно се е споразумял с германците веднага след като завземе властта да спре войната с Германия. Защо американските банкери избират Ленин да сътрудничи в тяхната работа? Защото неговата програма предвижда национализиране на банките. Със създаването на една държавна банка се открива възможността управлението да знае във всеки момент какво влиза и излиза от банката, която вече се управлява и контролира от тях. Второ, строг контрол на работниците чрез работническите профсъюзи. Трето, национализиране на синдикатите, с което се премахват търговските тайни. Четвърто, регулиране на консумацията и още много други ограничения, единствено в полза на големия капитал.
Аз лично бих възприел част от тази програма, ако тя в действителност служеше на народа и държавата, но точно тя е в услуга на много богатите, които, премахвайки частната собственост, я поставят под контрола на държавата. А държавата се контролира от т. нар. „световен ред", който пък упражнява власт върху цялото човечество.
Парите, които германците отпускат за революцията, са набързо стопени в Русия. Ленин се нуждае от повече средства, тъй като революцията още не е свършила. Той се обръща за помощ към Уилсън, който веднага изпраща 20 милиона долара от специалния си военен фонд. Това е чаписано в регистрите на Конгреса под № HJ8714.U5 и показва за какво са изразходвани 100-те милиона долара, гласувани от Конгреса за военен фонд. Същата изразходвана сума е документирана и в регистрите на Конгреса на 2 септември 1919 г.
Веднага след революцията новото болшевишко правителство официално обявява, че е пленено цялото царско семейство: царя, царицата, престолонаследникът и четирите дъщери, както и че са убити в Екатерининбург и телата им са хвърлени в една изоставена мина. При многократни изследвания на мината и на други места не са намерени никакви следи, които да потвърдят горното изявление. Много са слуховете из цяла Европа, че царското семейство е невредимо, докато болшевишкото правителство продължава да твърди, че всички са убити. През 1961 г. един генерал от полското военно разузнаване на име Михаил Голониевски дезертира в САЩ и дава имената на стотици съветски агенти в западните прави- телства. Според Джон Норпел — агент на Федералното бюро за разследване — в показанията си пред сенатската комисия за вътрешна безопасност, всички сведения, дадени от Голониевски, са се оказали напълно верни и посочените от него чужди агенти са осъдени с изключение на един — Хенри Кисинджър, който не е даже и разследван. Подробности около името на Кисинджър са описани в книгата на Франк Капел „Хенри Кисинджър — съветски агент".
Друго, още по-интересно твърдение на Голониевски е, че никой от царската фамилия не е бил убит, както и че от 1918 г. членовете и живеят в Европа анонимно в една приятелска страна. Горното твърдение не се потвърждава напълно, но някои факти дават основание да му се вярва. През 1970 г. английското правителство разкри известни документи, които удостоверяват, че през 1917 г. прези- дентът на САЩ Уилсън изпраща тайна делегация в Русия, която може би на следващата година спасява царя и семейството му. Едно друго твърдение говори в полза на горното — пълният текст на Брест-Литовския договор, подписан на 3 март 1918 г., никога не е бил публикуван. Твърди се от историци и изследователи, че в този договор съветското правителство гарантира живота на царското семейство.
Най-учудващото изявление на Голониевски е, че самият той е престолонаследникът — синът на императора. Повече от десет години Централната разузнавателна служба прави пълни и всевъзможни изследвания и съпоставяния с малкия царевич, с чиито снимки разполагат.
Доктор Александър Винер установява, че Голониевски има същата болест — хемофилия, от която е боледувал и малкият престолонаследник.
Херман Кимзи — началник на Централното разузнавателно управление и други служители под клетва свидетелстват, че Михаил Голониевски действително е престолонаследник Алексей. През 1977 г. една жена твърдеше, че е Анастасия — сестрата на престолонаследника Алексей.
Тези твърдения е много трудно да бъдат доказани в съда, тъй като други съображения не биха позволили това. По това време руският император е бил най-богатият човек в света и е оставил всичките си богатства в американски и европейски банки. Тези авоари днес възлизат на стотици милиарди долари, които наследниците би трябвало да получат.
