Истинската Тайна Дума на Фримасоните

Фримасоните често са наричани „сатанисти” – нещо което те опитно прикриват. Докато редовните им членове са неосведомени за целите на организацията, някои от тях знаят. Фримасоните отклоняват обвиненията че са сатанинско общество, в значителна степен използвайки прикритието че са филантропна организация. Но каква се явява същината на масонската вяра? Вярата във Великият Архитект на Вселената? Да попитаме, не е ли този архитект Сатаната, взимайки под внимание, че много малко от тях съзнателно служат на него?

Масонството е основано на легендата за построяването на Соломоновият храм, за който, както говорят, са били наети хиляди зидари и каменоделци преди почти 3 000 години. По много причини не можем да проверим масонската история много лесно. Някои Пратеници са изследвали масонството както отвътре, така и през външната му фасада. Томас Пейн е един от Пратениците, който е поел задължението да го разгледа от външната страна, докато другите Пратеници като Бенджамин Франклин и Марк Твен са били инфлилтрирани вътре в организацията. Франклин разкрил много от тайните на масонството на Томас Пейн и му предоставил копия от много отчети на някои ложи. Затова Франклин бил подложен на голяма критика от основателите на илюминати, високопоставени фримасони и съвременникът му Адам Вайсхупт, който е легендарен със своето непочтенно и измамно поведение и характер. Именно Вайсхупт по общо мнение е основателят на Новият Световен Ред. Все пак той е бил по-скоро поставено лице на управляващият елит и е свършил това, което са му наредили.

След обстойното разследване на организацията, Пейн потвърдил, че историците на фримасонството или не публикуват фактите, или въобще не ги знаят.

За да покаже оргомното изопачаване направено от масонските историци, Пейн отбелязал, че съгласно масонската история, Питагор (580 г. пр. н. е.) би трябвало да бъде един от първите посветен в тайните на водещото братство. Според тяхната история обществото било окончателно основано по време на строителството на Соломоновия храм, завършен повече от 300 години преди Питагор да е роден.

Питагор е бил един от Пратениците. Фримасоните грешно претендират, че той е бил член на тяхното общество.

Също така, съгласно историята на фримасоните, прочутият гръцки математик Евклид, е предал своето знание на Хирам Абиф – майстор-зидар. Абиф е бил главният декоратор на храма, който е бил построен през 10 в. пр. Хр. Евклид е бил роден 500 години след завършването на храма, правейки тази теория невъзможна. Дали историята е била умишлено объркана, е неуместно питане, докато фримасоните продължават да разпространяват грешна информация и днес, много след изложените потресаващи грешки.

Тъй като тяхната собствена история е покварена неузнаваемо и техните историци отказват да я поправят, тази дискусия ще се опита да обясни някои уместни легенди на фримасоните, а по-нататък и да обясни актуалната им история. Читателят трябва да помисли защо фримасоните лъжат за своята история, докато наблюдава масонските дела.

Според тяхната легенда, двама от главните герои са цар Соломон и цар Хирам – цар на Тир. Тези крале се събрали и решили да изградят баснословен храм. Тогава те наемат Хирам Абиф – майстор-занаятчия с голяма слава, да декорира и разкраси храма.

Абиф, представен като кандидат за третата масонска степен на посвещение, е бил третиран като равен от двамата крале. Но това е съмнително, тъй като всички зидари и каменоделци, които са строили храма, са били разглеждани като търговско съсловие. Според масонската легенда, точно преди завършването на храма, трима главорези са заговорничили да извлекат тайните на масонското майсторство от Абиф. Те били неспособни да извлекат тайните насилствено, но прекратили всичко убивайки Абиф.

Хулиганите скрили тялото в храма, после го откарали и заровили. Когато цар Соломон е бил информиран за изчезването на Абиф, той се разгневил, отишъл при гилдията и открил, че трима липсват. Тези трима били разбойниците. Кралят блокирал пристанищата и пътищата и изпратил екип за издирване. Накрая тримата били открити и заведени при цар Соломон, пред когото те признали всичко. Соломон наредил всеки от тях да бъде екзекутиран по долен, ужасяващ начин, съпровеоден с огромни мъки и разчленяване на тялото.

След това цар Соломон и цар Хирам разкопали гроба на Абиф, за да търсят по него улики за сричката. Когато не открили нищо, те вдигнали Абиф от гроба му и го заровили около храма, близо до Светая Светих, доколкото традицията позволява.

В интерпретацията на масонската история, трябва да бъдат представени някои предварително скрити аскпекти на легендата. Царете Соломон и Хирам са имали придобита по една сричка от тайна кодова Дума. Абиф е притежавал третата. Двамата крале и Абиф са щели да използват тайната Дума, за да извършат ритуал на жертвеника, след завършването на храма. (Тази информация е налична за много малка група – само на най-високато ниво на посвещение в йерархията на фримасоните.)

Това е много мрачна история – Соломон, който бил деспот, искал абсолютно притежание на Думата. Той наел тримата главорези, за да извлече тайната сричка от Абиф, който бил в храма, когато разбойниците го доближили. Един от престъпниците поискал тайната сричка от Абиф, който разбрал, че има някаква грешка, защото само Соломон и Хирам знаели, че той притежава тайната сричка. Абиф успял да ги измами, да му разкрият, че Соломон ги е изпратил, преди да хукне и избяга. Главорезите започнали да го преследват, след което го хванали и убили. Тогава те влачили тялото и го заровили много далеч от храма. Тогава тримата докладвали на Соломон за инцидента, който незабавно ги екзекутирал и разчленил. Моменталното убийство над тях се наложило като наказание, но било и необходимо, за да ги накара да замълчат.

Откакто разбойниците убили Абиф, преди да извлекат тайната от него, сричката е изгубена. На погребението, двамата крале били наистина разтрвожени, защото изгубили възможността да използват енергията на тайния код. Те се заклели един ден да открият загубената Дума. През това време те заменили загубената дума с нещо, което звучало като „мор-бон-зи”. Днес тази заменена Дума е величествената масонска дума, съгласно масонската история. Смята се, че Соломон и Хирам са предали техните две части на тайната Дума на много доверени члевнове, а те – по същия начин, са я предали на други доверени членове. Днес, много малко от тези с това познание, усилено търсят изгубената сричка, за да могат да изрекат истинските три части на действителната тайна Дума.

Оттогава насам „мор-бон-зи” е само заместителната тайна Дума и всички масони я ползват и разпознават до ден днешен. Както и да е, „мор-бон-зи” се изрича много рядко – само по време на посвещение или по много специални случаи, само със затаен дъх. Паролата, която масоните използват всекидневно е „ту-бал-кайн”.

Много допълнителни степени са били въведени във фримасонството в течение на годините. Адам Вайсхаупт скалъпва някои „френски” степени, след което отпътува за Шотландия и ги представя за истински френски масонски степени на шотландските фримасони. Тогава той измисля „шотландски” степени, отпътува за Франция и представя фалшиви шотландски степени за истински, пред френските фримасони.

Трябва да се отбележи, че днешните фримасони претендират за по-високи степени, ако открият загуената Дума на Демиурга. Тази Дума се дава на кандидатите за Главен Свещен Архитект. Тази дума е „ях-бул-он”, за която се вярва, че „ях” се отнася за еврейският бог Яхве; „бул” – за древният Ханаански бог на плодовитостта Баал/Дявол; „он” – за египетският бог на подземното царство наричан Озирис.

Тази „божествена дума” – „ях-бул-он” е друга масонска измислица на Вайсхаупт, за да измами някои кандидати, като ги накара да мислят, че търсенето на думата е приключило. Но „ях-бул-он” е само друг заместител. Търсенето на тайната загубена дума продължава.

Кои наистина били всъщност тези трима души? Защо имали тайните части на тайната Дума? Има ли наистина сила Думата?

Цар Соломон, цар Хирам и Абиф тайно били окултисти. Те се опитали да скрият тази информация и сериозно да обезкуражат тези, които се отдават на окултизма. Едно такова доказателство за това, се появява в запазена Библия в книга, преписана на Соломон. Той не написал цялата книга, но наистина изплагиатствал този стих:

„Кажи на мъдростта „ти ми си сестра” и наречи разума твой сродник, за да те пазят от жената на другиго, от чуждата, която подслажда думите си.” – Притчи Соломонови 7:4-5

Църквата опитва да даде други интерпретации, но истинското значение е, че тази мъдрост и разбиране трябва да бъдат ценени, но окултното познание трябва да бъде отбягвано, докато то е опасно. Много от „Притчите” на Соломон имат смисъл, когато тълкуваме „странната жена” като окултните загадки, които иначе изглеждат нелогично.

Библията е изпълнена с предупреждения да се отбягват астролозите, медиумите, магьосниците, вълшебниците, вещиците, чародеите, гадателите, ясновидците и т.н… Това важало особено по време на господството на Йосиф от Израел. Всъщност, Библията също показва, че религиозните водачи разбират окултните сили на звука, буквите, думите, имената, символите, астрологията, числата и т.н. Пример за разбиране силата на звуците и имената, е когато (съгласно Битие 17:5) еврейският бог променя името Абрамна Авраам.

Всъщност много религиозни водачи съзнателно са използвали окултните сили, докато държали тълпата изолирана в страх от тайното познание. Соломон е легендарен с неговата предполагаема мъдрост, докато работата му с окултизма е скрита. Цар Соломон и цар Хирам, заедно с Абиф, били практикуващи окултисти, но от Тъмната страна. Те заповядали да построят огоромен храм, който да бъде посветен на висшите Тъмни сили. За да усилят максимално вливането на сили в храма, било нужно много страдание за построяването му. Това било извършено чрез кървави жертвоприношения и поробване на каменоделците и зидарите, които били принудени да построят храма и чрез невероятно потискащо облагане с данъци. Тези и други мерки кулминирали във въстание.

Когато бил завършен, храмът побирал Светая Светих, където тримата се срещали от време на време, за да призовават пълната сила на Тъмнината свързана с Елита на ануннаки, който вече не бил на Земята. Това трябвало да стане, като ритуално се призове Тъмната сила посредством Думата. След като храмът (или какъвто и да е било друг обект), особено жертвеника вътре в храма били заредени, той щял да приеме собствен живот. Той щял да има собствена власт. Така или иначе, Светая Светих никога не бил използван по начина, по който било очаквано, тъй като Абиф бил убит преди храма да бъде завършен.

Трите звука дадени на Соломон, Хирам и Абиф, съответно оформят актуалната тайна загубена Дума, която фримасоните търсят. Когато се изрекат в подходяща тоналност, продължителност, ред, времетраене и интензивност, съчетанието от звуци може да извика сила от финните нива. Тази спицифична формула има способността да призове пълната власт на Тъмнината.

Това не е малка сила, не може да бъде определена колко е мощна. Който притежава ключа за тази енергия, фактически може да управлява целият свят и да иска откуп от всяка нация. Това не е шега работа и никой не трябва да я приема несериозно. Представете си какво би станало ако Соломон притежаваше цялата дума. Тази дума била това, което и Хитлер тайно търсил. В погрешните ръце, тази дума може да бъде абсолютна катастрофа.