Един от най-осведомените хора за събитията в Русия преди революцията, по време на революцията и след нея е кореспондентът на „Таймс" Роберт Уилтон, който е живял в Русия и там е получил образованието си. В книгата си „Последните дни на Романови", издадена на френски, той дава списъка на хората, управлявали Русия през 1918 г. по националности. В английския превод на същата книга този списък е умишлено изпуснат. Това са страниците 136, 137 и 138 от същия автор Роберт Уилтон:
Централен комитет на болшевишката партия, учреден през 1918 г.
Бронщайн (Троцки), Апфелбаум (Зиновиев), Лури (Ларин), Уритцки, Володарски, Розенфелд (Каменев), Смидович, Свердлов (Янкел), Накхамкес (Стеклов)
Всички гореспоменати — девет евреи
Улянов (Ленин), Кириленко, Лунчарски — трима руснаци, общо дванадесет.
Всички чужденци на високи постове и участници в комитета са си променили имената с руски.
От 22 членове: 3 руснаци, 1 грузинец, 1 арменец, 17 евреи.
Следва списъкът на членовете на Централния изпълнителен комитет:
Всичко 61 членове, от които: 5 руснаци, 6 латвийци, 1 германец, 2 арменци, 1 чех, 2 грузинци, 1 караим, 1 украинец, 42 евреи.
Следва списъкът на Извънредната комисия на Москва:
Ж. Свердлов е брат на председателя на Централния изпълнителен комитет.
Блюмкин и Александрович са физическите убийци на граф Мирбах.
Всичко 36 членове, от които: 1 поляк, 1 германец, 1 арменец, 2 руснаци, 8 латвийци, 23 евреи.
От 1918 г. до 1938 г. повечето от ръководителите на болшевишка Русия са чужденци, предимно евреи. Няма комитет или комисариат, в който те да не са били болшинство от най-малко 75 %.
Според официална информация от Русия в 1920 г. от цялата болшевишка администрация (545 членове) 447 са евреи, което представлява огромен процент в сравнение с еврейското население в Русия по същото време — около 8 милиона души или само 4 %.
Централният комитет на Комунистическата партия в Москва през 1936 г. се състои от 59 членове, от които 56 са евреи, а останалите трима — женени за еврейки.
Следва списъкът:
Руснаци, женени за еврейки: Сталин, С. Лобов и В. Осински. Останалите 56 са евреи: Балицки, Бауман, Варейкис, Гамарник, Егов, Заленски, Кабаков, Каганович, Кнорин, Литвинов, Мануилски, Носов, Пятницки, Аазумов, Рухимович, Риндин, Хитаевич, Чудов, Шверник, Аихе, Ягода, Якир, Яковлев, Грядински, Камински, Уншлихт, Еулин, Калманович, Бейка, Зифринович, Трачтер, Битнер, Канер, Лео Крихман, Лепа, Лозовски, Позерн, Дерибас, Стривски, Н. Попов, Шварц, Вегер, Мехлис, Угаров, Благонравов, Розенголц, Серебровски, Щайнгарт, Павлуновски, Соколников, Бройдо, Полонски, Вайнберг.
Списък на болшевишките посланици през 1935—1936 г.
Още по-очебиещо е положението в съветския Съвет на цензурата през 1935 г. в Москва. В него не влиза нито един руснак или представител на друга националност. Всички членове 100 % са евреи.
Много от руснаците започват да се оплакват помежду си и да се мълви, че болшевиките работят за юдизма. Анархистите предприемат по-смела стъпка. Започват да правят научни и литературни събрания, на които известният анархист Лев Черни обяснява, че болшевиките не са откровени социалисти или комунисти, а са евреи, които работят тайно за юдизма. Всички анархистични клубове в Москва и Петроград са унищожени по най-жесток начин. Дори сградите са разрушени с оръдия и членовете им избити.
След Първата световна война 1919—1920 г. за евреите настъпват предсказанията на техния месия: Русия попада изцяло в техни ръце. Унгария е под управлението на Бела Кун; Австрия — под опеката на Ото Бауер, който дълги години ръководи външната и вътрешната политика на страната; Източна и Южна Европа, Северна и Южна Африка са тяхна Ханаанска земя, както и цяла Америка.