Фримасоните са изцяло издигнали се до трета степен чрез историята за Абиф и заместената дума. Това е така, защото много малко масони знаят за актуалните две срички, но тези, които знаят, активно търсят изгубеният звук. Те се надяват, че някой от кандидатите ще го открие. Надяват се да го открие и някой майстор-масон. Никой от масонското мнозинство няма идея за този секретен план. И след близо 3 000 години търсене, тайната Дума на Абиф им е все още неизвестна.

За някои хора, Адам Вайсхаупт бил посредник, който бил научил за сричките на Соломон и Хирам и те му заповядали да основе Новият Световен Ред, с надеждата, че това ще помогне за намирането на изгубената сричка. Тези, които контролирали Вайсхаупт, вярвали, че ако има един единствен световен диктатор, тогава цялата информация за всеки и всичко ще бъде на разположение на строя.

Звуците са много мощни вибарционни енергии, когато се използват по определен начин, подплътени с познание. За пример, смъртта на Даяна Спенсър изглежда беше причинена от физически деятели. Всъщност, то беше в резултат от сили, вградени в произнесена дума, управлявани от невидимите нива, което причини физическото проявление на нейната смърт. Хората забъркани с Тъмната страна, могат да се вкарат в много сериозни ситуации. Ето защо баснословното „чисто” сърце многократно се легендализира за този, когото може да използва правилно окултните сили.

Аз знам звуците и сричките на Соломон и Хирам. Знам и звукът на Абиф. Знам цялата изгубена дума. Как знам това е без значение. Дали всеки вярва или не в моето твърдение, е без значение. Дори когато проверявах звука първо на ментално ниво, можех да усетя огромната Тъмна сила на Думата. Имам също и контра-звукът, който използвах да неутрализирам Тъмната Дума. Сега, цялата ужасяваща Тъмна тайна Дума, която фримасоните търсеха да сглобят, е възпряна и неутрализирана.

Помнете, че някои фримасони могат да знаят първите два звука или срички на Думата. И сега, другите ще ги познаят. Но аз никога няма да разкрия загубеният звук от Елита на ануннаки, на никого, поради инзвънредно опасната природа на Тъмната енергия вградена в Думата, която може да бъде „възкресена”, ако тя попадне в грешните ръце – това важи за всеки без „чисто” сърце. ТАЗИ СРИЧКА НЕ БЕШЕ НИТО ДОКУМЕНТИРАНА, НИТО НАПИСАНА, НИТО ПРЕПИСАНА ИЛИ ПРЕДАДЕНА НА НЯКОГО. Никое търсене не би я открило. За всеки случай, неутрализирах цялата Дума с контра-звукът. Отделих контра-звукът на Светлината през 2002 година на CD, озаглавено „Обичайки ви”, защото контра-звукът, също може да бъде ползван с друга енергия, която да са насочени към Тъмните.

Сега ще разкрия двата звука. Сричката на цар Соломон беше „КИР”, а тази на цар Хирам „УАХ”. Сричката на Абиф убягна на тези от Тъмнината за 3 000 години и те няма да я придобият преди колапса на тази виртуална реалност.

Със засилено внимание трябва да предупредя, че всеки опит, от когото и да е, да изпрати мисли с ЛОШО НАМЕРЕНИЕ да увреди тази информация или да обижда с разкритите звуци, автоматично ще се отклони и върне на подателя. Изпращача на такова лошо намерение, ще пожъне моментално или забавено във времето последствие от действията си.

Връщайки се към масонската легенда, трябваше да бъде изложено това, че ужасната смърт на тримата главорези изпълнена със страдание, сега е част от задължението на масоните в първите три степени на посвещение. Когато на някой е присъдена степен, той трябва да каже задължението си, застрашен от наказателни мъчения и подобна смърт, ако някога разкрие тайните на майстора-масон. На кандидатите се казва, че клетвите и наказанията са само символични и нямат отношение към реалността, което е вярно, ако майстора-масон беше за да разпространява тайните, известни на общите членове на тайното общество. Както и да е – информацията за Истинската тайна Дума е секретна, като тези клетви са създадени, за да защитават срещу каквото и да е разкритие. Това са истински клетви с истински наказания.

Терминът „свободни зидари” (фримасони) е много издайнически. Соломон имал роби, които изграждали храма. Но някои от тези занаятчии, не били роби, те били зидари на свободна практика. По същият начин термина „майстор-масон” имал същото значение. Всички от този ранг били господари на робите или учителите.

Соломон бил крал, който бил известен с това, че има много жени и незаконни съпруги. Той не позволил на жените да се молят с мъже, нито да членуват в тайните общества. Гадателските царски церемонии, робството, мъжкото надмощие и многоженството са характерни черти на ануннаки и Соломон бил техен потомък – останка от Атлантида. Така той придобил тази си позиция. Отнасяйки се до Соломон, като бъдещ потомък на ануннаки, той не трябва да бъде бъркан като имащ кръвна връзка с тях. Това се обяснява с неговото съзнание, което се въплъщава отново и отново в различно биологично тяло, независимо от биологичните връзки.

Подобно – кралят на Тир и Абиф имали ануннакски корен. Тримата били запознати с окултното знание и поради тяхната отдаденост на окултните изкуства, им било разкрито, че определни звуци, имат много мощни способности. Дали на всеки от тях звук, способен да свали специални сили от най-висшите и тъмни области. Това било възможно само след много кървави жертвоприношения, които доказвали тяхната лоялност към Тъмнината. По време на този процес, всеки от тях придобивал по една част от три-сричковата дума. Те били вдъхновени да построят храма, където трябвало да бъде Светая Светих – там където трябвало да извършат ритуала по призоваването на силата на Думата. Било важно да имат роби, които да изградят храма, за да може страданието им до голяма степен да се присъедини към потенциала на тайният звук. Освен това, както беше описано по-горе, екзекуциите демонстрират още една от чертите на ануннаки. По същият начин, фримасоните развиват своята кръвожадност, оправдавайки се с бруталните, ужасни и демонични убийства на тримата главорези.