Още през 1929 г., веднага след отстраняването на Троцки, Сталин постепенно започва да премахва неговите привърженици, повечето от които са евреи. Много са из- бити, а други са в затворите. Янкел, главата на политическия отдел към армията, е убит. Евреинът генерал Якир също е убит. Ягода е в затвора, а още много други изчезват, като на тяхно място застават руснаци. През 1938 г. повечето от старите ръководители, генерали и политици на болшевишка Русия, са изправени пред съда за предателство, шпионство, измяна на родината и са лик- видирани от Сталин. Много историци, критици и пи- сатели твърдят, че Сталин прави тази голяма чистка единствено от страха да не го свалят от власт. Това действително е една от причините. Но той е имал достатъчно време да види и разбере какво става около него и че самият той е попаднал несъзнателно в мрежата на това Световно невидимо управление, и е станал негова пионка, затова прави опит да се отърве от неговото опекунство. И той, както много други преди него, не преценява добре силата на противника си. В потвърждение на това е загадъчната му смърт през март 1953 г.
Вярно е че Сталин е бил груб и страхлив, но не е бил глупав, както го представяше международната работническа класа. Настъплението на чужденците интелектуалци по време на революцията и след това, го плаши. Неслучайно той отново отваря вратите на руските православни църкви, когато германците са пред Сталинград и апелира към Матушка Русия. Сталин официално заявява, че руската култура не трябва да изчезне.
Идвайки на власт, Никита Хрушчов напълно отрича Сталин и специално чистката след 1930 г. Кой е Хрушчов? Няколко дни преди отстраняването му от власт имал 4- часова среща с Рокфелер. Предполага се, че неговият „бос" му е наредил да се оттегли без съпротива.
Много отдавна, пък и сега много хора си задават въпроса защо Сталин сключва през март 1939 г. пакт за ненападение с най-големия си идеологически враг — Хитлер. Този пакт за известно време се отразява отрицателно върху отношенията между Съветската и другите комунистически партии. Отговорът е следния — програмата на Комунистическата партия подтиква капита- листическите страни към въоръжени конфликти между тях.
На една сесия на Третия интернационал през май 1938 г. Сталин казва следното: „Възраждането на революционни действия от голям мащаб няма да бъде възможно, докато не успеем да използваме разногласията между капиталистическите страни, тоест да ускорим въоръжен конфликт между самите тях. Доктрината на Маркс-Енгелс- Ленин ни учи, че всяка война автоматически трябва да завърши с революция. Тези, които не разбират тoва, не знаят нищо за революционния марксизъм."
Съветският вестник „Правда" от 7 ноември 1938 г. помества едно изказване на Георги Димитров, генерален секретар на Коминтерна: „Ние трябва да предотвратим едно криминално споразумение между фашистките агресори и британската и френската империалистическа клика."
Може би най-съществената причина за сключването на този пакт е да се включат САЩ във войната. Германия, освобождавайки войските си от съветската граница, ще може да ги използва срещу Франция и Англия, които сами не биха могли да удържат на германския напор и неминуемо ще се наложи САЩ да се притекат на помощ, както и стана. В предизборните си речи Рузвелт непрекъснато обещава на американския народ, че в никакъв случай няма да позволи американски синове да се бият и да гинат по европейските фронтове. Натискът от Англия и Франция върху Рузвелт е голям. Германците напредват по всички фронтове и съдбата на Европа е поставена на карта. Рузвелт търси удобен момент, за да промени американското обществено мнение, което е против войната и самия той създава един прецедент с Пърл Харбър.
Нападението на Пърл Харбър не е изненада за никого. Рузвелт го очаква, желае го и го ускори. Елеонора Рузвелт пише: „Ние всички го очаквахме."
Материалните загуби и човешките жертви край Пърл Харбър настройват американците срещу Япония. Америка обявява война на Япония и тъй като Япония е в Тристранния пакт с Германия и Италия, Америка автоматически влиза във война с Германия и взема активно участие във Втората световна война.