Много хора, включително и Томас Пейн, сравняват практиките на фримасоните с християнството. Пейн заключава, че и двете боготворят физическото слънце, въпреки че в християнството то е променено, за да се боготвори Исус, когото те наричат „Син на Бога”. Тъмнината имитира Божествената Майка и „дванадесетте сестри”, като създава Слънцето и дванадесетте зодиакални знака.

Християнството не било основано от Исус. Работата на ранните християни и пропагандата на Павел и тези, които се крият зад името на Исус, изцяло допринесли за изобретяването на една чудесна история, която в резултат направи Исус известен до наши дни, като основателя на религия, която не е била никога негова.

Подобно, Исус е лъжливо свързан с Въздигнатите Учители на теософското учение. Исус няма нищо общо с въздигналите се учители и има много малко общо със съвременното християнство. Всъщност, християнството става ортодоксално, когато император Константин и църковният съвет създава убеждения и канони по време на Никейският събор през 325 г. от н.е. С този човешки църковен закон, последователите на християнството, вече не се придържат към учението на Исус, а вместо това, следват диктатите на църквата.

В текущото християнство, изглежда че християните се наслаждават на убийството на Исус и са така обзети от него, че те пресъздават отново Неговото брутално разпване. Християните наричат денят на убийството „Разпети Петък”, който термин те извиняват отдалеч с Великден и предполагаемото физическо възкресение на Исус. Редовно, християните символично ядат от тялото на Исус, което те евфемистично наричат „евхаристия”, като също символично пият кръвта на Христос. Тези ужасни символични действия са знаци на човекоядство и вампиризъм. Тези отвратителни деяния са погрешно представени най-малко четири пъти в съществуващата Библия, за да даде на църквата и нейните последователи неоспорван авторитет и автентичност, за да практикуват отвратителните обреди. Виж Матей – 26:26-28; Марко – 14:22-24; Лука – 22:19-20; I-во послание към Коринтяните 11:24-29.

Почти всички християнски църкви излагат кръстове, за да припомнят на последователите за ужасното убийство на Исус. Много от кръстовете показват закована мъжка фигура, за да представят Исус, който е графично изобразен кървящ и агонизиращ на своето умиране върху кръста. Това изображение е осъдително за всяко мислене, за всяко чувстващото същество.

Можете ли да видите приликите между християнството и фримасонството? Какъв „бог” ще жадува за кръв? Какъв „бог” иска ужасни убийства преживяни отново и отново от човешката психика? Във връзка с християните – те са далеч по-зле от масоните. Според много фримасони, Абиф предполагаемо представя Исус – който между другото още не бил роден, когато Соломон бил на власт. Но християнството символично прави тези ужасни неща, на този, в когото вярват, че е Син на Богът на Светлината.

Е, имате го – да, изглежда пределно ясно, че фримасоните, колкото и несъзнателно, са богомолци на дявола. Подобно, християните, несъзнателно, също боготворят Сатаната.

Тъмнината винаги е ламтяла за това което има Светлината, тя покварява тези от Светлината когато е възможно, както може да се види в християнството.

Този, който е известен като Сен Жермен, важен герой във историята на фримасоните, бил упълномощен с идеята за Лилавият/Аметистов пламък. Той бил известен и като Маестро Ракоцзи, който бил въвлечен в ритуал и церемония, на които некоректно му било приписано, че е инкарнация на Мерлин от Камелот и Лао-дзъ – големият китайски мистик. Мерлин и Лао-дзъ са пратеници на Светлината. Жермен бил потомък на Остатъчните ануннаки. Жермен предполагаемо бил също Роджър Бейкън (13 век) и Франсис Бейкън (16-17 век), който беше масон.

Последната инкарнация на Жермен предполагаемо била Франсис Бейкън, който бил опитен държавник, английски философ, редактор на Библейската версия на крал Джеймс и окултист. Бейкън бил напълно поставен под съмнение като мошенник, който злоупотребява с властта и взима подкупи. Франсис Бейкън е познат също като Въздигнат Учител на Великато Бяло Братство в Теософските/Ню-Ейдж кръгове. Той бил предполагаемият главен жрец на храма на Виолетовият Пламък, който е свързван със седмият лъч във „Теософската Вселена”. Всъщност, концепцията на Виолетовият Пламък, била открадната от „Дванадесетте Сестри” на Божествената Майка. Както споменах на друго място, етикетът на „Дванадесетте Сестри” не разкрива непременно тяхната съответна същност. Виолетовият цвят е един от специалните цветове на Божествената Майка и Тя го е разширила в „Дванадесетте Сестри” със силата на истинското видоизменяне. Злото пожела тази власт на превръщането и се опита да я симулира, както Злото често прави, крадейки замисли/концепции/идеи/модели и т.н. от Светлината, като впоследствие ги покварява и претендира, че са техни собствени.

Във връзка с превръщането, то трябва да бъде споменато това, че енергията във физическата реалност е заклещена в материята. Тази енергия е много различна от енергията на Истинското Божествено Творение. Аналогия може да бъде направена, като се има предвид микро-нивото на тази реалност, където електроните могат да бъдат сравнени с водачи на енергията, а не като господари, както спекулират някои. Протоните и неутроните се държат като в капан – те хващат електрони и ги заставят да работят за протоните и неутроните. Демиургът узурпира този сектор, на Истинското Божествено Сътворение и по-късно създава свят на виртуална реалност. Тази област е илюзия, виртуална реалност. В тази илюзия е нанесена голяма злоупотреба на Истинските Светли същества.