Друг решаващ фактор за подписването на пакта за ненападение между Съветския съюз и Германия е съветът и авторитетното мнение на един от дейците на болшевиш- ката революция — българина Кръстю Раковски. По това време — януари 1938 г., той е в затвора „Лубянка" в Москва заедно с Бухарин, Райков, Ягода, Карахан и други. Съдбата му е предрешена — да бъде разстрелян както всички останали, но в последния момент присъдата е заменена с нова — 20 години затвор.
Идеята за този известен пакт е на Раковски, който като затворник я дава на Сталин и ръководи неговото сключване. Той свързва Сталин с отговорните лица, които правят такъв пакт възможен. Години наред след това Сталин използва ума и компетентността на този неимо- верно начетен и интелигентен затворник. Говори се, че живее някъде в Сибир, но не като затворник, а като съветник на Сталин. Умира някъде през 1958 г. За съжаление този голям ум е пръв помощник на Троцки и е плувал във водите на това могъщо и всесилно невидимо Световно управление, което той непрекъснато при разпитите му със страхопочитание нарича „ТЕ". Той с подробности обяснява на Сталин кои са „ТЕ", какво „ТЕ" са в състояние да направят, като му доказва с много, вече минали събития, че той, Сталин, е пионка в техните ръце. Той нарича Сталин бонапартист и описва в такива подробности Ленин, Троцки и цялата съветска история, които и самият Сталин не знае.
Раковски е виден комунист и близък родственик на големия родолюбец и български революционер Георги Сава Раковски. Роден е в Котел, изгонен от България като левичар, установява се в Добруджа, където баща му притежава големи имения. Според Мирния договор след войната Добруджа преминава към Румъния. Изгонен и от Румъния заради революционните си идеи, Раковски се установява в Швейцария, откъдето по същите причини също е прокуден. Установява се във Франция и следва медицина в Нанси и Монпелие, където получава докторска титла. През войната представлява българските левичарски организации на Цимервалдската конференция. Взема активно участие в болшевишката революция и през 1919 г. става председател на Съвета на народните комисари. От 1923 до 1925 г. е съветски посланик в Лондон, а от 1925 до 1927 г. — посланик в Париж.
По време на разпита му в затвора „Лубянка" Раковски заявява: „Тъй като Добруджа стана румънска, без да искат моето съгласие бях превърнат в румънец. Аз съм роден българин и се чувствам такъв."
Прочетох няколко пъти цялата документация по следствието, водено от най-високия по ранг съветски следовател Гаврил Гаврилович Кузмин (Габриел), лично доверено лице на Сталин. Той е следвал във Франция и е говорел свободно френски език, езика на който се е провел разпитът, тъй като Раковски е говорел по-добре френски, отколкото руски. Останах възхитен и очарован от отговорите, ума и смелостта на този българин. Самият следовател накрая признава, че такъв културен и прям човек не е срещал. Раковски открито казва на Сталин какво мисли за него и накрая решава да му даде една блестяща идея — сключване на пакт за ненападение с Германия. На първо място тази идея се вижда на Сталин абсурдна. След подробните обяснения на Раковски сключването на пакта става най-голямото желание и цел на Сталин и обкръжаващите го. Стига се до въпроса как практически да се осъществи и какви връзки да се използват за започване на преговори. И тук Раковски помага на руснаците, като ги свързва с масони, които подпомагат реализирането на идеята.
Както е известно, Сталин послушва съвета на Раковски, сключва пакт с Хитлер и цялата Втора световна война послужи единствено на интересите на революцията. Няколко странни неща се случват по време на процеса на Раковски. Американският посланик Дейвис лично присъства на процеса и прави някакви тайни знаци на Раковски, които са забелязани от съветската тайна полиция. По-късно, след процеса, посланикът си пришива, че е поздравил с тайни масонски знаци Раковски и му е дал да разбере, че ще бъде спасен.
На 2 март съветското посолство в Лондон хваща следната радиограма: „Амнистия или нацистката опасност ще се увеличи."
На 12 март в 9 часа вечерта Върховният съд на СССР трябва да произнесе присъдите. Същия ден в 5,30 часа сутринта хитлеровите войски навлизат в Австрия.