Демиургът създава Материята и след това гравитацията, която е първата причина за движението на материята. После създава топлото и студеното, които заедно могат да причинят псевдо превръщане на материята и чиито свойства, също могат да хващат в капан електрони. Електроните са близки до хванатите Светли същества в това измерение.

Гравитацията поддържа физическото движение. Много разглеждат теоретично това, защото гравитацията е по-слаба сила от някои други сили, които не са първостепенни. Това е погрешно. Гравитацията е първата причина и критичната сила, която поддържа тази илюзорна вселена цяла.

Само малко по-късно, Демиургът създава силните и слабите ядрени сили, за да засилят и вържат материята заедно и по-късно, въпреки всичко, Той създава електромагнетизма, за да блокира районите на Злото Творение и да изтрива спомените на съществата във виртуалната реалност.

Физическата вселена е непрекъснато в процес на въртене, но отиване на никъде. Например, има възприета Ротация на циклите – знаците на Зодиака. Те повтарят цикъла отново и отново, без реален прогрес. Това е планът на Демиурга.

Гравитацията е първата сила на привличането. Движението поддържа илюзията чрез поддържащите сили на гравитацията. Когато гравитацията е нарушена, атомите ще престанат да се движат и цялата илюзия ще се разпадне. Има определени енергии, които изграждат виртуални реалности в самите виртуални реалности в това измерение.

Продължителното движение работи като много ловка измама. Всички същества в областта се движат толкова много в илюзията, че те не могат да се фокусират върху реалността. За пример, представете си, че сте възседнали панаирна въртележка. Конят може да се усети като неподвижно стоящ и всичко около вас да се върти. Като резултат, вие не можете да поддържате фокус върху външният свят, но е относително лесно да се фокусирате върху коня на въртележката. Това е защото сте в илюзията на въртележката и тя се превръща в реалността за момента. Пробвайте, когато имате възможност – можете само да зърнете външният свят, който долавяте въртейки се. Както и да е, знаете че вие се въртите на въртележката, а не светът навън, чието движение е илюзия създадена от въртележката.

По този начин, поради цялото движение във вселената и движение в движението, всичко тук е като езда на панаирна въртележка и тези на превоза, могат да получат само случаен поглед тук и там, от това, което е отвъд. И дори тогава, тези погледи често са просто от движение в движение или други въртележки. Въртележките могат да бъдат забавни за кратък период, но ако стоите прекалено дълго, те ви карат да ви се повръща. От духовна гледна точка това гадене така дезориентира Истинските Светли същества, че те забравили техният Истински Божествен произход и мислят, че са част от илюзията. Ако въртележките спрат, илюзията прекъсва и всички жиснеспособни Истински Светли същества ще бъдат извън виртуалната реалност.

Разбиването на тази илюзия – тази виртуална реалност – започна. Поради сложностите на илюзиите в илюзиите, отне дълго време да се разруши. Гравитацията, заради движението и инерцията, е първостепенната причина нещата да се държат заедно засега. Веднъж виртуалните реалности във виртуалните реалности да бъдат напълно разбити, всички Истински същетсва на Светлината, които са вкарани в капан тук, ще бъдат свободни. Този ден ще дойде. Всеки трябва да опита да разбие умствената си наглса, че материалното е всичко, защото тази умствена преграда е най-големият от всички капани. Има Истинска Действителност ей там, веднъж след като тези ужасни препускания спрат.

Един силен признак за разбиването на илюзията на виртуалната реалност се случи неотдавна. Едно оградено куче беше заключено и ключалката се заключи и блокира. Трябваше да вляза, но не можех заради блокираната ключалка. Тогава дръпнах отново и учудващо бях способна да „промуша” блокираната заключена брава и моята ръка мина през двупластово галванизираното стоманено резе! Всъщност прекарах и двете си ръце и металната ключалка директно през стоманената скоба! За да се направи това, трябва да изключим законите на тази реалност, но въпреки това то се случи. Това е равностойно да ходиш по стена, докато носиш метален предмет със себе си.

Докато електроните са хванати от протоните и неутроните на атомно ниво, планетите са хванати от звездите или слънцата на макро-ниво. Слънцето на нашата слънчева система е капанът. То дава Лъжлива Светлина, от която планетите имат нужда, за да оцелеят в тази материална сфера. В замяна на тази светлина, слънцето принуждава планетите да се въртят около него и да вършат цялата работа, да държат слънчевата система обвързана в илюзията, която е задвижена от техните орбити около слънцето. Ако вечното движение на планетите – въртележката – спре, илюзията ще се разпадне и всички жиснеспособни Истински Светли същества, в цялата слънчева система, ще са свободни от капаните на Тъмнината. Разбира се, слънчевата система е просто превоз в превоз, докато е част от галактиката, която е част от вселената. Всички тези превози са, за да спре въртенето.

Слънцето е главният източник на илюзията. Тези, които са част от илюзията, ще се разпръснат, когато илюзията колапсира. Тези, които не са част от илюзията, ще продължат да съществуват след като виртуалната реалност свърши.

Докато слънцето е най-големият капан в слънчевата система, то има вид на най-голямемият помощник и най-важна част от системата. Слънцето не е задвижващото колело на слънчевата система – планетите са. Докато слънцето предоставя топлина и светлина, чрез които биологичният „живот” става възможен, биологичният живот е друга виртуална реалност, който хваща Истинските Светли същества. Хванати в биологични тела, Истинските Светли същества са принудени на управляват света. В тази реалност, Светлината прилича на тъмнина и Тъмнината се появява като светлина.

По-късно беше казано повче за слънчевите кръстосвачи, които бяха снимани близи до слънцето. Появиха се много спекулации за това, което те правят. Има кораби на Истинското Божествено Сътворение, които са тук, за да угасят слънцето.

Те правиха това на много звезди във виртуалната реалност и освободиха много същества от Светлина от хватката на Тъмнината като разбиваха илюзията на слънчевите системи и отключваха вратите на затвора.

Слънчевите кръстосвачи са отговорни за унищожението на родната звезда на ануннаките – ЗА-ОС, която в резултат, освободи много същества на Светлината от хватката на Тъмнината.

ануннаките били много напреднала раса от същества и постигнали възможността за космическо пътуване преди техните звезди да бъдат унищожени. Технологичният напредък, позволил на ануннаките да протегнат своите пипала в целия физически свят като главни агенти на Демиурга. Всъщност те са ангели на Тъмнината. Те били програмирани да бъдат зли, като Демиурга; безмилостни, брутални, шовинистични и безнадеждно морално разложени като „баща” им.

На ануннаки били дадени определени сили да асистират на Демиурга, за да поддържат илюзията, колкото е възможно по-дълго.

Демиургът знае, че неговите дни са преброени, но Той удължил тези дни като използва ужасяващите ануннаки, които били пратени в няколко системи със способността да рестарират „времето” в системите, за да пътуват в миналото и така виртуалната реалност може да бъде изживявана отново и отново.

Ануннаките дошли и установили контрол на Земята. Те буквално са от миналото като рестартирали системата преди това. Те се надяват да рестартират отново и отново, за да могат да поробят всички същества на Светлината за още една обиколка с въртележката и да ги заставят да управляват безсмислени фалшиви творения тук. Ануннаките знаят, че трябва да рестартират всичко преди 2012-та година, защото това е датата, която имат за поставена да рестартират часовника.

Докато нещата вървяха добре за ануннаките и те изпълняваха заръките на техният „баща” за Земята, пратениците на Светлината станаха много активни, което беше много тревожно за ануннаките.

Всички главни религии в света са спонсорирани от ануннаките. Религията е крайно ефективен инструмент за поддържане на контрол върху хората. Основният аспект на всички тези религии е, че централната фигура на боготворенето е слънцето; дали те не нарекоха техният слънчев бог Ра, Аполон, Хелиос и т.н. Това било факт в древните Гърция, Египет, Шумер, Вавилон, Рим, Англия, културите на маите, инките и т.н.

Култът към слънцето е базата на основните религии днес, дори ако е бил покварен или неговите основи са били замъглени и загубени. Например, евреите имат своите древни храмове построени в чест на слънцето и зодиака.

Най-забележителният от тези храмове посветени на слънчевият култ, щеше да бъде храма на Соломон, който стоеше по време на цялото царстване на Иосия. Иосия е запомнен от изучаващите Библията, като разрушителя на слънчевите идоли и други някогашни богове от еврейският пантеон. Иосия изискваше следване на законите на Мойсей. Досега Соломоновият храм, който беше построен много след смъртта на Мойсей и нарушил много от неговите закони, беше останал непокътнат.

Или законите на Мойсей са били фалшифицирани след като храмът бил изграден, или Соломоновият храм е бил извращение спрямо еврейската вяра. По каквито и да е причини, Иосия позволил храма в Йерусалим да остане, въпреки неговата очевидна конструкция и посвещение на слънчевият култ.

Една от характеристиките на култа към слънцето, е че всичко се крепи на възкресението на изгряващото слънце. Според тези разбирания, слънцето дава топлина и живот. Затова има толкова много легенди за умиращи/възкръсващи богове. Кандидатите за третата степен на фримасоните изиграват частта с Хирам Абиф в драма. Кандидатът, подобно на Абиф, е измъкван от гроба, символизирайки легендите за умиращият/възкръсващ бог.

Християните почитат Исус, като Божият Син, който заема мястото на физическото слънце. Дори името „EAST-er SUN-day” в християнството, ни изяснява неговата основа. Томас Пейн отбелязва това:

„Християнската религия е пародия на култа към Слънцето, която поставя мъж наречен Христос, на мястото на Слънцето и му се прекланя с обожание, с каквото първоначално са се прекланяли пред Слънцето…”

Навярно би бил стресиращ фактът, че персийските влъхви също са били поклонници на слънцето, което демонстрира, че измислянето на историята за посещението на трите влъхви на раждането на Исус, са вкарани допълнително в съдържанието на Новия завет. Това допълнение е направено някъде след като Константин прави християнството ортодоксално и включва слънчевият култ в християнската религия.

В келтската традиция, посоката „изток”, също била много значителна. Друидите почитали слънцето; Северноамериканските индианци поставяли голямо ударение на слънчевите танци; Източните религии дълбоко уважавали слънцето. Често, императорите били сравнявани с изгряващи слънца в древните дни на източния свят.

Фримасоните разполагат ложите си източно и западно и Почитаемият Майстор на ложата застава на изток, защото съгласно масонските учения, както слънцето изгрява на изток, така и Майстора трябва да стои източно. Фримасоните напредват в степените на посвещение, търсейки повече светлина в масонството.

Това не трябва да бъде бъркано с Божествената Светлина. Масонските учения заявяват, че има два вида светлина. Тези видове светлина се отнасят съответно като велика и по-малка светлина. Слънцето е великата светлина, докато луната е по-малката.

В „Употребата и злоупотребата на масонството” на Великият Майстор Джордж Смит, откриваме:

„Емблематичното значение на слънцето е добре познато на просветения и любознателен фримасон; и както истинското слънце е ситуирано в центъра на вселената, така и емблематичното слънце е центъра на истинското масонство. Всички знаем, че слънцето е извор на светлина, източника на сезоните, причината за редуването на деня и нощта, бащата на растителния свят, приятел на човека; оттук, само любознателния фримасон знае причината защо слънцето е поставено в центъра на тази красива зала.”