Всичко това не е останало незабелязано от ГПУ и Сталин. Същото се вижда от изказванията на следователя Кузмин пред лекаря на „Лубянка": „Трябва да сме много глупави да мислим, че поздравът на американския посланик, дешифрираната радиограма, съвпадението на инвазията в Австрия с дата на произнасяне на присъдите са само случайност. Не, ние не „ГИ" видяхме „ТЯХ", но ние чухме техния глас и разбрахме техния език."
Следователят има предвид тази всесилна тайна организа- ция, която управлява света. От казаното става ясно, че Раковски е бил един от „ТЯХ".
Преди всичко Раковски е голям диалектик с огромна култура, първокласен оратор и над всичко фанатичен революционер — фамилна черта, придобита по наследство.
Настоящата съветска политика, както вътрешна, така и външна, е доста объркана и неустановена. Не е много сигурно дали „гласността" и „перестройката" иа Горбачов ще се наложат. Мнозина от старата генерация се страхуват за местата си, а някои — за запазване на русофилството. Славянските организации, които растат ежедневно, обвиняват новата система, че омаловажава руската култура, симпатизирайки на общия враг — ционистките рефюзници.
Едно обаче е ясно: Кремъл и международните банкери не могат да спрат и няма да попречат на бъдещото атомно развитие, няма да спрат фракционното развитие в техните „сфери на влияние", които много бързо намаляват, както и няма да установят мир нито в Съветския съюз, нито в Америка. Всичко е предначертано и програмирано.
Отварянето на китайския и на съветския пазар дава възможност на международния капитализъм да продължи още по-дълго злокобните си деяния.
В момента на подписването на договора между Горбачов и Рейгьн в една друга зала се подписа споразумение между Армънд Хамър —- американски милиардер, петролен магнат, германски, италиански и японски фирми, от една страна, и Съветския съюз, от друга, за построяването и оперирането в Казахстан на „петрохимически комплекс" с най-големите и модерни пластмасови заводи в света, на стойност много милиарди долари, С тези изменения и отстъпки в идеологията си Съветският съюз и Китай признават пред света, че „социалистическият експеримент", който направиха Ленин, Сталин и Мао, е бил трагично погрешен. Казвам трагично, защото този експеримент беше заплатен много скъпо с цената на милиони жертви. Преди 70 години съвсем погрешно марксизмът беше приет от много честни хора като нещо, което е противоположно на капитализма! Днес, след като марксизмът се дискредитира, все по- трудно става за човека да го поддържа или да го приеме като своя идеология. В едно обаче съм сигурен — нищо няма да спре човечеството и неговите илеалистични реформатори да търсят по-добър и справедлив път за организиране на обществото.
Напоследък в САЩ най-актуалният въпрос е: кой от двамата големи политици — Рейгьн или Горбачов прави компромис и коя от страните ще се възползва повече след подписването на споразумението между двете страни.
Как стана така, че Рейгън, който през целия си живот ненавижда комунизма прегръща Горбачов на Червения площад в Москва и го нарича свой приятел" Този човек, който през осемгодишното си президентство показва непоколебима твърдост по отношение на решенията си и многократно се пребори с американския Конгрес и Сенат, сега отстъпва пред „Империя на злото" както самият той я наричаше! Не — Рейгьн не прави никакъв компромис нито със съвестта си нито с интересите на Америка. А големите изменения, които Горбачов се мъчи да прокара в Съветския съюз, Рейгън преценява като положителни и от голяма полза, за Америка и затова ги поддържа и насърчава.
Горбачов от своя страна трябваше да предприеме драстични мерки, за да се справи с бързо западащата икономика,и с един друг деликатен въпрос — „проблемът с многонационалните републики". Един въпрос, за важ- ността на който много хора не си дават сметка. В Съветския съюз има повече от сто различни национално- сти, които живеят на своя собствена територия поколения наред, говорят свой език, спазват и са привързани към своите традиции. Те отхвърлят натиска от страна на Москва, налагаща им русифициране, което представлява нещо като заредена бомба. В САЩ също има повече от сто различни националности, но това са хора, пръснати навсякъде из цяла Америка. Те говорят само английски език. Желанието на родителите е децата им да говорят английски и да бъдат добри американци.