Ануннаките основали култът към слънцето по целия свят. Те ускорили строенето на структури за почитане на слънцето като Стоунхендж, където каменния олтар бил обърнат с лице към изгряващото слънце. Дори когато Стоунхендж бил ползван като обсерватория и по други предназначения, слънчевият култ бил неговата главна дейност. Ануннаките знаят, че слънцето трябва да продължава да свети, защото иначе илюзията на слънчевата система ще се разпадне. Това е главната цел на окупацията на ануннаките из световете – да поддържат живота на звездите.

Елитът на ануннаките получил специфичен звук от Демиурга, който им позволявал да контролират и рестартират времето вътре в слънчевата система. Това е като ключ за огромна машина на времето. Той позволява на ануннаките, така да се каже, да върнат назад часовника и да спечелят временна отмяна на смъртната им присъда от Небесния Коректив на Светлината.

Звукът на Демиурга бил премахнат от Земята от Елита на ануннаките, когато те избягали след унищожението на Атлантида. Те отнесли Думата със себе си. Оттогава Пратениците на Светлината блокирали завръщнето на Елита на ануннаките на Земята. Все пак, някои от Елита на ануннаките се плъзнали временно през мрежата и се доближили достатъчно до Земята във времето на Соломон, за да предадат звука на три избрани Остатъчни ануннаки, които били на Земята – Соломон, Хирам и Абиф – майстора-зидар. Елитът на ануннаките направил този отчаян ход, с надеждата, че Остатъчните ануннаки, ще са в състояние да им помогнат да се върнат и да поемат отново контрола над Земята.

Тази Дума е източникът на власт на Демиурга. Думата има силата да запази тази реалност в движение и да я поддържа в ход. Ако изключа намесата на Пратениците на Светлината, Думата ще продължи да има тази сила. Това, което следва е уместна бележка относно Думата и „бог” е писал за това в Библията:

„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.” – Йоан 1:1

Първите две срички на Думата дадени съответно на кралете Соломон и Хирам, са като основата на сграда. Те не могат да направят нищо сами по себе си, без третата, последна сричка. Така, първите две срички, без третата, са като тяло без дух. Последната сричка фунционира като живителната сила, която праща Думата на Демиурга. Третата сричка била дадена на Абиф, защото Елита на ануннаки го видяли като най-религиозен (посветен и предан на Елита на ануннаките) и оттук, той изглеждал като инструмента залужаващ най-много доверие.

Затова двамата крале не били способни да заземят ПЪЛНАТА сила на Демиурга на Земята. И така, те стартирали фанатично търсене, сред всички работници и роби, които били част от строежа на храма, с надеждата, че Абиф е дал сричката на някой от тях. Това търсене се оказало безплодно.

Оттогава, търсенето на изгубената Дума продължава. То се изразява в много форми, като повечето от издирващите я, не осъзнават по никакъв начин какво реално търсят и защо. Дори днес, много продължават да търсят Кивота на Завета и Светият Граал. Много истории са създадени, за да скрият истинската цел на авантюрите. Винаги има магнетизъм в такъв тип духовно търсене в претършуването на земята за Думата. Кръстоносците били част от това търсене. Кивотът на Завета притежавал прословути способности. Реално той представлявал радио, което било използвано от жреците да изпраща и получава информация директно на/и от техните „богове” (Елитът на ануннаки) в космическите кораби.

Тези издирвания били изцяло поощрявани и спонсорирани от Остатъчните ануннаки, които първи имали пълни права относно всички търсения. Това е задължително условие за всички Остатъчни ануннаки – да влагат средства в проекти, създадени за търсене на загубената Дума, които търсения са прикрити под много маски. Издирванията привличат много хора, които искрено търсят Истината, Любовта, Светлината и Чистотата. Много от тези, които са с прекрасни намерения, са били заблуждавани от Остатъчните ануннаки. Искрените търсачи не подозират какъв всъщност е произхода или плана на тази конспирация.

Други групи от Остатъчните ануннаки продължават да търсят Думата, представяйки търсенето си в различна светлина и докато мнозинството от хората не подозират за този план, много ще им се подиграват. Някои хора вече могат да видят или усетят лицата на ануннаки зад човешката им дегизировка (дали те ще са лицата на рептилии, хищници, маса-кари и дори олкари, които са най-висшите рептилии и т.н.). Докато виртуалната реалност пропада все повече и повече, така и все повече хора ще се събуждат за ануннаките около тях.

Скорошен пример за това отчаяно търсене на загубената Дума от една група Остатъчни Аннуннаки, е нападението на Ирак през 2003 г. Официалната, прикриваща версия за инвазията, беше спасението на света от запаса с оръжия за масово поразяване на страната. Най-информираните лидери на окупационните сили знаели, че нямало никакви оръжия за масово поразяване в Ирак. Очевидната причина за инвазията била контрол на нефтените полета в страната, което управляващия елит искал да мислят тези, които виждат отвъд фасадата на официалната прикриваща история – „всичко беше направено от алчност за петрол и пари”.

Така или иначе, истинската причина за инвазията в Ирак беше да се извърши интензивно търсене в страната за следи от изгубената Дума. Това показва колко голямо, интензивно и отчаяно е търсенето на Думата. Така е защото Думата има силата да промени съдбата на Елита на ануннаките. Тя може да отвори портали и да ги върне обратно на Земята за още едно кралство на терора.

По време на Втората Световна Война, Хитлер, който бил активен окултист, бил спонсориран от определена група Остатъчни ануннаки, за ревностно търсене на изгубената Дума. Много мислят, че той издирвал Кивота на Завета, но не такъв бил случаят. Той бил по следите на Думата. Това е една от причините, поради която, когато Хитлер насочил вниманието си към Средния Изток, Западните сили започнали трескаво да обединяват силите си – за да спрат тази военна машина.

Служещите на Новият Световен Ред агенти разпространяват дезинформация сред масите. Те опитват и да плашат хората, с цел конформизъм. Едно от техните най-ефикасни скорошни средства, беше да възпроизвеждат изкуствени катастрофи, за да могат драконовите мерки да бъдат подкрепени в борабата за изкуствената война срещу тероризма. Това е скалъпена война, която излиза извън контрол и сега, наистина има истински терористи, нанасящи „непредвидени” щети.

По същият начин, Новият Световен Ред създава и фалшиви пророци, които предвиждат неща, които никога няма да се случат. Тези фалшиви пророци биват наемани да предсказват грешно, за да дискредитират истинските ясновидци и когато истинското послание е дадено, повечето хора не го взимат на сериозно.

Скорошен пример за това, беше много подробно отразената конспирация на управляващия елит с цел да изплаши хората живеещи в западната част на САЩ, предавайки фалшива информация, че голям обект доближава Земята и неговото приближаване ще опустоши този район. Тази дезинформация се разпростря до нивото да бъде предавана в алтернативната медия, което беше трамплин за изпращането на фалшивата история в официалните медии. Очакваше се тази история да доведе до масова паника и истерия, за да може да бъде наложено военно положение. Така или иначе, този непочтен план беше осуетен от Пратениците на Светлината. Това все още е толкова важен план за Новият Световен Ред, че много от тях отчаяно се опитват да го спасят. Някои от агентите на Новият Световен Ред играят роли да се появят и присмеят на някой фалшив пророк, но всъщност те заговорничат и работят заедно, за да опитат да поддържат този нечестив сюжет жив. Това няма да проработи. На енергийно ниво, този провален опит на управляващия елит е съкрушително поражение на Тъмнината.

Фримасоните са агенти на Остатъчните рептилоидни ануннаки и формират група, която откровено си е тайна и търси много активно Думата. Всеки майстор-масон знае историята на Хирам Абиф и тримата крадци и всички знаят заместващата дума, която била дадена на погребението на Абиф. Почти всеки един от тях търси тази Дума, но много малко имат някаква идея за причината, която стои зад това.

Фримасонството е Тъмно по произход. Християнството било ограбено от Тъмнината. Откакто Тъмнината напълно обзела християнството, е почти невъзможно да се направи разлика между фримасонството и християнството, въпреки че Исус е Пратеник на Светлината.

Има много членове на кралските фамилии по целия свят, които са въвлечени в обществата на фримасоните или техни клонове. Тези организации са широко разпространени, но теоретично никой външен не знае какво се върши вътре в ложите. Много от управляващият елит принадлежи към тези групи. Пак подчертавам, че много от членовете на организацията нямат никаква идея относно престъпните планове на високия ешелон на организацията. Много от тях са невинни хора, хванали се в мрежата на паяка, точно както много от християните.

Много Светли същества са привлечени от различни религиозни и езотерични групи, дори организациите да са спонсорирани от Тъмната страна. Това е защото Тъмнината непочтено смесила Светли учения с лъжи, за да съблазнят и заблудят Истинските Светли същества привлечени от Истината, погребана под хаоса на лъжата. Някои от тези смесици, са толкова комплексни и добре прикрити, че дори много напреднали създания срещат трудности да отделят скъпоценностите от боклука.

Нещата не винаги са каквито изглеждат че са, в тази виртуална реалност. Нито пък фримасоните са това, което изглеждат че са, дори мнозинството техни членове.

Индианците Хопи имат легенда за „Знакът от Запада”, който ще бъде предшественик на Злото. Знакът от Запад е във физическата реалност сега.

Знакът от Запад родил езотеричните послания да гледаме Запада, вместо Изтока. Както изгряващото слънце символизира сърцето на Злото, залязващото слънце изобразява края на Злото. Време е да се изостави култът към слънцето – време е да се изостави злото.

Племето Лакота има легенда за раждането на бели бизони. Когато се родят седем, Учителя, познат като Женският Бял Бизон, ще се появи, което ще предзнаменува края на Злото и завръщането на Чистотата. Седмият бял бизон беше роден, но не в животинско тяло. Жената Бял Бизон се върна на Земята, не като Учител, а като освободител на Истинските Светли същества хванати в капана на Тъмнината, независимо дали те са в минерално, растително, животинско, човешко или друго тяло; независимо дали са деви на реки или морета; на равнини или планини и т.н., включително дори и „духа” на Земята.

Божията Майка, Исус и Жената Бял Бизон са аспекти на А-иту – Вечният Пламък, Божественото създание на Чистотата. Тези три аспекта на А-иту, сега са обединени на този план, във физическо тяло като на обикновен човек. Това Съставено Същество от Светлина, ще предизвика и победи Демиурга, който е създателя на енергията на Антихриста.

Истинският Бог не желае да бъде почитан. Всъщност, желанието за боготворене е друга отличителна черта на ануннаките. Ануннаките също така строят и огромни и претрупани монументи и храмове, но те не са за Истинският Бог. Това са човешки идоли за задоволяване на човешко его.

Светлината се опитваше неведнъж да помогне на Тъмнината и да я върне отново към Светлина, но Тъмнината упорито отказа всякаква корекция. Тъмнината твърдо държи всяко Същество от Светлина, което е хванато във виртуалната реалност и ги задържа като откуп. Сега, времето Светлината да се освободи от Тъмнината, настъпи. Процесът започна.

от

Амитак Станфорд