Всички драконовски методи на Илюминати, използвани във Франция, са повторени в Русия. Болшевишката революция е точно повторение на Френската. Избиването на затворниците в Петроград е пълно копие на събитията в Париж. Удавянията в Черно море приличат на тези в Лоара и Рона. Лозунгите срещу буржоазията и кулаците са същите, измислени От Робеспиер. Идеалистът Ленин, също като Робеспиер, не заповядва масовите кланета, но ги позволява и не се старае да ги спре.
След всяка революция, независимо от това как се наричат установените партии — комунистически, социалистически или земеделски, те служат на една централа и стриктно изпълняват нарежданията й.
Веднъж установеният строг контрол над народа означава край на демокрацията: „Правото е само на страната на силния!". Народът е поощрен да „работи" и да помага за подобряване на условията, но в никакъв случай не е допускан до тайните на държавните ръководители, тайни които и те самите не знаят, тъй като истинските водачи са чужденци. Те им служат, без дори да ги познават.
Американски, германски и други международни инду- стриалци, които финансират отделни страни, ги контроли- рат напълно. Те постигат целите си в комунистическите страни. Богатата класа и до голяма степен средната, независими от големия капитал, са унищожени, и невиди- мите международни капиталисти си вихрят кончетата в тези нещастни страни. Тук те постигат не само финансов контрол, но и една многовековна мечта и цел — разрушаване на християнството. Сега е ред на САЩ. Вижда се краят на тази най-демократична и хубава за живеене страна.
Ако всеки американец разбере, че една революция ще сложи край на неговите религиозни убеждения, край на едно нормално и демократично управление, край на неговата частна собственост и край на законността, с целия арсенал от оръжия, които всеки американец притежава в дома си, никога не би трябвало да допусне чуждите нашественици в собствения си дом — Америка.
Тъй като „Комунистическият манифест" на Карл Маркс се е използвал както в миналото, така и днес като една от основните програми, налага се да се спра, макар и за миг, на неговата личност.
Карл Маркс е бил член на Лигата на правото, което не е нищо друго освен скритото име на Илюминати.172 След смъртта на Вайшоп той е нает да пише революционна пропаганда за Лигата с цел да се постигат размирици. Известният „Комунистически манифест" Маркс пише също под надзора на Лигата на правото, която сменя името си на „Лига на комунистите".
Защо комунистите празнуват 1 май? Зщото е рожденият ден на Илюминати.
Защо комунистите използват петолъчката за своя емблема? Това е символ на петимата синове на Ротшилд.
Защо комунистите използват червения цвят. за да подчертаят своето революционно движение? Това идва от червената фирмичка на фамилията Майер, който променя името си на Ротшилд.
Идеите на Ленин идват направо от „Комунистическия манифест" на Маркс. Идеите в „Комунистическия мани- фест" са точно тези на Адам Вайшоп, който получава заповедите си от Ротшилд.
Марксизмът проповядва, че диктатурата на пролета- риата ще установи безкласово общество, което ще даде възможност на всеки да живее в мир, благоденствие и свобода.
Колко болшевишки лидери бяха от бедната класа?
Колко години изминаха от революцията досега и къде са мирът, благоденствието и свободата?
Всичко досега ни показва, че комунистическата партия е фронтът на супербогатите за още повече богатства и власт. Не комунистите управляват партията. Друга, скрита сила я контролира; сила, която не се вижда от обикновения човек Тя не идва нито от Москва, нито от Пекин, а от Ню Йорк. Неудобните режими и диктатори в комунистическите страни не се сменят от народа, а от т. нар. техни най-големи врагове — капиталистите. Централизираната система дава възможност да се съсредоточат богатствата на цели държави в ръцете на малцина.
Гери Алан в книгата си „Никой да не смее да го нарече конспирация" дава следната дефиниция за комунизма: „Не е движение на потъпканите маси, а създадено такова, манипулирано и използвано от борещите се за власт милиардери с цел да контролират целия свят.''
Международните банкери, които контролират световната търговия, са тези, които дават нарежданията на Съветския съюз, Китай и всички техни сателити." Това е била идеята на Вайшоп още преди Маркс: чрез масонските ложи подготвени лица да превземат всички държавни ръководства и да подготвят „Novus Ordo Seclorum" (нов ред в света) — мечтата на Ротшилд.
Няма коментари:
Публикуване на коментар